French
DeutschАлгонкински народи – Уикипедия
Алгонкинските народи са едни от най-многобройните и разпространени индиански народи в Северна Америка, като племената им първоначално са стотици. Днес стотици хиляди жители на САЩ и Канада се определят като наследници на различни алгонкински народи. Тази класификация включва народите, които говорят алгонкински езици.[1]
Предколониален период[редактиране | редактиране на кода]
Преди европейското нашествие повечето алгонкини се прехранват с лов и риболов, въпреки че някои обогатяват храната си като отглеждат царевица, боб, тиква и събират (най-вече оджибве) див ориз.
Колониален период[редактиране | редактиране на кода]
Когато първите европейци се заселват в Северна Америка, алгонкинските племена населяват земите в днешните Нова Англия, Ню Джърси, югоизточен Ню Йорк, Ню Брънзуик, частта от Канада, която днес е на изток от Скалистите планини, Минесота, Уисконсин, Мичиган, Илинойс, Индиана, както и за известно време Кентъки. Те са съсредоточени най-вече в Нова Англия. Родината на алгонкинските народи не е известна. Когато пристигат европейците, доминиращата ирокезка федерация редовно воюва със съседните им алгонкински народи, принуждавайки ги да се изселят в райони, необитавани от ирокези.
В продължение на около два века алгонкинските народи са основна пречка за разпространението на европейските заселници, които сключват стотици мирни договори с тях. Царевично стъбло, Текумзе и Понтиак са вождове, които принадлежат към алгонкинските нации.
Племена[редактиране | редактиране на кода]
Алгонкинските народи в района на Нова Англия включват мохиканите, пекуотите, нарагансетите, вампаноагите, масачузетите и пенакуките, пасамакуодите. Абенаките заемат Мейн и Източен Квебек. Тези племена имат известни познания в земеделието. Малиситите в Мейн, Квебек и Ню Брънзуик, както и микмаките в канадските крайморски територии се препитават главно чрез риболов. По на север се намират бетсиамитите, атикамеку, алгонкините и монтанаите/наскапите (ину).
Твърди се, че беотуките (населяващи о-в Нюфаундленд) също са алгонкини, но те изчезват в началото на 19 век и не съществуват много източници за тяхната култура и език. Обичали да оцветяват телата и дрехите си с боя, от което идва и първото наименование за индианците, като червенокож народ. Това е първото племе, което са срещнали европейските заселници при пристигането си на Американския материк. На запад племената оджибве/чипеуа, отава, потаватоми, както и различни групи кри, населяват Минесота, Уисконсин, Горен Мичиган, Западно Онтарио и канадските прерии. Племената арапахо, гро-вантри, чернокраки и шайени също живеят в Големите равнини. В Средния запад живеят шоуните, кикапу, меномини, маями, и сауки и фокс, много от които са изселени на отдалечени територии по време на индианското изселване. В средната и южна част на Атлантическото крайбрежие живеят поухатаните, лъмбите, нантикоките, ленапе, мънсите и мохиканите.
Проблеми с племенната идентичност[редактиране | редактиране на кода]
Племенните имена, идентифициращи отделните групи алгонкински народи и техните езици, са често подвеждащи. Дори днес често има смесени бракове и близки общности между различни алгонкински народи. Езиците им са доста сходни. В Канада говорещите кри могат да се разбират, макар и с леки затруднения. Езикът на оджибве е близък до западните езици кри и говорещите тези езици отчасти могат да се разбират. Тези разделения често са налагани от европейските стремежи да ръководят местните народи и да им дават европейска политическа идентичност, която повече отговаряла на колонизаторските цели. В тези общности идентичността често е размита.