Аметист – Уикипедия

Аметист
красотата на стрелците
Общи
Категорияминерали
Формула
(повтаряща се единица)
SiO2
Характеристики
Цвятвиолетов, наситено виолетов и бял
ХабитусШипове
Кристална системаХексагонална
Цепителностотсъства
Ломмидест, неправилен
Чупливостчуплив
Твърдост по Моос7
Блясъкстъклен, прозрачен
Цвят на чертатабял
Прозрачностпрозрачен до полупрозрачен.
Специфично тегло2,65
Оптични свойстваслаба промяна на цвета: различни нюанси на виолетово.
Плеохроизъмслаб
Ултравиолетова флуоресценцияслаба
Обичайни примесиЖелязо
Основни разновидности
НаходищаСАЩ, Русия, Великобритания, Канада, Бразилия, Франция, Белгия, Германия, Среден Изток, Африка, Южна Америка, Далечен Изток, Сибир, Шри Ланка и др.
Аметист в Общомедия

Аметистът е вид виолетов или синьо-лилав кварц (силициев диоксид).[1][2] Той е полупрозрачен или прозрачен, а виолетовата му окраска често е неравномерно разпределена, поради което камъкът понякога се подлага на термична обработка, за да се оцвети равномерно. При продължително излагане на слънчева светлина или силна топлина постепенно губи цвета си или придобива жълта, кафява или зелена окраска.[3] Виолетовият цвят се дължи на примесите от манган или на съдържанието на желязо от трета валентност.

Името на аметиста произхожда от гръцката дума „aμέθυστος“ (аметистос) – „неопиянен“.[4] В древността се считало, че носещите аметисти не могат да се напият. Съществувало и поверие, че ако някой пие от аметистов бокал, не може да бъде отровен. Има свидетелства, че е бил използван за направата на бижута и печати в Египет и Мала Азия още през 3000 г. пр.н.е.

Един от най-големите аметисти в света се намира в Националния исторически музей в Лондон и тежи 343 карата. Гигантски аметист се съхранява и във Вашингтон – неговата тежест е 1362 карата. Най-разкошните екземпляри са открити в Бразилия – района Рио Гранде до Сул, руската планина Урал, островите Шри Ланка и Мадагаскар, а също и в САЩ.

Разпространение в България

[редактиране | редактиране на кода]

В България малки находища на аметистови геоди, друзи и отделни кристали има около родопските села Латинка, Горна кула, Маджарово, Звездел, Карамфил, Глухар, Костино и други.

Най-големият аметист, откриван на територията на България е с размери 20 на 11 cm, край с. Тешево.[5]

  1. аметист // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
  2. Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 23.
  3. Съкровищата на Земята, изд. Деагостини Либерис
  4. Информация за Аметист (Amethyst) // mindat.org. Посетен на 9 май 2024. (на английски)
  5. Информация за отдел „Минерали и скали“ // Национален природонаучен музей, БАН. Архивиран от оригинала на 2007-04-14. Посетен на 28/02/2007.