French
DeutschАлгирдас Жулиен Греймас – Уикипедия
| Алгирдас Греймас Algirdas Greimas | |
| литовско-френски филолог | |
| Greimas-lithuania-vu-1979.jpg Във Вилнюския университет, 1979 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 27 февруари 1992 г. |
| Погребан | Каунас, Литва |
| Националност |  Франция Литва |
| Учил в | Парижки хуманитарен факултет |
| Научна дейност | |
| Област | лексикология, реторика, наратология, литературознание, семиотика на естествения свят, фолклористика |
| Работил в | Висша школа за социални науки |
| Известен с | концепция за изотропията, актантна схема, Квадрат на Греймас |
| Повлиян | Жорж Дюмезил, Йелмслев, Якобсон, Сосюр, Леви-Строс |
| Алгирдас Греймас в Общомедия | |
Алгирдас Жулиен Греймас (на френски: Algirdas Julien Greimas; рождено име Алгирдас Юлиус Греймас, на литовски: Algirdas Julius Greimas) е френски учен от литовски произход.
Езиковед, фолклорист и литературовед, той е смятан за най-значимия (наред с Ролан Барт) от френските семиотици.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Учи в различни училища, като завършва гимназия в Мариямполе, Литва, изучава право в Университета „Витовт Велики“ в Каунас и лингвистика в Гренобъл (1936 – 1939). Връща се в Литва (1939), за да отбие военната си служба.
От 1944 г. отново работи във Франция. През 1949 г. получава докторска степен в Сорбоната. Преподава в Александрия, Истанбул, Поатие. От 1963 г. оглавява семиотическите изследвания в Париж.
Със своето учение в областта на лингвистиката той добавя към семиотичната теория темата за сигнификацията и полага основите на Парижката школа по семиотика.
Сред основните приноси на Греймас са неговата концепция за изотропията, актантната схема, наративната програма и семиотиката на естествения свят. Известен е и неговият семиотически квадрат, наричан често „Квадрат на Греймас“. Бил е влиятелен в областта на семиотичното литературознание.
Погребан е в Каунас.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Sémantique structurale: recherche et méthode, Larousse, 1966
- Dictionnaire de l'ancien français jusqu'au milieu du XIVe siècle, Larousse, 1968
- Du sens, essais sémiotiques, Éditions du Seuil, 1970
- Maupassant: la sémiotique du texte, exercices pratiques, Éditions du Seuil, 1975
- Sémiotique et sciences sociales, Éditions du Seuil, 1976
- Sémiotique: dictionnaire raisonné de la théorie du langage (заедно с Жозеф Курте), Hachette, 1979
- Du sens. 2, Éditions du Seuil, 1983
- Des dieux et des hommes: études de mythologie lithuanienne, PUF, 1985
- De l'imperfection, Périgueux, P. Fanlac éd., 1987
- Sémiotique des passions: des états de choses aux états d'âme (заедно с Жак Фонтание), Éditions du Seuil, 1991
- Dictionnaire du moyen français (заедно с Тереса Мери Кийн), Paris: Larousse, 1992
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Пол Рикьор, „Наративната семиотика на Греймас“, сайт „Семиотична карта“, превод от френски език Валентина Георгиева
- Кристиан Банков, „Лекция 7. Поглед върху структуралната семиотика на А. Ж. Греймас (1917-1992)“
- Louis Hébert, The Semiotic Square, signosemio.com, 2006 ((en)) (Louis Hébert, Dispositifs pour l'analyse des textes et des images, Limoges, Presses de l'Université de Limoges, 2007)
|
