Апостол Карамитев – Уикипедия

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Апостол Карамитев.

Апостол Милев Карамитев е български театрален и филмов актьор, популярен между 50-те и 70-те години на 20 век.

Живот и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Апостол Карамитев е роден на 17 октомври 1923 г. в Бургас, а в София се премества за да учи право, след като завършва италианската гимназия. Въпреки това, скоро избира да се занимава с театър.^[1] Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1951 г. със специалност актьорско майсторство в класа на професор Боян Дановски. Дълги години е сред водещите актьори на Народния театър „Иван Вазов“ (от 1947), където създава поредица от забележителни роли. Сред тях е Ромео в „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир, с режисьор Стефан Сърчаджиев през 1953 г.

Жени се за актрисата Маргарита Дупаринова, с която имат син и дъщеря, също актьори – Момчил Карамитев и Маргарита Карамитева.

Неговият дебют в киното е във филма „Утро над родината“, през 1951 г.^[2]. Актьорският му метод е описан като съчетание на „интелектуалния анализ с дълбочина на емоционалния живот“^[3]

Специализира режисура в Москва. От 1969 г. до смъртта си е доцент и преподавател по специалностите „актьорско майсторство за драматичен театър“ и „режисура за драматичен театър“ във ВИТИЗ.

През 1971 г. Карамитев озвучава всичките образи (мъжки и женски) в дублажа на английския сериал „Сага за Форсайтови“ за Българска телевизия (сегашно БНТ).

Леон Даниел си спомня за Карамитев, че „беше красив, много красив, но неговата красота тогава не беше на мода, в живота се харесваше, но в театъра се предпочитаха по ръбестите или по-лиричните, а неговата хубост беше по-буйна, по-„апашка“, италианска... Дановски го утешил. Казал му бил „Твоето време скоро ще дойде.“ Чочо му повярва. След две-три години стана първата българска звезда. С всички плюсове и минуси на това звание.“^[4]

Карамитев почива преди да завършат снимките на филма Сватбите на Йоан Асен през 1973 г. от рак на черния дроб.^[1] На негово име е кръстен драматичният театър в Димитровград.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

• „Апостол Карамитев“ – театрален портрет от (Севелина Гьорова) (1970)
• „В диалог със съвремието. Апостол Карамитев“ – творчески портрет от (Лада Панева) (1974)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

• Заслужил артист (1963).
• Народен артист (1969).
• Орден „Кирил и Методий“ – I ст. (1954).
• Орден „НРБ“ – I ст. (1973).
• Димитровска награда – II ст. (колективна) за филма Наша земя (1953).
• „Награда със специална почетна грамота за мъжка роля“ на (Мишо Кръстев) във филма Това се случи на улицата на МКФ (Карлови Вари, Чехословакия, 1956).
• „I награда за мъжка роля“ за ролята на (Симеон) в пиесата „Монахът и неговите синове“ на IV национален преглед на българската драма и театър (1969).
• На Апостол Карамитев е наречена улица в София (Карта).

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

• „Дон Карлос“ – маркиз Поза
• „И най-мъдрият си е малко прост“ – Глумов
• „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – Ромео
• „В полите на Витоша“ – Христофоров
• „Монахът и неговите синове“ – Симеон
• „Моцарт и Салиери“ (1967)
• „Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)
• „И най-мъдрият си е малко прост“ (1961) (А.Н.Островски) – Глумов
• „Хенри IV“ - Хенри IV
• „Скандал в Брикмил“ (Джон Пристли)

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

• „Тойфеловата кула“ (1974) (Богомил Герасимов)
• „Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
• „Рожден ден“ (1971) (Драгомир Асенов)
• „Разпаленият въглен“ (1970) (Лозан Стрелков)
• „Театралният директор“ (1967), мюзикъл
• „Новият“ (1967) (Марек Домански)
• „Болничната стая“ (1964)
• „Две тъжни истории за любовта“ (по Антон Павлович Чехов) – Иван Алексеевич Огнев

Озвучаващи роли[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Павел Павлов „Пленени от спомена“. ИК „СЕМАРШ“, София, 2005
• Павел Павлов „Слуга на две господарки или щрихи към незавършения портрет на телевизионния театър“. ИК „СЕМАРШ“, София, 2005

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Апостол Карамитев в kino.dir.bg
• Апостол Карамитев в Internet Movie Database
• Апостол Карамитев в КиноПоиск
• Апостол Карамитев в Кино-Театр

Нормативен контрол BNF CONOR.BG FAST GND ISNI LCCN PLWABN VIAF WorldCat