Андрей Германов – Уикипедия

Андрей Германов
български поет и преводач
Роден	17 юни 1932 г. Цонево, Царство България
Починал	15 май 1981 г. (48 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	редактор
Литература
Период	1951 – 1981
Жанрове	стихотворение, роман
Семейство
Съпруга	Римма Германова
Деца	Александра (р. 1959), Димитър (р. 1967)[1]

Андрей Димитров Германов е български поет и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 юни 1932 г. в с. Цонево, община Дългопол, област Варна.

През 1955 г. завършва руска филология в Софийския държавен университет и става учител по руски език в Дългопол. През 1957 г. се премества в София и започва работа като редактор във в-к „Народна младеж“, в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“, като зам.-главен редактор на сп. „Съвременник“ и като главен редактор на сп. „Пламък“.

През 1951 – 52 г. публикува първите си стихотворения.^[2]

Превежда стихове от повече от 90 руски, украински, беларуски и др. поети, между които Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, Семьон Надсон, Александър Блок, Сергей Есенин, Александър Твардовски, Роберт Рождественски, Андрей Вознесенски, Евгений Евтушенко, Нил Гилевич, Максим Танк, Егише Черенц, Едуард Межелайтис и др.^[2]

Автор е на десетина книжки със стихове и поеми за деца. Най-известните от тях са „Всяка заран“, „Огледалце“, „Олелии“, „Змей на вратата“ и „Чешмата под снега“. Стихосбирките му за деца са илюстрирани от Михалис Гарудис, Мира Йовчева, Иван Димов, Красимира Михайлова.^[3]

Умира в София от инсулт през 1981 г.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

• 1977 г. – удостоен е със званието „Заслужил деятел на културата“^[4]

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. община Варна учредява награда за млад автор на името на Андрей Германов, чийто първи носител е Павел Цветков.^[5]

През 2010 г. е поставена паметна плоча върху стената на сградата, в която живее в София, на ул. „Венелин“ 24.^[6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

По-важни книги:

• 1962 – „Работнически влак“ (стихове)
• 1964 – „Родов герб“ (стихове)
• 1965 – „Равноденствие“ (стихове)
• 1967 – „Да ме запомниш“ (стихове)
• 1970 – „Преображения“ (стихове)
• 1970 – „Като въздишка“ (лирика)
• 1970 – „Мост“ (стихове)
• 1974 – „Четиристишия“ (стихове)
• 1974 – „Парнас около нас. Дружески шаржове, пародии, епиграми“ (в съавторство с Иван Николов)
• 1976 – „Нови четиристишия“
• 1979 – „Самоубийствено живеем“
• 1981 – „Шаячни момчета“ (спомени)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• От и за Андрей Германов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Поезия и писма на Андрей Германов в Литернет
• Из „Четиристишия“ на Андрей Германов Архив на оригинала от 2007-05-06 в Wayback Machine., litclub.com

За него

• Антоанета Алипиева, „А нима това беше животът?“ (Андрей Германов)“, LiterNet, 21 февруари 2004 г. (първа публикация в Антоанета Алипиева, „Четене на себе си“, Варна, 1998)
• Найден Вълчев, „Думи за Андрей Германов“, в-к „Литературен форум“, броеве 5 – 9, 2001 г.
• Найден Вълчев, „Слънчевият мъжки глас на поезията. Странички за Андрей Германов“ Архив на оригинала от 2017-02-14 в Wayback Machine., в-к „Нова Зора“, бр. 20, 22 май 2007 г.
• Никола Иванов, „Поезията на Андрей Германов“, „Литературен свят“, бр. 48, февруари 2013 г.
• Кирил Момчилов, „Да нарисуваш пролетна гора: Как Андрей Германов написа стихотворение по... поръчка?“, в-к „Дума“, бр. 161, 16 юли 2011 г.

Нормативен контрол BNF CONOR.BG FAST GND ISNI Koninklijke LCCN NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Езикознание“          Портал „Литература“          Портал „България“