Ангел Игов – Уикипедия

Ангел Игов
български писател, литературен критик и преводач
Ангел Игов през 2011 г.
2011 г.
Роден
Ангел Михайлов Игов
3 юли 1981 г. (42 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилпреводач, университетски преподавател, писател, литературен критик
Литература
Жанроверазказ, роман
Известни творби„Кротките“ (2015)
Награди„Рашко Сугарев“ (2002)
„Южна пролет“ (2003)
„Боян Пенев“ (2005)
„Елиас Канети“ (2006, номинация)
„Христо Г. Данов“ (2016)
Семейство
БащаМихаил Игов
СъпругаБоряна Ангелова-Игова
ДецаБоян

Ангел Михайлов Игов е български писател, литературен критик, преводач и културен журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 юли 1981 г. е София. През 2004 – 2005 г. води предаването „Всяка събота“ по радио „NET“. Постоянен наблюдател за книги на в. „Култура“ (2006 – 2008) и на телевизионното предаване на TV7 „5 по Рихтер“ (2005 – 2009).

Преподавател в катедра „Англицистика и американистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Един от създателите на инициативата „Литурне“ (2005). Член на журито на Конкурса за български роман на годината „ВИК“ (2007)[1], на Националната награда „Иван Николов“ (2009)[2], на Националната литературна награда „Елиас Канети“ (2013)[3] и на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2016 г.[4].

Член на редколегията на списание „Granta България“.

Превежда проза и поезия от английски език. Член на Съюза на преводачите в България.

Поддържа блоговете „Анапест“ и „Ruritania Press“.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Ангел Игов произхожда от семейство на общественици и интелектуалци. Негов баща е философът Михаил Игов, ст.н.с. към Института по философски науки към БАН, а известният литературен критик Светлозар Игов е негов чичо.

Негов дядо по майчина линия е известният български икономист акад. Евгени Матеев.

Съпругата му гл. ас. д-р Боряна Ангелова-Игова е преподавател по философия в НСА. Имат син Боян, роден през 2012 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на романите „Кратка повест за срама“ (2011), „Кротките“ (2015) и „Фини прахови частици“ (2017), както на два сборника с разкази: „Срещи на пътя“ (2002) и „К.“ (2006). Негови разкази са превеждани на английски, френски, унгарски, сръбски, хърватски и словенски език. Публикува във вестниците „Култура“, „Литературен вестник“ и „Сега“, в приложението „Капитал Light“, в списанията „Алтера“ и „Следва“ и др.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на няколко награди: Голямата награда в категория „Проза“ от националния преглед-конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ за „Срещи на пътя“ (2003), наградата „Рашко Сугарев“ за разказа „Всичко“ (2002), наградата „Боян Пенев“ за литературна критика (2005) и др. Сборникът „К.“ е номиниран за наградата „Елиас Канети“ (2006). Романът „Кратка повест за срама“ заедно с романа на Захари Карабашлиев „18 % сиво“ печели конкурса на фондация „Елизабет Костова“ за превод на английски език и публикация в американското издателство „Open Letter“. Романът „Кротките“ е номиниран за наградата „Хеликон“.[5]

Като преводач е четирикратно номиниран за годишната награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“ (2008[6], 2009[7], 2014[8], 2015[9][10]) и два пъти неин носител (2016[11], 2018[12][13]).

На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел „Българска художествена литература“ за романа „Кротките“.[14][15]

Преводачът на романа „Кротките“ на немски език Андреас Третнер е номиниран за наградата за превод на Лайпцигския панаир на книгата през 2020 г.[16]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Срещи на пътя“, ИК „ЛОДОС“, София, 2002 (разкази)
  • „К.“, ИК „Адрона“, София, 2006 (разкази)
  • „Кратка повест за срама“, ИК „Сиела“, София, 2011 (роман)[17][18][19]
    • ((en)) „A Short Tale of Shame“. Преводач Анджела Родел. Open Letter Books, 2013, 145 р.
  • „Кротките“, ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2015 (исторически роман)[20][21][22][23][24][25]
  • „Фини прахови частици“, ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2017 (роман)[26][27][28][29]

Преводи от английски[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Жури 2007, сайт на Награда Вик, февруари 2007
  2. ↑ Илко Димитров е новият носител на наградата Иван Николов 2009, сайт на издателство Жанет-45.
  3. ↑ Десет финалисти се борят за наградата „Елиас Канети“ 2013 // Аз чета, 28 октомври 2013. Посетен на 17 април 2015.
  4. ↑ „Славейкова награда 2016“, сайт на Община Трявна, 5 юни 2016 г.
  5. ↑ „Есенни номинации 2015“, сайт на наградата „Хеликон“.
  6. ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2008 Архив на оригинала от 2021-06-20 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  7. ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2009 Архив на оригинала от 2021-06-20 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  8. ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2014 Архив на оригинала от 2021-05-07 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  9. ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2015 Архив на оригинала от 2021-05-07 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  10. ↑ „Десет преводачи са в краткия списък за наградата „Кръстан Дянков“ 2015“, AzCheta.com, 10 декември 2015 г.
  11. ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2015 Архив на оригинала от 2021-05-07 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  12. ↑ „Кратък списък за наградата „Кръстан Дянков“, 2018 г. Архив на оригинала от 2021-06-18 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  13. ↑ „Кръстан Дянков“ 2018“, в-к „К“, 14 декември 2018.
  14. ↑ Иванка Петкова – Радио Пловдив, Галя Митева – Радио Пловдив, „Иван Гранитски с награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, БНР, 10 юни 2016.
  15. ↑ „Кротките“ от Ангел Игов получи наградата „Христо Г. Данов“ за художествена литература“, dnevnik.bg, 10 юни 2016.
  16. ↑ „Nominierungen für den Preis der Leipziger Buchmesse 2020“[неработеща препратка], сайт на Лайпцигския панаир на книгата.
  17. ↑ „Кратка повест за срама“ на сайта на издателство „Сиела“.
  18. ↑ Митко Новков, „Кратка повест за срама: Road (short) Novel. Хлад“, рец. в „Литературен вестник“.
  19. ↑ Димитър Кенаров, „По пътя“, рец. във в. „Култура“, бр. 3 (2665), 27 януари 2012 г.
  20. ↑ „Кротките“ на сайта на издателство „Жанет 45“.
  21. ↑ Амелия Личева, „За „Кротките“ от Ангел Игов“, рец. в „Литературен вестник“, бр.32, 2015 г.
  22. ↑ Миглена Николчина, „Гратисчиите на историята“, рец. във в. „Култура“, бр. 35 (2827), 16 октомври 2015 г.
  23. ↑ Лъчезар Лозанов, „Народният съд в романа на Ангел Игов“ Архив на оригинала от 2017-04-29 в Wayback Machine., рец. в armymedia.bg, 2 ноември 2015 г.
  24. ↑ „Ангел Игов: За да има терор, трябва да има и „кротки“, интервю на Стефан Джамбазов за сайта въпреки.com.
  25. ↑ Александър Кьосев, Миглена Николчина, „Бавното четене: Ангел Игов. Кротките“, разговор за книгата във в. „Култура“, бр. 39 (3141), 25 ноември 2016 г.
  26. ↑ Даниел Пенев, „Фини прахови частици“: Когато Ангел Игов облече непреходния преход във фина проза“, рец. в TrueStory.bg, 4 декември 2017 г.
  27. ↑ Николай Аретов, „Иронията като спасение“, рец. във Vsichkozaknigite.bg, 19 декември 2017 г.
  28. ↑ Михаела Илиева, „Ние, фините прахови частици“, рец. в Lira.bg, 20 март 2018 г.
  29. ↑ Ангел Игов, Откъс от „Фини прахови частици“, Диаскоп комикс, 29 януари 2018 г.
  30. ↑ „Интервю с Ангел Игов за programata.bg“, интервю на Никола Шахпазов, 28 февруари 2014 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ангел_Игов&oldid=12143793“.