Алкалоид – Уикипедия

Алкалоидите са азотсъдържащи органични вещества, които имат физиологично въздействие често върху нервната система на бозайниците. Имат алкален ( основен) характер, откъдето идва и името им.[1] Обикновено алкалоидите са производни на аминокиселините.

Алкалоидите са вторични метаболити в растенията (напр. картоф, домат), някои животни (ракообразни) и при много видови гъби. Могат да се екстрахират посредством третиране на части от организма с киселини.

Известни са няколко хиляди алкалоида. Много от тях са силни отрови (като стрихнина), някои се използват в медицината като болкоуспокояващи (морфин, кодеин). Повечето алкалоиди имат силно горчив вкус.

Класификация на алкалоидите[редактиране | редактиране на кода]

Алкалоидите обикновено се класифицират въз основа на общ прекурсор в метаболитния път, по който се синтезират. Когато не се знае много за биосинтезата на конкретен алкалоид, той се групира въз основа на структурата си към сходни съединения, понякога дори несъдържащи азотен атом. Когато се узнае повече за начина на получаване в продуциращия го организъм, мястото на алкалоида в класификацията може да се смени, но в този случай отново ще отразява някоя важна страна от биосинтетичния процес – например участие на определен биологично активен амин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Коста Д. Карагьозов. Алкалоиди. Наука и изкуство, София, 1960, с. 615