Арканзас – Уикипедия

Арканзас Arkansas
Щатите в САЩ
Разположение в САЩ
Страна	САЩ
Столица	Литъл Рок
Площ	137 733 km²
Население	3 013 756 души (2020) 21,9 души/km²
Губернатор	Аса Хътчинсън
Часова зона	UTC-6/-5
Пощенски код	AR
ISO 3166-2	US-АР
Официален сайт	www.arkansas.gov
Арканзас в Общомедия

Арка̀нзас (на английски: Arkansas, МФА:[ˈɑrkənsɔː]) е щат в САЩ. Площ 137 733 km², от които 2876 km² (2,09%) са водна площ (1,4% от територията на САЩ, 29-о място по площ). Население кам 1 януари 2017 г. 3 004 279 души (0,92% от населението на САЩ, 32-ро място). Гъстота 21,81 души/km². Столица и най-голям град Литъл Рок, разположен в централната част на щата, център на транспорта, бизнеса, културата и на правителството. Известен е под прозвището „естественият щат“ и има много различни региони, които предлагат на жители и туристи разнообразни възможности за отдих на открито.^[1] Арканзас е 26-ият по ред американски щат, образуван на 17 юни 1836 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Щатът Арканзас е разположен в южната част на САЩ. Граничи с щатите: Оклахома на запад, Мисури на север, Тенеси и Мисисипи на изток, Луизиана на юг и Тексас на югозапад.^[1]

Релефът на щата е разнообразен. Южните и източните му региони са заети от северната част на обширната Примексиканска низина, през която от север на юг, по източната граница на щата протича река Мисисипи с част от долното си течение. В северните райони се простира южната, най-висока част (планината Бостън, 823 m) на платото Озарк, а на запад – източната, най-висока част на планината Уашита – връх Магазин 2753 f, 839 m.

Цялата територия на щата попада във водосборния басейн на река Мисисипи, която протича по източната му граница. Нейни основни десни притоци са: Сейнт Франсис, Уайт Ривър с притока си Блек Ривър, Арканзас, Уашита с притоците си Литъл Мисури и Салин и Ред Ривър с притока си Литъл Ривър. В щата има множество, предимно проточни езера: Норфолк, Бул Шолс, Бивър и други по течението на река Уайт Ривър; Уашита (най-голямото в щата) на река Уачита. Мил Ууд на река Литъл Ривър и др.

Климатът на щата е влажен, субтропичен, а в нископланинските северни и северозападни части – влажен, умереноконтинентален. Въпреки че щатът отстои на близо 400 km на север от бреговете на Мексиканския залив този голям боден басейн оказва съществено влияние върху неговия климат. За Арканзас са характерни горещо и влажно лято и студена, по-малко влажна зима. В столицата Литъл Рок средния юлски максимум съставлява 34 °C, а средния юлски минимум 23 °C. Среден януарски максимум 11 °C, среден януарски минимум 0 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 1000 mm на север до 1500 mm на юг. Снеговалежите са рядко явление, преди всичко в северните райони на щата. Абсолютната максимална температура за щата от 49 °C е зафиксирана на 10 август 1936 г. в град Озарк (на северозапад), а абсолютната минимална температура от -34 °C – на 13 февруари 1905 г. в град Гравет (в крайния северозападен ъгъл на щата). Щатът е известен със своите прородни катаклизми: силни гръмотевични и снежни бури, унищощаващи градушки и смерчове (торнадо).

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През щата преминават изцяло или частично участъци от 8 междущатски магистрали 20 междущатски шосета:

• Междущатска магистрала – 143,0 мили (230,2 km), от югозапад, границата с Тексас на североизток до столицата Литъл Рок;
• Междущатска магистрала – 284,0 мили (457,1 km), в централната част, от запад на изток, в т.ч. през столицата Литъл Рок;
• Междущатска магистрала – 72,2 мили (116,2 km), в североизточната част, от юг на север;
• Междущатска магистрала – 12,9 мили (20,8 km), в западната част на столицата Литъл Рок;
• Междущатска магистрала – 14,1 мили (22,8 km), в източната част на столицата Литъл Рок;
• Междущатска магистрала – 46,7 мили (75,1 km), от столицата Литъл Рок на юг до град Пайн Блъф;
• Междущатска магистрала – 14,7 мили (23,7 km), от юг на север през град Форт Смит;
• Междущатска магистрала – 7,4 мили (11,9 km), от запад на изток в столицата Литъл Рок.

• Междущатско шосе – 182,3 мили (293,4 km), в североизточната част;
• Междущатско шосе – 111,0 мили (178,6 km), в югозападната част;
• Междущатско шосе – 76,0 мили (122,3 km), в североизточната част;
• Междущатско шосе – 329,9 мили (530,9 km), в северната част, от запад на изток;
• Междущатско шосе – 124,0 мили (199,5 km), в североизточната част;
• Междущатско шосе – 289,4 мили (465,7 km), в средната част, от запад на изток;
• Междущатско шосе – 302,0 мили (485,9 km), от юг-югоизток на север-северозапад, в т.ч. през столицата Литъл Рок;
• Междущатско шосе – 319,0 мили (513,3 km), от югозапад на североизток, в т.ч. през столицата Литъл Рок;
• Междущатско шосе – 273,0 мили (439,3 km), от запад-югозапад на изток-североизток, в т.ч. през столицата Литъл Рок;
• Междущатско шосе – 347,3 мили (558,8 km), в западната част, от юг на север;
• Междущатско шосе – 269,0 мили (432,8 km), в югоизточната част, от югозапад на североизток;
• Междущатско шосе – 190,7 мили (306,9 km), в южната част, от запад на изток;
• Междущатско шосе – 183,0 мили (294,4 km), в югоизточната част, от юг на север;
• Междущатско шосе – 261,0 мили (419,9 km), в централната част, от юг на север;
• Междущатско шосе – 167,0 мили (268,7 km), в централната част, от запад на изток;
• Междущатско шосе – 3,2 мили (5,1 km), в град Форт Смит;
• Междущатско шосе – 255,0 мили (410,3 km), в южната част, от запад на изток;
• Междущатско шосе – 134,0 мили (215,6 km), в югозападната част;
• Междущатско шосе – 287,0 мили (461,8 km), в сдеверната част, от запад на изток;
• Междущатско шосе – 91,0 мили (146,4 km), в югоизточната част.

Градове[редактиране | редактиране на кода]

• Литъл Рок
• Форт Смит
• Хот Спрингс
• Хоуп

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Щатът Арканзас административно се поделя на 75 окръга:^[2]

• С най-големи площи са окръзите Юниън 2732 km², Уайт 2699 km² и Арканзас 2678 km², а с най-малки – окръзите Пери 1453 km², Себасчън 1414 km² и Лафайет 1412 km²;
• С най-многобройно население са окръзите Пуласки 393 250 души, Бентън 258 291 души и Вашингтон 228 049 души, а с най-малко население – окръзите Лафайет 6847 души, Удръф 6641 души и Калхун 5144 души;
• С най-голяма плътност на населението са окръзите Пуласки 187,98 души/km², Бентън 112,69 души/km² и Вашингтон 92,48 души/km², а с най-малка плътност – окръзите Монтгомъри 4,29 души/km², Нютън 3,72 души/km² и Калхун 3,36 души/km².

Източници[редактиране | редактиране на кода]