Баница (дем Лерин) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.
Баница
Βεύη
— село —
Старото училище в Баница, построено в 1919 – 1924 г.
Старото училище в Баница, построено в 1919 – 1924 г.
Гърция
40.7667° с. ш. 21.6167° и. д.
Баница
Западна Македония
40.7667° с. ш. 21.6167° и. д.
Баница
Леринско
40.7667° с. ш. 21.6167° и. д.
Баница
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина871 m
Население498 души (2021 г.)
ДемонимБаничѐни
ПокровителГеорги Победоносец[1]
Пощенски код530 74
Телефонен код23850
Баница в Общомедия

Бàница (на гръцки: Βεύη, Веви, до 1926 година Μπάνιτσα, Баница[2]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 23 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) в западното подножие на планината Малка Нидже на главния път от Солун за Лерин и Битоля.

Етимология на името[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Баница в която загиват войводите Георги Папанчев, Евстрати Дачев, Васил Попов и Силян Пардов и 13 техни четници. „Илюстрейтед Лондон Нюз“, 16 май 1903 г.

Баница е едно от най-старите села в Леринско. В района на Баница са открити мраморно торсо от римския период и римски надгробни стели от ΙΙ – ΙΙΙ век.[4] Гробищната църква „Свети Николай“ в селото е построена и изписана в 1460 година.[5] Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Баница.[6] В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Баниче със 132 джизие ханета (домакинства).[7]

В края на XVIII век Франсоа Пуквил, френски консул при Али паша Янински пише за Баница, че е „българско село със 120 семейства“. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Баньци като българско село.[8] В 1863 година австрийският консул Йохан Георг фон Хан в „Пътуване от Белград до Солун“, пише за Баница: „Баница, село със 130 български къщи.“[9] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Банчи (Bantchi), Мъгленска епархия, живеят 450 гърци.[10] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Баница (Banitza) е посочено като село с 200 домакинства с 604 жители българи.[11]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Баница:

„ На север от тук [от Кирли дервент] на половин час разстояние, на равно планинско място е разположено село Баница с 50 български къщи, от които се взимат 7250 пиастри данък и 2850 пиастри инание-аскерие. Жителите му се занимават със земеделие и скотовъдство. Тук има един хан и два магазина. През селото минава пътят от Битоля за Солун. Тук има телеграфна и пощенска станция.[12] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Баница има 1650 жители българи.[13]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Баница е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 265 къщи.[14]

Баница е чисто екзархийско чифлишко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2000 българи екзархисти и функционират две български училища – основно и прогимназиално.[15]

Баничани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. Първият комитет в селото е основан в края на 90-те години на XIX век от Георги Попхристов и Даме Груев. През 1903 година край селото загиват войводите Георги Папанчев, Евстрати Дачев, Васил Попов и Силян Пардов и 13 техни четници. През юли 1905 година селото е нападнато от голяма андартска чета. Едновременно срещу тях огън откриват местната селска чета на ВМОРО и пристигналата турска войска. След като андартите са разбити и се разбягват, турският аскер влиза в селото и арестува и убива няколко души българи.[16]

При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

През 1911 година емигранти от селото основават Баничкото спомагателно дружество „Надежда“ в Торонто, Канада (на английски: Banitza Benevolent Society).[18]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ в Баница, която съществува и до днес
Придвижване на българска артилерия край село Баница по време на Първата световна война

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Баница има 400 къщи славяни християни.[19] Баница за кратко е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. През 1926 година Баница е преименувано на Веви.[20] В 1922 година под Баница в югозападна посока е построено малко селище, в което са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, и което днес се нарича Като Веви и се смята за квартал на Баница.

На 15 ноември 1931 година началникът на полицията в Баница изпраща в Лерин доклад със списък на „доказаните българи“ първенци в селото, оглавен от Никола Малинов, обвинени, че са членове на нелегална революционна организация, като срещу един от тях – Кръстьо Манов е започнало съдебно дирене. Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година във Веви живеят 323 българогласни семейства, 203 от които „българомислещи с изявено българско съзнание“. В жандармерийски документ от 1939 година Баница, заедно с района на Преспа е посочена като селище, на което трябва да се обърне най-сериозно внимание в борбата с „българомислещите“.

Втората световна и Гражданската война[редактиране | редактиране на кода]

Френско-сръбски лагер при Баница през Първата световна война
Селяни от Баница и съглашенски войници на чешмата през Първата световна война

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Баница селяните установяват българска администрация, макар селото да остава в Гърция. Баничани не допускат гръцка жандармерия и при стълкновението са убити трима полицаи, след което жителите на селото заявяват на германските военни власти, че „са българи и не желаят друга власт, освен българска“. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

„ В село Баница са арестувани и жестоко бити от гърците със съдействието на германците 34 души, един осъден на смърт и присъдата изпълнена. Две къщи изгорели.[21] “

Баничани участват активно и в създадените от Централния българомакедонски комитет чети за защита от гръцките паравоенни организации в Егейска Македония.

След изтегянето на германците в 1946 година 200 души от Баница са съдени за членство в Охрана от Леринския съд, като 9 от тях са осъдени на смърт.[22]

В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник „Фос“ пише:

„ Българите и комунистите продължават дейността си за автономията на Македония. Център на тази дейност не е само Суровичево, но и селата Екши Су, Агиос Пантелеймонас и Веви. От самите имена на водачите се установява ясно сътрудничество между комунистите и българите. Това са някогашните фактори на българската тайна полиция и водачи на българското движение в този край.[23] “

В 1945 година в Баница има 2680 българофони, от които 1900 с „негръцко национално съзнание“, 280 с „гръцко“ и 500 с „неустановено национално съзнание“.

В Гражданската война жителите на Баница се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция и след загубата нова вълна баничани се изселват в Югославия и Албания.

След войните[редактиране | редактиране на кода]

Центърът на Баница (2008 г.)

През 60-те години голяма част от жителите му емигрират – към Германия, Австралия и Канада. Масовата емиграция продължава до 70-те години на XX век. Според различни изчисления в Канада живеят около 6500 баничани и техни потомци, в Австралия – 2500, в Северна Македония 2000.

В планината над Баница е разположен рудникът Веви, който е открит през 1980-те. Рудникът дава висококачествен лигнит и осигурява много работни места в селото.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[24]

В селото има няколко църкви – „Свети Георги“ (1910), „Свети Атанасий“, „Свети Пророк Илия“ (1918), „Свети Димитър“ и гробищната „Свети Николай“ (XVI век). Съборът му е на Гергьовден. В селото има силогос „Баница“, спортен клуб „Македоникос“ и фолклорна асоциация.[25]

Прекръстени с официален указ местности в община Баница на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Големи дол[26] Γκολέμι Ντόλ Химарос Χείμμαρος[27] връх в Радош на ЮЗ от Баница (851,6 m)[26]
Дервент[26] Ντέρβεν Дриадес Δρυάδες[27] местност в Радош на ЮЗ от Баница[26]
Река Ρέκα Потами Ποτάμι[27]
Смалич[26] Σμάλιτς Хамодендра Χαμόδενδρα[27] местност в Радош на ЮЗ от Баница[26]
Байрако[26] Μπαϊράκο Лаварон Λάβαρον[27] връх в Радош на ЮЗ от Баница (1009 m)[26]
Нерейци[26][28] Νερέϊτσι Потистрес Ποτίστρες[27] местност[26] и връх в Радош на ЮЗ от Баница (744 m)[28]
Бейч[26] Μπέϊτς Коцопулу Κωτσοπούλου[27] възвишение на СИ от Баница[26]
Големо клепало[26] Γκολέμο Κλέπαλο Ипологаху Холери[27] Υπολοχαγού Χολέρη връх на И от Баница (997,5 m)[26]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Лигнитните мини южно от селото.
  • 1913 – 1617 жители
  • 1920 – 1653 жители (524 семейства)
  • 1928 – 1995 жители
  • 1940 – 2245 жители
  • 1951 – 2062 жители
  • 1961 – 2105 жители
  • 1971 – 1049 жители
  • 1981 – 806 жители
  • 1991 – 753 жители
  • 2001 – 688 жители
  • 2011 – 663 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Горна снимка: Членове на Баничкото спомагателно дружество „Надежда“ в Торонто, 1910-те г.
Средна снимка: Паметник на дружеството в гробището „Сейнт Джеймс“ в Торонто.
Долна снимка: Надписът върху паметника.
Дзоле Гергев, войвода на Леринския революционен район
Дейците на ВМОК Ламбо Комитов от Айдън и Коста Гъсков Звездара от Баница, четник при Христо Саракинов
Четниците на Георги Папанчев Дине Неделков и Трайко Янев от Баница
Наце Дзоле Катин – Бабунски
Реклама на Кърсте Колев от Баница в Българо-американския алманах, 1920 г.
Реклама на „Гъсков Брос Бейкъри енд Хотел“, на Тодор Гъсков и братя от Баница, емигранти в Хамънд, Индиана, 1920 г.
Надгробен камък на Дафо Джогоманов от Баница в Торонто
Родени в Баница
  • Александрос Холерис (Αλέξανδρος Χολέρης), гръцки андартски деец от втори клас, син на Трифон Холерис[29]
  • Алексо Джорлев (Алеко, ? – 1915), български революционер, войвода на чета в Македоно-одринското опълчение
  • Атанас Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[30]
  • Борис Благоев Мангов (1942 – 2006), канадски общественик, председател на Обединени македонци в 2003 – 2006 година
  • Борис Ванов (1932 – 2006), американски телевизионен и филмов продуцент
  • Боро Пейчинов (1942 –), карикатурист и аниматор от Северна Македония
  • Вангел Апчев, гръцки комунист[31]
  • Вангел Койчев (1910 – 1953), гръцки комунистически деец
  • Вангел Търпанов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в гръцки плен в Междусъюзническата война[32]
  • Васил, деец на Цариградския революционен комитет към 1901 година[33]
  • Васил Анев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит в Мала Азия[34]
  • Геле Алушев (? – 1905), български революционер
  • Георги А. Баджев (Баджов), македоно-одрински опълченец, 30-годишен, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[35]
  • Георги Тодев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[36]
  • Георги Янчев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 прилепска дружина[37]
  • Дзоле Стойчев (Дзоле Гергев, Атеш паша) (1867 – 1909), български революционер
  • Диме Топалов (Димо), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[38]
  • Димитър Великин (1908 – 1997), гръцки комунистически деец
  • Димитър Чоков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[39]
  • Дине Гогов (1888 – 1958), български революционер и емигрантски деец
  • Дине Попалов (1892 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[40]
  • Дине Попанов (1892 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година при Румена бука[41]
  • Донос Холерис (? – 1913), гръцки революционер
  • Иван Мицев (Мицов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 и 7 ноември 1912 година, Сборна партизанска рота, попаднал в гръцки плен и освободен на 9 март 1914 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен[42]
  • Илия Гъсков (Ильо), български революционер от ВМОРО
  • Илия Италиянчето, български революционер
  • Илия Которкин (1884 – 1934), български революционер
  • Иван Н. Наумов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[43]
  • Илия П. Минков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[44]
  • Кики Мангова-Понявич (р. 1940), северномакедонски юрист и икономист
  • Киро Качаров, български революционер от ВМОРО
  • Коле Мангов (р. 1940), северномакедонски поет и публицист
  • Коста Иванов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето[45]
  • Костадин Кочев (Κωνσταντίνος Κωτσόπουλος), гръцки андартски деец от четвърти клас, син на убития Киряк Кочев, за отмъщение убива бащата на Леко Джорлев Гиче, бяга в Канада където заедно с Е. Трайко, П. Ницопулос (брат му), Й. Каравитис и С. Еригориу развиват пропагандна борба с българите[29]
  • Костадин Кръстев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота[46]
  • Костадин Трифонов (8 януари 1871 – ?), в 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия,[47] македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 6 охридска дружина[48]
  • Кочо Робев (1915 – 1944), гръцки комунист[49]
  • Кръсто Димитров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 8 костурска дружина[50]
  • Кърсто Дафов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[51]
  • Лазар Бошев (Хаджибошев, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[52]
  • Мице Тимев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Павел Христов[53]
  • Мицкало, български революционер от ВМОРО
  • Мицо Куртов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[54]
  • Мичо Неделков (1917 – 1948), гръцки комунист[55]
  • Наце Дзоле Катин – Бабунски (1872 – 7 март 1908), български революционер, загинал в Попължани
  • Нацо Кочев (? – 1908), български революционер
  • Наум Абов (1930 – 2016), активист и шахматист на Северна Македония
  • Ник Ванов (1929 – 1991), американски телевизионен и филмов продуцент
  • Никола Неделков, деец на ВМОРО, убит от младотурците в 1911 година[56]
  • Руси Трифонов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[48]
  • Пандил Кочев (Παντελής Νιτσόπουλος), гръцки андартски деец от трети клас, син на Киряк Кочев (Κυριάκου Κωτσόπουλου), убит от Леко Джорлев преди 1903 година, по-късно Панделис е заловен от Дзоле Гергев, но успява да избяга, участва в Балканските войни[29]
  • Павле Павлов – Димко (? – 1944), гръцки комунист[57]
  • Ставро Кочев (Ставрос Коцопулос), гръцки андартски деец
  • Ставро Кочев (Ставрос Коцопулос, 1910 – 1976), гръцки комунистически деец
  • Стефан Апостолов (1872 или 1876 – 1937), деец на ВМОРО и македоно-одрински опълченец
  • Стойче Д. Алушев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, земеделец, ІІІ отделение, 1 рота на 10 прилепска дружина[58]
  • Стойчо Петров, македоно-одрински опълченец, щаб и 1 рота на 8 костурска дружина[59]
  • Стоян Апчевски (1936 –), художник от Северна Македония
  • Типе Гелев Ничов, войвода на банишката чета на ВМОРО в 1902 – 1903 година[60]
  • Том Пецинис (р.1935), австралийски и македонски писател
  • Трифон Холерис Дуцис (Τρύφων Χολέρης ή Ντούτσης), гръцки андартски деец от трети клас, помощник на Ставро Кочев, като предотвратяват изгарянето на църквата „Св. Ана“ от четата на Дзоле Стойчев, който по-късно през 1907 година ги убива в центъра на селото[29]
  • Христо Димитров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[61]
Починали в Баница
  • Ангел Симеонов Симеонов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[62]
  • Антон Мицков (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Полог[63]
  • Васил Попов (1877 – 1903), български революционер
  • Георги Папанчев (1870 – 1903), български революционер
  • Евстрати Дачев (1875 – 1903), български революционер
  • Еленко Живков Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[64]
  • Зиси Дульо (? – 1908), гръцки андартски капитан[65]
  • Иван Делчев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Чирпан[63]
  • Мицко Ганев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Жервени или Жерви[63]
  • Пецо Стоянов (? – 1903), български революционер от Чеган[63]
  • Силян Пардов (1857 – 1903), български революционер
  • Стоян Трайчев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Пътеле[63]
  • Тальо Филипов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Будимирци[63]
  • Теофан Киприянов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Брод[63]
  • Тодор Куртев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Сливница[63]
  • Трайко Николов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Хасаново[63]
  • Филип Коцев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Лесковец[63]
  • Христо Колев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Попадия[63]
  • Христо Тоньов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Горно Върбени[63]
  • Цветко Мицков (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Хасаново[63]
Други

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Королов, Лари-Лабро (Канада) Развоят на праславянските *tj/kj и *dj/gdj в диалектите на четири села в Югозападна Македония, Македонски преглед, 2018, кн. 4 с. 109 – 116
  • Στέργιου Αθ. Τριανταφυλλίδη, Ιστορικά Βεύης (Νομού Φλωρίνης) κατά τον Μακεδονικόν Αγώνα. Φλώρινα, 1958. 8ον, σ. 54 υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 32.
  4. ↑ Archaeological_and_Byzantine Museum of Florina, архив на оригинала от 30 април 2009, https://web.archive.org/web/20090430122306/http://www.macedonian-heritage.gr/Museums/Archaeological_and_Byzantine/Arx_Florinas.html, посетен на 13 ноември 2008 
  5. ↑ Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 252., архив на оригинала от 29 април 2014, https://web.archive.org/web/20140429171428/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/M_Kil_Izk_BG_TU_r_vo.pdf, посетен на 19 декември 2017 
  6. ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 233. ISBN 2-283-60452-4.
  7. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  8. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  9. ↑ J.G.v Hahn „Reise von Belgrad nach Salonik“, Wien 1861, 121.
  10. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  11. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
  12. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 155. (на руски)
  13. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  14. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  16. ↑ Бъндевъ, Найденъ Минчевъ. Андартитѣ въ с. Горничево (Изправление на невѣрни съобщения) // Илюстрация Илиндень XI (3 (103). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1939. с. 7 - 8.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827-828.
  18. ↑ BANITZA by jing de leon - Issuu // issuu.com. Посетен на 5 април 2021.
  19. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  20. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. ↑ Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.
  22. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  23. ↑ „Фос“, 31 март, Дописка от Суровичево
  24. ↑ Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  25. ↑ Официален сайт на Дем Вощарани[неработеща препратка].
  26. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  27. ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  28. ↑ а б Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  29. ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166-167. (на гръцки)
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 147.
  31. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-23.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 738.
  33. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 208.
  34. ↑ Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 26.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 705.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 824.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 720. Вероятно Диме Топалов, Дине Попанов и Дине Попалов са едно и също лице.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 799.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 573.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 574.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 463.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 484.
  44. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 441.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 287.
  46. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387.
  47. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 111.
  48. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 734.
  49. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-10-03.
  50. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 221.
  51. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  52. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 100.
  53. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 703.
  54. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 395.
  55. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-29.
  56. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 42, 1 май 1911, стр. 4.
  57. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2015-10-10.
  58. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
  59. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 565.
  60. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 120.
  61. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 230.
  62. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 158, л. 1, 1а
  63. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Аврамовъ, Стефанъ. Силянъ Пардовъ // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 8.
  64. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 1, 2
  65. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Баница_(дем_Лерин)&oldid=12188603“.