Александър Литвиненко – Уикипедия

Александър Литвиненко Александр Литвиненко
руски дисидент
Роден	Александр Вальтерович Литвиненко 4 декември 1962 г. Воронеж, Русия
Починал	23 ноември 2006 г. (43 г.) Лондон, Великобритания
Погребан	Великобритания
Религия	ислям
Националност	СССР  Русия  Великобритания
Военна служба
Звание	подполковник ФСБ (отнето)
Години	1980 – 1999
Служил на	СССР  Русия
Род войски	Вътрешни войски (1980 – 1988)
Войсково поделение	КГБ / ФСК / ФСБ (1988 – 1999)
Друга работа	писател
Политика
Професия	специалист по БОП и антитероризъм
Известен с	книгата „ФСБ взривява Русия“
Противник на	Борис Елцин, ФСБ
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
Александър Литвиненко в Общомедия

Александър Валтерович Литвиненко (на руски: Александр Вальтерович Литвиненко) е бивш подполковник от руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), служил и в КГБ, специалист в борбата с организираната престъпност и тероризма.

След като работи за КГБ и нейния правоприемник ФСБ, Литвиненко публично отправя обвинения, че неговите началници са му издавали неправомерни заповеди за убийство на руския милиардер Борис Березовски. Литвиненко е отстранен от агенцията и по-късно през 1999 г. е арестуван по обвинения за превишаване на правомощията си при антитерористична операция в Кострома. Той е освободен от затвора месец по-късно, след като подписва декларация, че няма да напусне Русия.

През 2000 г. Литвиненко нелегално емигрира от Русия в Обединенотото кралство, където получава политическо убежище и гражданство. Тогава издава книгите „Взривяване на Русия: Терор отвътре“ и „ЛПГ – Лубянската престъпна групировка“, в които описва идването на власт на Путин като държавен преврат, организиран от ФСБ. Ключов елемент от стратегията на ФСБ според него е сплашване на хората чрез взривяване на жилищни сгради в Москва и други градове. Тези взривове се приписват на чеченските терористи и служат за оправдаване на наказателните акции на руските военни части в Чечения, като по този начин Путин става популярен и спечелва изборите за президент. Той също описва в големи детайли връзката на ФСБ и в частност на Путин с организираната престъпност. В следващите няколко години Литвиненко отправя обвинения към ФСБ в подкрепа на тероризма по света, включително и за трениране на бойци на Ал-Кайда в Дагестан.

На 1 ноември 2006 г. Литвиненко изненадващо се разболява, приет е в болница и умира три седмици по-късно от радиационно отравяне с редкия и силно токсичен радиоактивен изотоп Полоний-210. Смъртта на Литвиненко, неговите връзки с ФСБ и публичното му обвинение, че руското правителство стои зад неговото отравяне, предизвикват широко отразяване от световните медии. Британските служби активно разследват няколко места с радиактивно замърсяване, които са свързани с Литвиненко, включително и определени самолети, пътували от Москва до Лондон и Хамбург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Валтерович Литвиненко е роден през 1962 г. във Воронеж. През 1980 г., след завършване на средното си образование в Налчик, е призован на служба във Вътрешни войски и след една година служба е изпратен във военното училище „Киров“ във Владивосток. След завършването му през 1985 г. той е назначен за командир на взвод в полк на Вътрешни войски, занимаващ се с транспорт на ценности.

От 1988 г. е в органите на контраразузнаването на КГБ на СССР. През 1989 г., след една година обучение в Новосибирското военно училище по контраразузнаване, той става действащ офицер и служи във военното контраразузнаване до 1991 г.

От 1991 г. е в централното управление на руските специални служби – ФСБ. Неговата специалност е борба с тероризма и организираната престъпност. За проведените заедно с Московската криминална милиция (МУР) операции за издирване и задържане на особено опасни престъпници получава званието „Ветеран на МУР“. Участник е в бойни действия в много от горещите точки на бившия Съветски съюз и Русия. През 1997 г. е назначен в най-секретния отдел на ФСБ – Управление по разработка на престъпни организации (УРПО), на длъжност старши оперативен сътрудник, заместник-началник на 7-и отдел. На него е поверена охраната на Борис Березовски, когато Березовски е правителствен служител.

На 18 ноември 1998 г. дава пресконференция в Москва заедно с петима маскирани свои колеги, сътрудници на УРПО при ФСБ. Те съобщават, че през ноември 1997 г. шефовете на УРПО генерал-майор Евгений Хохолков и капитан I ранг Александър Камишников са наредили на Литвиненко с устна заповед да убие Борис Березовски, по това време заместник-секретар на Съвета по сигурност на Руската федерация и близък на президента Борис Елцин. Литвиненко и колегите му отказали да изпълнят заповедта, след което техните началници започнали да ги заплашват с физическа разправа за това, че не искали „да убият евреина, който ограби половината страна“. Две седмици по-късно Литвиненко е нападнат близо до дома си.

През март 1999 г. Литвиненко е арестуван по обвинение в превишаване на правомощията си и е затворен в Лефортово, затвор в Москва. През ноември 1999 г. е оправдан, но още в съдебната зала, след прочитането на оправдателната присъда, е арестуван от ФСБ и отведен в следствения изолатор на Бутирския затвор по второ углавно дело. През 2000 г. второто дело е прекратено от прокуратурата поради липса на състав на престъпление. Същия ден срещу него е започнато трето дело, а той е освободен с мярка за неотклонение подписка.

Заради заплахи от ФСБ той нелегално напуска Русия, поради което срещу него е образувано четвърто углавно дело. През май 2001 г. получава политическо убежище във Великобритания, а през октомври 2006 г. получава британско гражданство.

През юли 2006 г. той пише статия „Кремълският Чикатило“, в която обвинява руския президент Путин в педофилия. Напоследък е разследвал убийството на руската журналистка Анна Политковская. През октомври 2006 г. той пише статията „Кремълският Чикатило 2“.

Според приятели на Литвиненко, той е отровен от руското правителство.

Скотланд Ярд разследва смъртта му. Външно министерство на Великобритания иска от Москва получаване на цялата информация, която може да помогне на разследването.

Обстоятелства около смъртта му[редактиране | редактиране на кода]

На 1 ноември 2006 г. Литвиненко неочквано се разболява. В интервютата, които дава, твърди, че през този ден се е срещнал в Лондон с двама бивши служители на КГБ, единият от които е Андрей Луговой, бивш бодигард на бившия руски министър-председател Егор Гайдар (за когото на 24 ноември е съобщено, че също е отровен). Преди това той се е срещнал с италианския учен Марио Скарамела, който му предал материали, включващи списък на руски дисиденти, премахването на които е поставено като задача на руските специални служби и на хората от службите, натоварени с тази задача. На срещата Скарамела, който е съветник към Комисията Митрохин, разследваща проникването на КГБ в италианската политика, твърди, че има информация за смъртта на Анна Политковская, журналистка, убита в апартамента си в Москва през октомври 2006 г. На 20 ноември се съобщава, че Скарамела се крие и се страхува за живота си. Олег Гордиевски, дългогодишен познат на Литвиненко и също бивш офицер от КГБ, емигрирал в Англия, предполага пред Би Би Си, че Литвиненко вероятно е отровен още в апартамента на негов руски приятел, с който са пили чай заедно, преди да отиде в суши ресторанта.

На следващия ден здравословното състояние на Литвиненко се влошава и той е приет в болница. Първоначално лекарите предполагат вирусна инфекция. След като лечението му обаче се оказва безуспешно и състоянието му продължава да се влошава, те обръщат внимание на предположенията на пациента, че може да е отровен. Първоначалното им предположение е, че отравянето е с талиеви соли. По-късно един от токсиколозите отбелязва, че симптомите напомнят по-скоро радиоактивно облъчване, и предполага отравяне с радиоактивен талий. Това предположение обаче също отпада.

На 23 ноември Литвиненко умира в болницата. Като причина за смъртта е потвърдено отравяне с радиоактивен полоний-210 ^[1].

Този елемент реално може да бъде получен само от тесен списък хора в страна със значима ядрена програма^[2].

Поради тази причина Британската група за извънредни ситуации „Кобра“, за която се знае, че се занимава с въпросите, свързани с борбата с тероризма, се събира на заседание^[3].

Предсмъртно писмо на Литвиненко[редактиране | редактиране на кода]

Два дни преди да умре в болницата той диктува предсмъртно писмо, което неговият приятел Алекс Голдфарб, председател на Фонда за граждански права на Березовски и негов адвокат, прочита след смъртта му пред медиите. В предсмъртното си обръщение Литвиненко обвинява руския президент Путин за убийството си. ^[4]

Други заразени с Полоний-210[редактиране | редактиране на кода]

Марио Скарамела[редактиране | редактиране на кода]

Според някои британски медии заразеният с Полоний-210 Марио Скарамела няма шанс да оцелее^[5][6]. Това съобщение не се потвърджава от „Юнивърсити колидж хоспитал“. Според служители на болницата, в която е лекуван и Литвиненко преди смъртта му, наличието на Полоний-210 в тялото на Скарамела е значително по-ниско. На 6 декември Скарамела е изписан от болницата, тъй като не демонстрира признаци на отравяне.^[7]

Егор Гайдар[редактиране | редактиране на кода]

Внезапното неразположение на Егор Гайдар на 24 ноември, в деня на смъртта на Литвниненко, се свързва с посещението му в ресторанта, където е открит полония, и се разследва като част от разследването по убийството на Литвиненко. Предполага се, че Гайдар вероятно е отровен, след като е пил странен на вкус чай. Гайдар е приет в болница, където лекарите съобщават, че няма опасност за живота му и той ще се възстанови. Този инцидент напомня отрявянето на Анна Политковская по време на полета ѝ за Беслан.

Съпругата на Литвиненко[редактиране | редактиране на кода]

Съпругата на Литвиненко е вън от опасност, въпреки че и тя е дала положителни резултати при изследванията за радиоактивни елементи, но нивата са под опасното и тя не се нуждае от лечение.

Ахмед Закаев[редактиране | редактиране на кода]

Разследването включва и мерцедеса, откарал Литвиненко до дома му, за който се смята, че е собственост на Ахмед Закаев, министър на външните работи от правителството в сянка на Чечения. Сведенията показват, че следи от полоний са открити и в колата.

Книги на Литвиненко[редактиране | редактиране на кода]

• Юрий Фелщинский и Александър Литвиненко, ФСБ взривява Русия Архив на оригинала от 2007-07-16 в Wayback Machine., 2002, цялата книга на руски
• Литвиненко, Александър. ЛПГ – Лубянската престъпна групировка. Факел Експрес, 2003. ISBN 9549772225.
  • А. Литвиненко, Лубянската престъпна групировка Архив на оригинала от 2007-05-14 в Wayback Machine., 2002, цялата книга на руски

Литвиненко в българските медии[редактиране | редактиране на кода]

• Нет Инфо: Скотланд Ярд разследва отравянето му
• Нюз БГ: Литвиненко почина
• Новинар: Литвиненко умира
• Всеки ден: Второ неизлъчено интервю на Литвиненко пред Коритаров Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine.
• Още: Протестно писмо на руското посолство в България по повод интервю на Литвиненко Архив на оригинала от 2006-11-15 в Wayback Machine.
• БТВ: Отговор на СЕМ относно излъченото в „Блиц“ интервю
• БТВ: Информация за първото интервю на Литвиненко Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Анна Политковская, убита руска журналистка и активист за човешки права, опозиционер на администрацията на Владимир Путин
• Убийство на Георги Марков, български дисидент, вероятна жертва на КГБ през 1978 г.
• Борис Березовски, руски бизнесмен, който бяга в Обединеното кралство и получава политическо убежище

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби от:

Александър Литвиненко

• Кремълският Чикатило
• Кремлевский чикатило // Архивиран от оригинала на 2006-12-10. Посетен на 2006-11-25. (на руски)
• Кремълският Чикатило 2 Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
• Кремлевский чикатило 2 // Архивиран от оригинала на 2007-01-07. Посетен на 2006-11-25. (на руски)
• Статии на Литвиненко // (на руски)^{[неработеща препратка]}

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NSK Open Library PLWABN RSL LIBRIS IdRef VIAF WorldCat