Барнаул – Уикипедия

Барнаул
Барнаул
— Град —
Знаме
      
Герб
Улица Мало-Тоболская
Страна Русия
Федерален субектАлтайски край
РайонБарнаул
Площ322 km²
Надм. височина180 m
НаселениеПонижение 631 124 души (2021)
КметЛюдмила Зубович
Основаване1730
Първо споменаване30-те години на XVIII век
Град от1771
Пощенски код656xxx
Телефонен код+7 3852
МПС код22
Часова зонаUTC+7:00
Официален сайтwww.barnaul.org
Барнаул в Общомедия

Барнау́л (на руски: Барнаул) е град в Русия, административен център на Алтайски край от 1937 г.[1] Градът се намира в Сибирския федерален окръг. Той е голям промишлен, научен и културен център. Населението му към 2016 г. възлиза на 635 585 души.[2]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват няколко хипотези за произхода на името на града. Известният писател и местен историк Марк Юдалевич в една от своите публикации събира разпръснатите предположения и версии на различни изследователи. Общото между тях е, че навсякъде е посочено, че името Барнаул е или с тюркски или с монголски корени, но то може да се преведе по няколко начина. Дълго време е била разпространена версията, че думата „барнаул“ в казахския език се превежда като „хубаво пасище“ или е свързана с името на един от ковчежниците на Сибирското ханство – Барн. Но, според историците, това не са нищо повече от народни поверия, тъй като казаците нямат име, дори сходно на „Барн“, и освен това те никога не са достигали до региона на Горното Приобие, в който се намира града. За „хубаво пасище“ в езиците с монголски и тюркски корени си има дума – „джайляу“, така че и тази версия за името на града не може да се приеме.

Друга версия за произхода на името на града е свързана с името на реката Барнаулка, която на картите от края на 18 век се среща като „Бороноул“ или „Бороноур“. В някои документи от същия период реката е назована „Баранаул“, а на картата на Шелегин от 1745 г. дори е отбелязана като „река Барнаул“. Професорът от Томск А. П. Дулзон изказва предположение, че името на града се състои от две древни думи. Първоначалната форма на това място е „Бороноул“, където „боро“ произхожда от срещаната в много тюркски езици и монголския дума за „вълк“, а „ул“ на тюркските езици означава „река“. Следователно „Барнаул“ би трябвало да означава „вълча река“ или „вълче езеро“. Този вариант се подкрепя от факта, че в горския пояс, през който тече река Барнаулка по-рано са се срещали много вълци, а в района на изворите на реката са разположени множество езера. Освен това, вълкът е смятан за свещено животно сред жителите на Алтай. В течение на времето, приспособявайки се към руския диалект, думата става име на града.

История[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите находки свидетелстват, че първите поселения на територията на съвременен Барнаул се появяват още в каменната ера. На днешната територия на града са запазени 63 археологически обекти. Тези селища, могили и останки от населени места датират от най-ранни времена до Средновековието, като повечето от тях са разположени на левия бряг на река Об – в планинската част на Барнаул, в териториите на селищата Мохнатушка, Казьонная заимка и Гонба. До пристигането на руските заселници в Сибир, тук е имало древен град-крепост, наречен Абакша. От това място местното население е извършвало набези срещу съседите си, а гората от високи борове и реката са били естествена преграда за враговете. Официално за година на основаване на Барнаул се счита 1730 г., когато собственикът на мина Акинфий Демидов довежда в Алтай 200 крепостни селяни за строеж на заводи, но документално това е потвърдено през 1739 г., когато Демидов стартира строителството на фабрика за обработка на мед и сребро, което става стимул за развитието на селище около него. Към малкото селце Устбарнаулск започват да се стичат преселници от Централна Русия и Урал.

На 16 февруари 1748 г. Окръжната служба по мините, със съгласието на кабинета на императрица Екатерина Велика е преместена от Колван в Барнаул. През 1766 г., руският изобретател Иван Ползунов построява на брега на река Барнаулка първата парна машина в Русия, а през 1771 г. на Барнаул е присъден статут на град с преференции (според други източници това е станало през 1828 г.). Благодарение на този статут, независимо от отдалечеността си от столицата, градът се разраства, а от 1835 г. населението му вече е повече от 9000 души. Барнаул е изграден под влияние на архитектурата в Санкт Петербург. През 1764 г. отваря врати техническа библиотека, през 1776 г. – Барнаулският театър, а през 1827 г. – първата печатница. Благодарение на П. К. Фролов се създава краеведски музей – първият музей в Сибир. Отмяната на крепостничеството и изчерпването на природните ресурси водят до закриването през 1893 г. на Барнаулския завод. Градът се превръща в основен търговски център, развиват се и други производства: на кожи, свещи, тухли, бира и др. На 2 май 1917 г. в Барнаул избухва голям пожар. Пострадва градската архитектура, в пожара изгарят много от сградите, особено дървените постройки. На възстановяването на града от пожара пречи избухналата през същата година гражданска война.

На 7 декември 1917 г. в града е установена съветска власт, която впоследствие е свалена от белогвардейците на 18 юни 1918 г. Окончателно Барнаул е завзет от партизанската армия на Ефим Мамонтов на 9 – 11 декември 1919 г. Белогвардейците напускат града с надеждата да стигнат до Новониколаевск (сега Новосибирск). Невъзможно е било да останат в града – от всички страни настъпват сили на Червената армия, а в града партийната организация подготвя въстание. Отстъпвайки, край село Талменка Бялата армия попада в засада, подготвена от Първа Чумишка съветска партизанска дивизия, начело с Анатолий М. Ворожцов. През периода 20-те – 40-те години на ХХ век, развитието на Барнаул се определя от процеса на индустриализация и колективизация. В града се заселват жители от селата и малките градове наоколо, като Барнаул придобива статут на център на селското стопанство в региона. През 1932 г. е създадена най-големият в Западен Сибир завод за нитрати. Във връзка със създаването през 1937 г. на Алтайски край, Барнаул получава статут на административен център.

По време на Втората световна война в града са настанени трайно около сто промишлени предприятия от Москва, Ленинград, Одеса, Харков и други градове, окупирани от немските войски. Те стават основа за развитието на промишлеността в града. Според някои данни, около половината от патроните, използвани от Червената армия по време на войната, са произведени в Барнаулския металообработващ завод. Следвоенните години са белязани от индустриален бум и бързо застрояване на града. По това време площта на Барнаул се увеличава повече от два пъти, а за развитие на града и изграждане на нови квартали са избрани северното и северозападно направление. През 1980 г. с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР на града е присъден Орденът на Октомврийската революция. След разпадането на Съветския съюз, във връзка с рязката промяна в политическата и икономическата среда в страната, най-големите промишлени предприятия в града се оказват на ръба на фалита. От предимно промишлен център Барнаул се преквалифицира в други области на икономиката: търговия, услуги, строителство и хранителна промишленост. Успоредно с това, остават проблемите с остарелия жилищен фонд и амортизирана пътна мрежа, която не може да се обслужва нарасналия автомобилен трафик.

Географско положение и релеф[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира в лесостепната зона на Западносибирската равнина, в североизточната част на Приобското плато, в горното течение на река Об на левия ѝ бряг, там където река Барнаулка се влива в Об. От север и от изток Барнаул е обграден от руслото на Об, а от юг и запад – от борови гори. Разстоянието до Москва е 3419 km. Най-близкият голям град е Новосибирск (239 km). Географските координати на града са: 53°20' с.ш., 83°46' и.д. Барнаул се намира на същата географска ширина като Хамбург, Дъблин, Ливърпул, Минск, Петропавловск-Камчатски, Samara, Магнитогорск и Едмънтън. Релефът на Барнаул се определя от Приобското плато, върху което е разположен градът, както и от долините на реките Об и Барнаулка. Абсолютната височина варира от 132 – 135 m в близост до устието на река Барнаулка до 230 – 250 m в северната част на града. В южната част на Барнаул се намира вододелът между долините на Об и Барнаулка. Склоновете на долината на река Об са доста стръмни (25 – 60 градуса, нестабилни и податливи на ерозия.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години
1835 1840 1856[3] 1897 1911 1923[3] 1931[3] 1939[3]
9100 9927 10 900 21 073 52 000 69 900 83 600 148 100
1956[3] 1959 1962[3] 1967[3] 1973[3] 1976[3] 1979 1982[3]
255 000 305 046 347 000 407 000 471 000 509 000 533 263 555 000
1986 1989[3] 1992[3] 1996 1999 2001 2003[3] 2005
579 000 601 800 606 200 590 000 586 200 573 300 600 700 631 200
2007[3] 2009 2011 2012[3] 2013 2014 2015 2016[2]
600 100 596 763 612 100 621 700 629 681 632 848 635 530 635 585

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Барнаул е разположен в зона на континентален климат, със студена зима и топло лято. Средната годишна температура е 2.6 °C.[4]

  Климатични данни за Барнаул 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 5,3 7,4 16,4 32,3 37,4 36,6 37,9 38,3 34,0 27,4 15,3 6,3 38,3
Средни максимални температури (°C) −10,8 −8,1 −0,6 10,1 20,1 24,3 26,3 24,3 17,7 9,2 −2,2 −8,5 8,5
Средни температури (°C) −15,5 −13,7 −6,5 3,8 12,8 17,7 19,9 17,4 11,0 3,8 −6,3 −12,9 2,6
Средни минимални температури (°C) −20,1 −18,7 −11,8 −1,2 6,5 11,6 14,0 11,6 5,6 −0,4 −10 −17,4 −2,5
Абсолютни минимални температури (°C) −48,2 −42,9 −35,5 −27,6 −8,8 −1,2 2,9 0,4 −7,8 −27 −38,9 −43,7 −48,2
Средни месечни валежи (mm) 24 18 17 28 40 55 68 44 34 37 37 31 433
Източник: Погода и Климат[4]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В Барнаул са развити много тежки и леки промишлености. Сред водещите отрасли са химическата промишленост, нефтопреработването, машиностроенето и металургията. Градът разполага с 4 ТЕЦ. Има заводи за текстилни и хранителни стоки.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Градът е важен жп възел и разполага с летище.

Образование и култура[редактиране | редактиране на кода]

Барнаул разполага с 5 висши учебни заведения:

  • Алтайски държавен университет
  • Алтайски държавен технически университет
  • Алтайски държавен медицински университет
  • Алтайски държавен аграрен университет
  • Барнаулски държавен педагогически университет

Градът е и важен културен център в региона, като тук се намират 35 библиотеки, 5 театъра и 3 музея. Има ботанически градина.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

ФК „Динамо“ е професионален футболен клуб, основан през 1957 г. Стадионът на клуба е с капацитет 16 000 души. През 2007 г. клубът печели промоция в Руската първа дивизия. Клубът е спонсориран от Алтайския край.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Барнаул[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Евдокимов М. Ю., Комарова Г. Ф. Барнау́л // Голяма руска енциклопедия. Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2018. Архивиран от оригинала на 2019-05-12. Посетен на 7 юни 2019. (на руски)
  2. а б ((ru)) Утверждённая численность населения Алтайского края на 1 января 2016 года Архив на оригинала от 2016-04-18 в Wayback Machine..
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Барнаул.
  4. а б ((ru)) Погода и Климат. Посетен на 4 юни 2016 г.