French
DeutschБаба (планина) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Баба.
| Баба Βαρνούντας | |
 Изглед от Големо езеро | |
  Местоположение на картата на Леринско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Северна Македония Гърция |
| Част от | Пинд |
| Най-висок връх | Пелистер |
| Надм. височина | 2601 m |
| Баба в Общомедия | |
Баба или Баба планина (на гръцки: Βαρνούντας, Варнундас или Περιστέρι, Перистери, катаревуса: Βαρνούς, Варнус, на македонска литературна норма: Баба) е планина в северозападна Гърция и югозападната част на Северна Македония,[1] разположена на няколко километра западно от Битоля. Често се нарича и Пелистер или Перистер по името на нейния най-висок връх. Със своите 436 km2 тя е тринадесета, а според височината си (Пелистер, 2601 m) – трета планина в Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Баба се намира между Пелагония на изток и Преспанската котловина на запад. Северната граница на Баба е котловината на Гяваткол (1169 m), която я разделя с планината Бигла и с Облаковската планина, както и с малката Цапарска котловина. На юг планината продължава в Гърция. През нейния южен дял се простира западната част на северномакедоно-гръцката граница. Приблизително 65% от планинския масив на Баба се намира на територията на Северна Македония, останалите 35% са на територията на Гърция.
На юг планината граничи с Корбец (Трикларио) със седло на височина 1140 m. От Вич на югоизток я отделят Рулската река, Писодерският проход (1550 m) и река Сакулева.[1]
Името Варнус е възроденото антично име, употребява се от Страбон и други древногръцки автори.[2]
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Баба е млада верижна планина. По своето тектонично състояние и състава на скалите Баба спада към геотектоничната група Западномакедонска зона. Масивът ѝ е най-южният дял на Родопската планинска система с алпийски характер. Планинското било е голо, извито, неразчленено и има дължина от 25 km. Баба е разделена на много хребети. Главният започва на север с върха Въртешка, а на юг завършва на територията на Гърция.
Застъпени са и ледникови релефни форми, които датират от плейстоцена, когато на високите склонове на Баба са се намирали глетчери. От глациалните форми са застъпени циркусни и морени. Циркуси има на надморска височина над 2000 m, а два от тях са пълни с вода – Големото и Малото езеро, които от населението са наречени Пелистерски очи. Големото езеро се намира на 2218 m н.в., с дължина 233 m, широчина 162 m и дълбочина 14,5 m. Малото езеро се намира на 2180 m и е с размери – 79 m дължина, 68 m широчина и 2,6 дълбочина. Техните басейни са оградени от морени. Друга релефна характеристика на Баба е Каменното море.
Планината има големи гори от дъбове, букови и други. Част е от Натура 2000 (1340003). Скалите са гранити и алувии.[1]
В местността Аналипси, източно от връх Солицито, на надморска височина от 950 m има малка хижа.[2]
Европейската пътека ва дълги разстояния E6, идваща от Преспа и Герман (1040 m), пресича ЮЗ-Ю част на Баба и преминава през малкото плато Мочара - 1960 m (между върховете Кьопанките и Уши), от шийката - 1900 m (между върховете Бела вода и Суватола), от шийката - 1960 m (между върховете Суватола и Бела вода), където има полуразрушен заслон, от върховете Плоча и Нова завършва при Писодерска Бигла (1550 m) за да продължи за Вич.[3]
Най-високи върхове[редактиране | редактиране на кода]
В планината има 24 върха над 2000 m.
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Пелистер | Пелистер | 2601 m |  |
| Илинден | 2542 m | | |
| Два гроба | Два Гроба | 2514 m | |
| Стив | Стив | 2468 m | |
| Ветерница | Ветерница | 2420 m | |
| Муза | Муза | 2351 m | |
| Широка | Широка | 2218 m | |
| Грива | Грива | 2193 m | |
| Кози камен | Кози Камен | 2182 m | |
| Висока чука | Висока Чука | 2182 m | |
| Скърково | Скрково | 2140 m | |
| Въртешка | Вртешка | 2010 m | |
| Бабин зъб | Бабин Заб | 1850 m | |
| Маркова нога | Маркова Нога | 872 m | |
| Света Петка | Света Петка; Κόργια Πέτρες, Μάρκο Κάμες, Μάρκο Κάμεν | 980 m - 900 m[2] |  Пирамида № 160 |
| Марков камен | Марков Камен; Αγία Παρασκευή | 783 m[2] | Пирамида № 161 |
| Преслоп | Преслоп; Πρέσλοπ, Βίτελι, Βίτελ | 1314 m[2] | Пирамида № 163 |
| Големата | Големата; Γκολέματα | 1360 m[2] | Пирамида № 164 |
| Рамнината | Рамнината; Ραμνινάτα | 1440 m[2] | Пирамида № 165 |
| Криви камен, Криви край | Криви Камен; Κρίβι Κάμεν, Κρίβι Κάμι, Κρίβι Κράϊ | 2149 m[1] | Пирамида № 167 |
| Гарван, Бояджиев връх | Гарван, Бојаџиев Врв; Δεσποτικό, Γκάρβανι, Γκάρβαν | 2330 m[1] | Пирамида № 168 |
| Стоп, Резина | Ελληνικό, Ρ. Ζάνα, Ρζιάνα, Στοπ | 2131 m[2] | |
| Балтан | Балтан; Μπαλτάν | 2119 m[1] | Пирамида № 169 |
| Цуце, Алейца | Цуце; Στρατ. Ντούρλος, Τσούτσε, Τσούτσα, Αλέϊτσα | 2120 m[2] | Пирамида № 171 |
| Стойо | Βράχια, Στόγο | 1940 m[2] | Пирамида № 172 |
| Сливе | Сливје; Κορομηλιά, Σλίβιε, Όχι | 1635 m (колона на 1610 m)[2] | Пирамида № 173 |
| Серно | Серна; Σέλλα, Σέρνο, Σέρλο | 1420 m - 1360 m[2] | Пирамида № 174 |
| Горнико | Ανηφορικό, Γκορνικό | 2330 m[2] | С над Буф |
| Бела вода | Ανθοβούνι, Πενέριγα, Πινέριτσα, Μπένε Ριγάτα | 2108 m[2] | СИ над Писодер |
| Горица тумба | Άνω Τούμπα, Κορτσά, Γκόρτσα Τούμπα | 2115 m[2] | СЗ над Буф |
| Нешково чуката | Αρκούδα, Νέσκοβο Τσουκάτα | 1400 m - 1331 m[2] | З над Буф |
| Мечка | Αρκούδα, Ζμέτσικα, Μέτζικα | 1080 m[2] | ЮИ над Раково |
| Братанов камен | Γιάννου Χρήστου, Πρατονώφ Κάμεν | 1280 m[2] | |
| Гаричето | Γκαριτσέτο, Κορίστοτο | 1493 m[2] | |
| Човеко, Преслоп | Γυμνό, Τσιόεκο, Πρέσλοπ | 1500 m[2] | |
| Δενδρότοπος | 1222 m[2] | | |
| Уши | Δίκορφο, Ούσι, Αυτιά | 2113 m[2] | ЮИ над Герман, И над Щърково |
| Бела вода, Суватола | Ελάτια, Μπέλα Βόδα, Σουβατάλα | 2128 m[2] | С над Писодер |
| Укалата | Καλογερίτσα, Ουκαλάτα, Ουκάλατα | 1680 m[2] | |
| Бела вода | Καλό Νερό, Μπέλα Βόδα, Μπέλα Βόντα | 2155 m[2] | И над Щърково, СЗ над Писодер |
| Κάστρο, Κασάγια, Μέτωπα | 1840 m[2] | | |
| Кетко кале | Κάστρο, Κέτκο Καλέ | 1207 m[2] | ЮИ над Раково |
| Бигалока Орница | Καταφύγιο, Μπιγάλοκα Όρνιτσα, Μπίγκαλα | 1680 m[2] | |
| Кале | Κεδρώνας, Μπιγαλά, Καλέ | 1338 m[2] | ЮИ над Щърково |
| Ковчег | Κιβωτός, Κοφτέκι, Κοφτσέκι | 1598 m[2] | С над Буф, ЮЗ над Раково |
| Кнойцата | Κνοϊτσάτα | 1967 m[2] | З над Буф |
| Коцово | Κότσυφας, Κότσοβος | 1543 m[2] | И над Герман |
| Голина | Κούλινα, Γκολίνα, Κούλινο | 1260 m[2] | |
| Кострец | Κούστα, Κάστρετς, Κοστρέτσι | 1431 m[2] | ЮЗ над Буф |
| Κόφιλο, Γκόφιλος | 1505 m[2] | СЗ над Желево | |
| Бела вода | Κρυονέρια, Μπέλα Βόδα | 1527 m[2] | СИ над Арменско, ЮИ над Буф |
| Градче, Кале | Κυρ. Ναλμπαντίδης, Γράϊτσε, Καλέ | 1022 m[2] | Πελ |
| Мазни | Μαζί, Μάζνι, Μάδι, Μάξι | 1675 m[2] | ЮИ над Рудари |
| Манов връх | Μάνου Ράχη, Μάνου Βρόφ | 1714 m[2] | |
| Ματωμένο, Κάρβο | 1372 m[2] | | |
| Μαύρη Πέτρα | 2090 m[2] | | |
| Μεγάλο Δένδρο | 1520 m[2] | | |
| Нова | Παπατσάμη, Νόβα | 1687 m[2] | |
| Соличето, Солачето | Παππούς, Σολίτσιτα, Σολίτσιτο, Σολάτσιτο | 1641 m[2] | СЗ от Лерин |
| Главата кокошка | Παύλου Κύρου, Γκλάβατα Κόκοσκα | 1300 m[2] | З над Желево |
| Πελασγός, Πέλγος | 1354 m[2] | ЮИ над Пъпли | |
| Плоча | Πλάκα, Πλάτσα | 1816 m[2] | И над Писодер |
| Кьопанките | Ποτίστρες, Μποτσάρα, Μοτσάρα, Μουτσάρα, Κιοπάνκιτε | 2065 m[2] | ЮИ над Герман |
| Вакъфска кория, Просово | Προσήλιο, Βακάσκα Κόρεα, Βακάφσκα Κόριο, Πρόσοβο | 1040 m[2] | |
| Свети Илия | Προφήτης Ηλίας | 1414 m[2] | С над Арменско |
| Свети Илия | Προφήτης Ηλίας | 1170 m[2] | С над Ръмби |
| Раковче, Ровеник | Ρακοβίτη, Ρόβενικ | 1800 m - 1658 m[2] | З над Раково |
| Под стена, Рамна нива | Ράχη, Πότστενα, Ράμνα Νίβα, Κρανιά | 1418 m[2] | СИ от Щърково и ЮИ от Медово |
| Σκαμνιές | 1800 m - 1700 m[2] | | |
| Сувасла | Σουβασλά | 1968 m[2] | |
| Σπηλιά, Κεφόδο | 1060 m[2] | И над Буф | |
| Σπίθα | 1820 m - 1700 m[2] | ЮИ над Герман | |
| Σταυρός | 1480 m[2] | | |
| Голема Въртешма | Στροφές, Βαρτέσμα, Βαρτέσμα Γκόλενα | 1860 m[2] | СЗ над Буф, ЮЗ над Раково |
| Тумба | Τούμπα | 2179 m[2] | СЗ над Буф |
| Τρύπια Πέτρα | 1193 m[2] | СЗ над Кабасница, З над Кладороби | |
| Стано нива | Ύψωμα Ανθ/γού Στεργιάδη Ζήση, Στάνο Νίβα | 1184 m[2] | Ю над Раково |
| Чуката | Ύψωμα Υπολ/γού Γεροντάκου, Τσούκατα, Τσουκάτα | 1213 m[2] | З над Кабасница |
| Леската | Φουντουκιές, Λέσκατα | 1230 m[2] | ЮИ над Ръмби и СИ над Медово |
| Вардища | Φρουρός, Βάρδιστα | 1230 m[2] | ЮЗ над Раково |
| Киската | Φτέρη, Κίσκατα | 1500 m - 1440 m[2] | |
| Базтровица | Φτερούγες Νίκης, Μπασδροβίτσα, Μπανστροβίτσα | 1300 m - 1200 m[2] | СЗ над Лерин |
| Човеко | Χιονάτο, Τσόεκο | 1940 m[2] | |
| Горица | Άγιος Ιωάννης, Γκορίτσα, Γκορτσιά Αγ. Ιωάννου | 919 m[2] | З от Ръмби, над западния бряг на Преспанското езеро |
| Велево гумно | Κρατεριώτισσα, Βέλεο Γκόμνο, Ρακόφακα | 940 m[2] | ЮЗ над Обсирина |
| Петковец | Λιοπύρι, Πέτκινετς, Πέτκοβετς | 960 m[2] | СЗ от Щърково и ЮЗ от Медово |
| Вител | Σφήνα, Βίτελι, Βίτελ | 920 m[2] | |
| Чука | Τσούκα | 922 m[2] | СЗ над Кабасница, ЮЗ над Кладороби |
Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
От растителните съобщества най-голямо пространство заемат иглолистните гори, които се срещат на 1174 ха. В планината растат бяла мура (молика), ела, бор, бук, дъб и други растения. Фауната е представена от мечката (Ursus arctos), сърната (Capreolus capreolus), риса (Lynx Lynx), дивата коза (Rupicapra rupicapra), елена (Cervus elaphus), дивото прасе (Susscrofa), яребицата каменарка (Alectoris qraeca), златния орел (Aquila chrystaetos), скалолазката (Tichodroma muraria) и жълтоклюната гарга (Pyrrhocorax pyrrchocorax). От рибите значимо е присъствието на ендемичната пелистерска пъстърва (Salmo trutta peristericus).
Освен тези животни се срещат и много други видове растения, гъби, членестоноги, риби, птици, бозайници и т.н., част от които са ендемични.
Климат и туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Климатът на Баба е планински и като такъв е подходящ за планински туризъм. Туризмът започва да се развива между Първата световна и Втората световна война. Изградени са почивни станции, планински и спортни обекти, ски лифтове и писти.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 369. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 370. (на гръцки)
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 372. (на гръцки)
| |||||||
