Александър Вутимски – Уикипедия

Александър Вутимски
български поет
Роден
Александър Коцев Вутов
Починал

Учил вСофийски университет
Литература
ПсевдонимАлександър Вутимски,
Ал. Вутов, Ал. Коцев,
Ал. Вълканов
Жанровестихотворение, есе, повест

Александър Коцев Вутов, с псевдоним Александър Вутѝмски, е български поет,[1] сред първите автори на творби с хомосексуална тематика и естетика в българската поезия.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вутимски е роден в Своге и до 10-годишна възраст живее в родния си град. След загубата на близките си – майка, баща, двама братя, – починали в продължение на една година от туберкулоза, се премества в София. Отначало живее при сестра си, която също умира от туберкулоза през 1937 година, а после при единствено оцелелия си брат Кирил. В 1937 година завършва Първа софийска мъжка гимназия. От 1938 година учи класическа филология в Софийския университет, но заболява от туберкулоза и след една година прекъсва учението си. В периода 1939 – 1943 година сътрудничи на списание „Златорог“. Лекува се безрезултатно в различни санаториуми в страната, от пролетта на 1941 година – в санаториума на Сурдулица. Умира на 23 септември 1943 година.[1]

Литературната награда „Александър Вутимски“ се връчва в негова памет.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на А. Вутимски в Своге

Първото му отпечатано стихотворение е „Пак самичко“[3] от 1935 година, но първият му сериозен поетически дебют е стихотворението „Улицата“[4] Началните творчески изяви на Вутимски са свързани с ученически и други леви издания – „Ученически подем“, „Звън“, „Светлоструй“, „Трезва младеж“ и др. Участва заедно с Александър Геров, В. Осиковска, Л. Йорданов и Ем. Манов в издадения от тях литературен сборник „Праг“ (1938); като студент – в литературен сборник „Жажда“ (1939). Публикува и в „Млад кооператор“, „Кооперативна просвета“, „Росица“, „Вестник на жената“; подписва се Ал. Вутов, Ал. Коцев, Ал. Вълканов. От май 1939 година редовно сътрудничи в издаваното от Владимир Василев списание „Златорог“, където са публикувани най-значителните и най-зрелите стихотворения на поета, подписани с псевдонима Александър Вутимски.[1]

Вутимски е сред първите автори на творби с хомосексуална тематика и естетика в българската поезия.[2]

Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка; остава неиздадена и художествената му проза, запазена в машинописен препис – 15 кратки есета, писани през 1941 – 1943 г. – „За простотата“, „За силата“, „За парите“, „За радостта“, „За красотата“, „За равенството“, „За най-смирените“.[1]

През 2020 година излиза двуезичното издание „Синьото момче“, като стиховете в него са преведени на испански език от Марко Видал.[5][6][7]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 година община Своге и Съюзът на българските писатели учредяват в негова памет литературната награда „Александър Вутимски

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Стихотворения, 1960
  • Избрани произведения, 1970
  • Избрани произведения, 1979
  • Не съм затворен кръг, 1983, изд. „Христо Г. Данов“
  • Сатурнов пръстен. Избрани стихотворения, изд. „Сребърен лъв“, 1994
  • Синьото момче разказва..., УИ „Св. Климент Охридски“, 2002
  • Скитникът и враните, изд. „Захарий Стоянов“, 2005
  • Опушена спирка, изд. „Верен“, 2008
  • El muchacho azul/Синьото момче (двуезично издание на български и испански), 2020

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1454.
  2. а б Галина Гончарова, Александър Вутимски и Борис Шивачев – меланхолното и сензационното в (хомо)сексуалността на градския антигерой, „Литературен вестник“, бр. 35, 1999.
  3. Вестник „Весела дружина“, №6, 15 октомври 1935.
  4. сп. „Ученически подем“, 1936 – 37, № 2
  5. EL MUCHACHO AZUL, de Aleksandar Vutimski, ya a la venta Архив на оригинала от 2020-08-12 в Wayback Machine., latortugabulgara.com, 21 de julio de 2020.
  6. Серафимов, Христо. Двуезично издание с поезия на Александър Вутимски излезе от печат // huge.bg. 19 октомври 2020.
  7. Порязова, Цвета. Марко Видал: Вутимски е човек на съвремието си // svoge.com. 26 ноември 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Творчество и биография[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Статии[редактиране | редактиране на кода]