Алтайски край – Уикипедия

Алтайски край Алтайский край
Субект на Руската федерация
Алтайски край на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Барнаул
Площ	167 996 km²
Население	2 365 680 души (2017) 14,1 души/km²
Адм. център	Барнаул
Федерален окръг	Сибирски федерален окръг
Губернатор	Александър Карлин
Часова зона	UTC +7
МПС код	22
Официален сайт	www.altairegion22.ru
Алтайски край в Общомедия

Алтайският край (на руски: Алтайский край) е един от субектите на Руската федерация, част от Сибирския федерален окръг и Западносибирския икономически район^[1]. Площ 167 996 km² (21-во място по площ в Руската Федерация, 0,98%). Население на 1 януари 2017 г. 2 365 680 души (22-ро място в Руската Федерация, 1,61%). Административен център град Барнаул. Разстояние от Москва до Барнаул 3419 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През втората половина на ХVІІ век започва заселване на руски селяни за усвояване на земите в региона и разработване на находищата на полезни изкопаеми. В началото на ХVІІІ век се построяват първите руски крепости Бикатунска (днешния град Бийск, 1707 г.) и Белоярската (1717 г.) за защита на руски селища от набезите на номадските народи. През 1744 г. възниква голямо селище в близост до предприятие за добив на желязо, което през 1771 г. е преобразувано в град Барнаул, а през 1782 г. Бикатунската крепост също е преобразувана в градско селище Бийск.^[2]

До 1917 г. днешната територия на Алтайския край влиза в състава на Томска губерния, а през юли 1917 г. е образувана Алтайската губерния с център Барнаул. От 1925 до 1930 г. регионът последователно влиза в състава на Сибирския край с център Новосибирск, а от 1930 до 1937 г. – в Западносибирския край с център Новосибирск. На 28 септември 1937 г. е образуван Алтайския край с център град Барнаул, като до 25 октомври 1990 г. в него влиза Горно-Алтайската антономна област, която към днешна дата е самостоятелен субект на Руската Федерация – Република Алтай).^[2]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Алтайският край е разположен в югоизточната част на Западен Сибир, в басейна на горното течение на р. Об. На север граничи с Новосибирска област, на североизток – с Кемеровска област, на югоизток – с Република Алтай, а на юг и запад – с Казахстан (Павлодарска и Източноказахстанска област). В тези си граници заема площ от 167 996 km² (21-во място по големина в Руската Федерация, 0,98% от нейната територия).

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Алтайски край се дели на две неравни части – равнинна и планинска. Северозападните, североизточните и централни райони на края, заемащи 4/5 от цялата му територия попадат в югоизточната периферия на Западносибирската равнина. Тук се разграничават няколко физикогеографски региона: обширната Кулундинска равнина, изпъстрена с дълги, широки и плитки долове и оврази и голямо количество безотточни солени или сладководни езера; Приобското плато, покрай левия бряг на река Об, Бийско-Чумишкото възвишение между реките Об на запад, Чумиш на север и Бия на юг; западните склонове на възвишението Салаирски кряж и Предалтайската равнина, югоизточно от река Алей (ляв приток на Об). Останалата 1/5 от територията на Алтайски край, в югоизточната му част е заета от крайните северни и северозападни ниски хребети на планината Алтай с максимална височина до 2490 m.^[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

В равнинните части климатът е умерен, рязко континентален с продължителна студена и малоснежна зима, с горещо и често сухо лято. Средна януарска температура -19 °C, средна юлска 18,9 °C. Годишно количество на валежите 250 – 350 mm. Продължителност на безмразовия период 122 – 127 дни. Климатът в югоизточните планински райони се характеризира с височинна зоналност и значително по-голямо количество на валежите (до 1500 – 3000 mm), а в междупланинските котловини – едва 150 – 200 mm.^[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната мрежа на Алтайския край е представена от 17085 реки и потоци с дължина над 1 km и обща дължина над 50 хил. km. Около 70% от територията на края попада във водосборния басейн на река Об, а останалите 30% са безотточни области в Кулундинската равнина. Най-голямата река в Алтайски край е река Об (най-горното течение), заедно с двете съставящи я реки Катун (лява съставяща) и Бия (дясна съставяща) и нейните притоци Чариш и Алей (леви) и Чумиш (десен). В Кулундинската равнина протичат реките Кулунда, Бурла и др., вливащи се в безотточни езера. Много от реките на югоизток водят началото си от снежници и ледници и се характеризират с бързо течение, прагове и водопади и тесни и дълбоки долини. В средните си течения долините им се разширяват, склоновете им стават полегати, а в долните течения те вече са типични равнинни реки с широки и плитки долини, бавно течение, множество меандри, заливни и надзаливни тераси. Много от средните и малките реки в безотточната област на запад нямат постоянен отток, а по време на маловодие в някои участъци напълно пресъхват. Подхранването на повечето реки е смесено, с преобладаване на снежното и дъждовното, а по най-високите части – ледниково. Спрямо водния си режим реките в Алтайския край се делят на три групи: реки с ниско, силно разтегнато във времето пролетно-лятно пълноводие; реки с ясно изразено пролетно пълноводие и епизодични летни прииждания (реките водещи началото си от Алтай); реки с кратко пролетно пълноводие и продължително лятно-есенно маловодие (реките в безотточните райони). Реките в района обикновено замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април.^[3]

В Алтайски край има над 4300 естествени и изкуствени езера с обща площ 2710 km². Те са разпределени неравномерно по територията на края. Най-много езера има в Кулундинската равнина и Приобското плато, като голяма част от тях са високоминерализирани (засолени). Най-голямото естествено езеро в Алтайски край е Кулундинското езеро (солено). Други по-големи са: Кучукско, Голямо Тополно, Голямо Яровое (всичките солени). В северната част на края попада „опашката“ на голямото Новосибирско водохранилище на река Об, а в най-южната част, на река Алей е изградено Гильовското водохранилище.^[3]

Почви[редактиране | редактиране на кода]

В равнинните части на Алтайския край широко са разпространени черноземните почви, а в западните части често се срещат засолените и солончаковите почви. В планините най-голяма площ заемат различните видове на планинско-подзолистите почви, покриващи склоновете на хребетите, а в междупланинските котловини и по долините на големите реки са разпространени различни видове черноземни почви.^[2]

Растителен и животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Почти 1/3 от територията на Алтайския край е заета от гори, а равнинните части – от степи и лесостепи. Степната растителност почти на 100% е заменена с обработваеми земи, като тук-таме се срещат борови и брезови гори и изкуствено засадени полезащитни горски пояси. Планинските склонове са обрасли с гори от лиственица, сибирска ела и сибирски кедров бор. Растителността по долините на реките и в междупланинските котловини се изменя от полупустинна в най-високите части на Алтай до степна в подножията. В планините, нагоре от пояса на иглолистните гори са разположени субалпийски и алпийски пасища и високопланинска тундра.^[2]

Степните райони са обитавани от различни видове гризачи, хищници – вълк, лисица, птици – степен жираф, дропла, степен орел, а по долините на реките – прелетни водоплаващи птици. В планините се срещат лос, марал, планински козел, планински овен.^[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. в Алтайски край живеят 2 365 680 души, което представлява 1,61% от населението на Руската Федерация и 22-ро място в страната.

В края живеят над 100 националности, като 94% са руснаците, малко над 2% немци и др.

Разпределение по национален състав на населението на Алтайски край при преброяването през 2010 г.

• Руснаци – 2 234 324 (93,9%)
• Немци – 50 701 (2,1%)
• Украинци – 32 226 (1,4%)
• Казахи – 7979 (0,3%)
• Арменци – 7640 (0,3%)
• Татари – 6794 (0,3%)
• Беларуси – 4591 (0,2%)
• Алтайци – 1763 (0,1%)
• Кумандинци – 1401 (0,1%)

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Алтайски край се дели на 10 краеви градски окръга, 59 муниципални района, 12 града, в т. ч. 9 града с краево подчинение и 3 града с районно подчинение и 5 селища от градски тип.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Развито е машиностроенето (селскостопански машини, вагони), химическа и нефтохимическа промишленост (гуми, изкуствени влакна и др), дърводобив и дървообработване, лека и хранително-вкусова промишленост.

Селското стопанство е предимно земеделско (зърнени култури, захарно цвекло, слънчоглед, лен). Отглежда се едър рогат добитък, свине, овце, сибирски марали, зърнени, фуражни, технически култури, картофи. Има пчеларство.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Официален сайт на регионалната администрация Архив на оригинала от 2005-07-07 в Wayback Machine.
• Забележителности, карти Архив на оригинала от 2006-02-08 в Wayback Machine.
• Бизнесът в Алтайския край
• Пътеводител на Алтай Архив на оригинала от 2006-02-14 в Wayback Machine.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Алтайского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Карелия • Коми • Крим1 • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург • Севастопол1 • Байконур2 Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен 1 Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.