Андрей Дреников – Уикипедия

Андрей Дреников
български композитор
Роден	24 юли 1950 г. София, Народна република България
Починал	19 ноември 2023 г. (73 г.) София, Република България
Националност	България
Учил в	Национална музикална академия
Работил	композитор, музикант, певец и текстописец
Музикална кариера
Инструменти	цигулка, пиано
Направление	поп музика, театрална и детска музика
Активност	1973 -
Известни творби	„Светът е за двама“, „Мечтатели“, „Към България“, „Заклинание“, „Пролет е дошла“, „Химн на УАСГ“
Семейство
Баща	Петко Дреников
Майка	Жана Даскалова

Андрей Петков Дреников е български композитор, певец, цигулар, пианист, актьор и комик, шоумен и автор на голяма част от текстовете на своите песни.

Той има родствена връзка с известния пианист Иван Дреников, с оперните певици Валери Попова и Александрина Пендачанска, с Александър Дюма-син и с Бачо Киро.^[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Дреников е роден в София, в семейство на професионални музиканти. Започва да учи цигулка при Христо Петков, когато е на 5 години. Завършва Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Панчо Владигеров“) с цигулка при проф. Боян Лечев.

Още като ученик свири като концертмайстор и солист на камерни оркестри. През студентските си години основава квартет „Дреников“. Формацията съществува до завършване на следването му. В същото време е концертмайстор в Студентския академичен симфоничен оркестър.^[4]

Умира на 19 ноември 2023 г. в София.^[5]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

През 1973 г. работи в Пловдивската филхармония. От 1975 г. до 1977 г. той е концертмайстор на естрадния оркестър „Младост“ към Ансамбъла на Строителни войски, където отбива военната си служба.

Композирайки още от ранна възраст в различни жанрове, творчеството му обхваща стотици детски, театрални и поп песни, музика за над 110 постановки за драматичен и куклен театър в София и страната. Написал е музика за много радио и телевизионни новели, филми, пиеси и други предавания. Като композитор и изпълнител изнася стотици концерти за деца и възрастни със своя музика.^[6][7]

До 1981 г. свири в Симфоничния оркестър на БНР. Три години е водещ на предаването „Музикален магазин“ на БНТ. В БНР води предаването „В музикалното студио“. От 1994 до 2000 г. работи в Центъра за работа с деца в община „Люлин“ в София.^[8] През 2016 г. пише химна на УАСГ.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Детски песни[редактиране | редактиране на кода]

• „Нашето бебе“
• „Песен за приятелството“
• „Балонче“
• „Мечо“
• „Песен за малчуганите“
• „Песен за мечтите“
• „Какво си, приятелство мое“
• „Песен за космонавта“ и др.

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

• „13 коледни песни“, драматизирани в 5 предавания за БНТ

Авторски спектакли[редактиране | редактиране на кода]

• „Спомени на 40“
• „Спомени на 50“

Младежки конкурс за забавна песен[редактиране | редактиране на кода]

• „Светът е за двама“
• „Мечтатели“
• „Към България“
• „Заклинание“
• „Пролет е дошла“ и др.

Театрална музика[редактиране | редактиране на кода]

• „Кукла букла“ от Панчо Панчев (Специалната награда, Четвърти национален преглед на детско-юношеската драматургия и театър в Търговище 1980 г.)
• „Дамите в четвъртък“ от Л. Белон, реж. Любен Гройс (Награда за оригинална музика, 1981 г.)
• „Театър, любов моя“ от Валери Петров, реж. Младен Киселов (Втори национален преглед на камерни театрални постановки, 1981 г.)
• „Кентървилският призрак“ от Оскар Уайлд („Куклар“, 1996 г.)

Андрей Дреников е награждаван за театрална музика, има над 40 награди за детска музика^[9] и награди за естрадна музика на различни поп фестивали. Автор е още на балет-приказка, пиеси за цигулка, пиано, виолончело и други инструментални композиции.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Химн на Университета по архитектура, строителство и геодезия

Портал „Биографии“          Портал „Музика“          Портал „България“