Андреа Гез – Уикипедия

Андреа Гез Andrea M. Ghez
американска астрофизичка
Андреа Гез през 2010 г.
Родена	16 юни 1965 г. (58 г.) Ню Йорк, САЩ
Националност	САЩ
Учила в	Калифорнийски технологичен институт Масачузетски технологичен институт
Научна дейност
Област	Астрофизика
Работила в	Калифорнийски университет – Лос Анджелис
Известна с	Адаптивна оптика, изучавайки галактичния център[1]
Награди	Нобелова награда за физика (2020 г.)
Семейство
Уебсайт	www.astro.ucla.edu/~ghez/
Андреа Гез в Общомедия

Андреа Мия Гез (на английски: Andrea Mia Ghez) е американска астрономка и астрофизичка, професор в катедрата по физика и астрономия на Калифорнийския университет-Лос Анджелис. В изследванията си тя се фокусира върху центъра на галактиката Млечен път.^[2] През 2020 г. тя става четвъртата жена, която е наградена с Нобелова награда за физика^[3], като разделя наградата с Райнхард Генцел (другата половина от наградата е дадена на Роджър Пенроуз). Призът е даден на Гез и Гензел за откритието им на супермасивен компактен обект (сега широко приет за черна дупка) в центъра на галактиката Млечен път.^[4][5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гез е родена в Ню Йорк в семейството на Сузан (Гейтън) и Гилбърт Гез.^[6][7] Баща ѝ е от еврейски произход и е роден в Рим в семейството с произход от Тунис и Франкфурт.^[8][9] Майка ѝ е от ирландско семейство от Норт Атълборо, САЩ.^[10]

Избрани публикации[редактиране | редактиране на кода]

Научни публикации[редактиране | редактиране на кода]

• Ghez, Andrea M. и др. The Multiplicity of T Tauri Stars in the Taurus-Auriga & Ophiuchus-Scorpius Star Forming Regions: A 2.2 micron Imaging Survey // Astronomical Journal 106. 1993. DOI:10.1086/116782. с. 2005 – 2023.
• Ghez, Andrea M. и др. High Spatial Resolution Imaging of Pre-Main Sequence Binary Stars: Resolving the Relationship Between Disks and Close Companions // Astrophysical Journal 490 (1). 1997. DOI:10.1086/304856. с. 353 – 367.
• Ghez, Andrea M. и др. High Proper Motions in the Vicinity of Sgr A*: Evidence for a Massive Central Black Hole // Astrophysical Journal 509 (2). 1998. DOI:10.1086/306528. с. 678 – 686.
• Ghez, A. M. и др. The Accelerations of Stars Orbiting the Milky Way's Central Black Hole // Nature 407 (6802). 2000. DOI:10.1038/35030032. с. 349 – 351.
• Ghez, A. M. и др. The First Measurement of Spectral Lines in a Short-Period Star Bound to the Galaxy's Central Black Hole: A Paradox of Youth // Astrophysical Journal Letters 586 (2). January 1, 2003. DOI:10.1086/374804. с. L127.
• Ghez, A. M. и др. Measuring Distance and Properties of the Milky Way's Central Supermassive Black Hole with Stellar Orbits // Astrophysical Journal 689 (2). January 1, 2008. DOI:10.1086/592738. с. 1044 – 1062.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

• Ghez, Andrea Mia, Cohen, Judith Love. You Can Be a Woman Astronomer. Cascade Pass, 2006. ISBN 978-1-880599-78-5.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол FAST GND ISNI LCCN MGP NKC ORCID PLWABN VIAF WorldCat

п б р Нобелова награда за физика Лауреати на наградата 1901 - 1919 Рьонтген (1901)  • Лоренц, Зееман (1902)  • Бекерел, Пиер Кюри, Мария Кюри (1903)  • Релей (1904)  • Ленард (1905)  • Дж.Дж.Томсън (1906)  • Майкелсън (1907)  • Липман (1908)  • Маркони, Браун (1909)  • Ван дер Ваалс (1910)  • Вин (1911)  • Дален (1912)  • Камерлинг Онес (1913)  • Фон Лауе (1914)  • Уилям Л. Браг, Уилям Х. Браг (1915)  • Баркла (1917)  • Планк (1918)  • Щарк (1919) 1920 - 1939 Гийом (1920)  • Айнщайн (1921)  • Бор (1922)  • Миликан (1923)  • Сигбан (1924)  • Франк, Херц (1925)  • Перен (1926)  • Комптън, Ч.Уилсън (1927)  • О.Ричардсън (1928)  • Дьо Бройл (1929)  • Раман (1930)  • Хайзенберг (1932)  • Шрьодингер, Дирак (1933)  • Чадуик (1935)  • Хес, Андерсън (1936)  • Дейвисън, Дж.П.Томсън (1937)  • Ферми (1938)  • Лорънс (1939) 1940 - 1959 Щерн (1943)  • Раби (1944)  • Паули (1945)  • Бриджман (1946)  • Епълтън (1947)  • Блакет (1948)  • Юкава (1949)  • Поуел (1950)  • Кокрофт, Уолтън (1951)  • Блох, Пърсел (1952)  • Цернике (1953)  • Борн, Боте (1954)  • Лам, Куш (1955)  • Шокли, Бардийн, Братейн (1956)  • Ян, Ли (1957)  • Черенков, Франк, Там (1958)  • Сегре, Чембърлейн (1959) 1960 - 1979 Глейзър (1960)  • Хофщетер, Мьосбауер (1961)  • Ландау (1962)  • Уигнър, Гьоперт-Майер, Йенсен (1963)  • Таунс, Басов, Прохоров (1964)  • Томонага, Швингър, Файнман (1965)  • Кастлер (1966)  • Бете (1967)  • Алварес (1968)  • Гел-Ман (1969)  • Алфвен, Неел (1970)  • Габор (1971)  • Бардийн, Купър, Шрифър (1972)  • Есаки, Йевер, Джоузефсън (1973)  • Райл, Хюиш (1974)  • Нилс Бор, Мотелсон, Рейнуотър (1975)  • Рихтер, Тинг (1976)  • Андерсън, Мот, Ван Флек (1977)  • Капица, Пензиас, Р.Уилсън (1978)  • Глашоу, Салам, Уайнбърг (1979) 1980 - 1999 Кронин, Фич (1980)  • Блумберген, Шолоу, К. Сигбан (1981)  • К.Уилсън (1982)  • Чандрасекар, Фаулър (1983)  • Рубия, Ван дер Меер (1984)  • Фон Клицинг (1985)  • Руска, Биниг, Рорер (1986)  • Беднорц, Мюлер (1987)  • Ледърман, Шварц, Стайнбъргър (1988)  • Рамзи, Демелт, Паул (1989)  • Фридман, Кендъл, Тейлър (1990)  • Дьо Жен (1991)  • Шарпак (1992)  • Хълс, Тейлър (1993)  • Брокхауз, Шул (1994)  • Пърл, Рейнс (1995)  • Лий, Ошероф, Р.Ричардсън (1996)  • Чу, Коен-Тануджи, Филипс (1997)  • Лафлин, Щьормер, Ци (1998)  • 'Т Хоофт, Велтман (1999) 2000 - 2019 Алфьоров, Крьомер, Килби (2000)  • Корнел, Кетерле, Уиман (2001)  • Дейвис, Кошиба, Джакони (2002)  • Абрикосов, Гинзбург, Легет (2003)  • Грос, Полицер, Уилчек (2004)  • Глаубер, Хол, Хeнш (2005)  • Мадър, Смут (2006)  • Ферт, Грюнберг (2007)  • Намбу, Кобаяши, Маскава (2008)  • Као, Бойл, Смит (2009)  • Гейм, Новосьолов (2010)  • Пърлмутър, Шмит, Рийс (2011)  • Арош, Уайнленд (2012)  • Хигс, Англер (2013)  • Акасаки, Амано, Накамура (2014)  • Каджита, Макдоналд (2015)  • Таулес, Халдейн, Костерлиц (2016)  • Уайс, Торн, Бариш (2017)  • Ашкин, Муру, Стрикланд (2018)  • Пийбълс, Майор, Кело (2019) 2020 - 2039 Пенроуз, Генцел, Гез (2020)  • Манабе, Хаселман, Паризи (2021)  • Аспе, Клаузър, Цайлингер (2022)  • Л'Юилие, Краус, Агостини (2023)