Андрей Лулчев – Уикипедия

Андрей Лулчев
български офицер, народен представител
Роден
1896 г.
Починал
26 юни 1944 г. (48 г.)
НаградиВоенен орден „За храброст“
Железен кръст
Народен представител в:
XXV ОНС   

Андрей (Андро) Христов Лулчев е български военен, македоно-одрински опълченец, общественик, народен представител в XXV обикновено народно събрание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Бащата Христо Лулчев (6 май 1937)

Андро Лулчев е роден в 1896 година в Плевен.[1] Внук е на Андрей Лулчев, български възрожденец от Копривщица, съратник на Васил Левски,[2] един от ръководителите на революционния комитет в Оряхово.[3] Брат е на Любомир Лулчев[4][5] и племенник на Коста Лулчев.[6]

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Още като ученик в гимназията в Русе, при избухването на Балканската война тайно от семейството си постъпва като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Зачислен е в Девета велешка дружина и взима участие във всички сражения, проявявайки голяма храброст. По време на Първата световна война е във Втори полк на Македонската дивизия. Награден е с орден „За храброст“ III степен. В школата за запасни офицери в Скопие под ръководството на полковник Борис Дрангов става офицерски кандидат и е назначен за взводен командир в картечната рота на Шести полк на Софийската дивизия. Участва в бойните действия в Добруджа и е награден с кръст „За храброст“ II степен. Сражава се и на Южния фронт.[1] В сражението на кота 1248 през май 1917 година е тежко ранен, в гърдите с нож и в главата с два куршума, и пада в плен, но при контратака другарите му го намират и отнасят в болницата за лечение.[7] През септември 1918 година, когато на фронта се почувства остра нужда от офицери, Андро Лулчев, все още в болница и движещ се с патерици, заминава за фронта. През септември 1918 г. по време на войнишкия бунт убеждава около 4000 разбунтувалите се войници да хвърлят оръжията. Той е един от най-близките сподвижници през тия дни на министър Михаил Такев.[2]

Общественик[редактиране | редактиране на кода]

От многобройните си рани остава инвалид.[7] Участва активно в обществения живот. Включва се в изграждането на Съюза на пострадалите от войните, основава офицерското дружество „Инвалид“ и е първият му почетен член. Касиер е на комитета „Пенчо Славейков”. Основател на комитета „Полковник Дрангов” и негов подпредседател.[2]

Председател на Софийското македоно-одринско опълченско дружество. Избран с абсолютно мнозинство и за председател на Македоно-одринските опълченски дружества в България.[2]

Редактор е на в. „Ратник на свободата” и на „Военно слово”.[2]

Написва книгата „Септемврийски дни - 1918 година”. Съставя книгата „Най-нужното за живота”. Автор на статии и разкази.[2]

Народен представител[редактиране | редактиране на кода]

На 14 януари 1940 година е избран за народен представител в XXV обикновено народно събрание.[2] Подписва се под инициираното от Димитър Пешев писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортирането на българските евреи.[8][9]

Умира на 26 юни 1944 година.[10]

След Деветосептемврийския преврат е съден посмъртно от Втори състав на т.нар. Народен съд.[11] Осъден е посмъртно на конфискация в полза на държавата на целия имот, останал в наследство на наследниците.[12]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

За героизма си е награден с два войнишки ордена за храброст и произведен подпоручик, с офицерски кръст за храброст, с германския „Железен кръст“ и с турски орден за храброст.[13]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Септемврийски дни - 1918 година. Лични спомени (1926, 2020)[14]
  • Кабинет Дафер. Да си отидат ли? (1925)[14]
  • Упътник за използване минералните бани в България (1940)[14]
  • Три речи (1942)[14]

Статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Сто двадесет и пет г. от рождението и 80 г. от смъртта на Борис Дрангов. Съавтори: Валентин Колев, Никола Жеков, Андро Лулчев, Чудомир, Федя Чьорни[14]

Документи[редактиране | редактиране на кода]

Ценни документи на Андро Лулчев, свързани с историята на Македония през Втората световна война, се намират в архива на брат му Любомир Лулчев в Централния държавен архив.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Р. К. Андро Лулчевъ // Български доброволец. Вестник на Съюза на Македоно-одринските опълченски дружества в България VI (1). с. 3.
  2. ↑ а б в г д е ж Андрей Лулчев. Биографически бележки // Кръстев, Вергилий. Изгревът на Бялото братство Т. 21.
  3. ↑ Оряхово. Из миналото на Оряхово // kartanavremeto-vratsa.org. Посетен на 30 ноември 2023.
  4. ↑ Костенцева, Райна. Моят роден град София преди 75 години и после. София, Издателство на ОФ, 1979. с. 222.
  5. ↑ а б Билярски, Цочо В. Любомир Лулчев – една от невинните жертви на Народния съд // sitebulgarizaedno.com. Посетен на 30 ноември 2023.
  6. ↑ Цветанов, Борис. Коста Лулчев и други Лулчеви – живот за България // desant.net. 9 март 2022. Посетен на 30 ноември 2023.
  7. ↑ а б Р. К. Андро Лулчевъ // Български доброволец. Вестник на Съюза на Македоно-одринските опълченски дружества в България VI (1). с. 3 – 4.
  8. ↑ Лилков, Вили. Oт 43-та народни представители спасили българските евреи 40 са осъдени от Народния съд // 168chasa.bg. 2 февруари 2021. Посетен на 30 ноември 2023.
  9. ↑ Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 71.
  10. ↑ Народен съд. Втори състав. Некролог на народния представител Андрей Христов Лулчев
  11. ↑ Народен съд. Втори състав. Андрей (Андро) Христов Лулчев
  12. ↑ Присъда на народните представители от XXV ОНС, постановена от Втори състав на Народния съд в София // narodensud.archives.bg. 2 февруари 1945.
  13. ↑ Р. К. Андро Лулчевъ // Български доброволец. Вестник на Съюза на Македоно-одринските опълченски дружества в България VI (1). с. 4.
  14. ↑ а б в г д Лулчев, Андро Христов // plus.cobiss.net.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Андрей_Лулчев&oldid=12190427“.