French
DeutschБафинова земя – Уикипедия
| Бафинова земя Baffin Island, Île de Baffin | |
 Сателитна снимка на Бафинова земя | |
 | |
| Местоположение | Канадски арктичен архипелаг |
|---|---|
| Страна |  Канада |
| Адм. единица | Нунавут |
| Акватория | Бафинов залив |
| Площ | 507 451 km² |
| Население | 13 039 души (2021) 0,0257 души/km² |
| Най-висока точка | 2147 m н.в. |
  Местоположение в Канада | |
| Бафинова земя в Общомедия | |
Бафинова земя (на английски: Baffin Island; на инуктитут: ᕿᑭᖅᑖᓗᒃ – Qikiqtaaluk; на френски: Île de Baffin) е канадски арктически остров в територия Нунавут. Той е най-големият канадски остров и 5-и в света по големина с територия от 507 451 km².
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение[редактиране | редактиране на кода]
Островът се намира в югоизточната част на Канадския арктичен архипелаг, като със своята площ заема повече от 1/3 от общата площ на архипелага. На североизток бреговете на гигантския остров се мият от водите на Бафиново море, а протокът Дейвис го отделя от Гренландия. На югоизток граничи с море Лабрадор. Широкият Хъдсънов проток отделя острова на юг от п-ов Лабрадор. На югозапад, запад и северозапад протокът Фокс, басейнът Фокс, протокът Фюри енд Хекла, заливът Бутия и протокът Принц Риджънт отделят Бафинова земя, съответно от остров Саутхамптън, п-ов Мелвил, п-ов Бутия и остров Съмърсет. На север протокът Ланкастър го отделя от остров Девън, а протоците Нейви Борд и Еклипс – от остров Байлот.
Разстоянието между най-северната точка на острова – нос Сарджънт () и най-южната () е 1575 км, а между най-западната – нос Кейтър () и най-източната – нос Дайер () – 1275 км.
Брегова линия[редактиране | редактиране на кода]
Северните, североизточните, източните и югоизточните брегове на острова са силно разчленени с множество заливи, фиорди и полуострови, по-големи от които са заливите Адмиралти, Милн, Бакан, Хом Екалугад, Камбърленд и Фробишър, фиордите Сам, Еглинтън, Итирбилунг и Нетилинт и полуостровите Бродер, Борден, Къмбърланд, Хол и Мета Инкогнита. Южните, западните и северозападните брегове са сравнително по-слабо разчленени, като тук по-големите заливи са Боумън, Тавернер, Икпик, Стейнсбю и Берние, а по-големите полуострови – Фокс и Бърд.
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Релефът на Бафинова земя е твърде разнообразен. От най-северната до най-южната точка на острова, покрай североизточното и източното крайбрежие се простира планинска верига, която е част от т.нар. „Арктически Кордилери“. Тук, в платото Пени, в основата на полуостров Къмбърланд се намират най-високите върхове Маунд Один (2147 м) и Асгард (2011 м). От север на юг се издигат няколко планински масива – Харц (1188 m) и платото Магда на полуостров Борден, Краг (1615 м), Брус (1554 м), Тор (1675 м), планината на полуостров Хол (до 1146 м) и планината Еверет (853 м) на полуостров Мета инкогнита.
Западната част на острова, от полуостров Бродер до полуостров Фокс е заета от обширна хълмиста равнина (височина 150 – 200 м), известна като Голямата равнина Кукджуак, осеяна с огромно количество езера и блата.
Води[редактиране | редактиране на кода]
Остров Бафинова земя е изключително богат на водни източници. Реките са къси (малко по-дълги в западната част), но много пълноводни, с голям пад на водата и много бързеи и водопади. По-големите реки, вливащи се на западното крайбрежие са: Гифорд, Роули, Ханц, Кукджуак, Амаджуак, Ауклер и други, а най-голямата, вливаща се на източния бряг е Маккинд.
Количеството на езерата е огромно, разположени главно в западната равнина част на острова. Двете най-големи езера са Нетилинг (5066 км2) и Амаджуак (3115 км2), като освен тях има още доста над 500 км2 – Ериксен, Нергор, Кон, Билер, Джилиан, Минго и Тесик.
На острова има и големи планински ледници, спускащи се в източните заливи и фиорди. Най-големият ледник на острова е леденият купол Барнс, в централната част, а на платото Пени и на п-ов Къмбърланд също има големи ледникови полета. Като цяло ледниците заемат около 83 хил. км2, което съставлява близо 1/6 от цялата територия на острова.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Бафинова земя се намира на пътя на студените въздушни маси нахлуващи целогодишно от северните ширини, което води до доста суров климат. Зимата е дълга и студена, а лятото мъгливо и облачно. Поради голямата дължина на острова от север на юг пролетта настъпва в различно време на годината. В югоизточните, по-топли райони – в началото на юни, а по северното крайбрежие – чак в средата на юли, където ледниците се спускат до самия бряг. Валежите са предимно от сняг по всяко време на годината, с най-малка вероятност през юли и началото на август. Средната годишна температура в Икалуит е около -8,5 °C, докато в Рейкявик, който е на същата географска ширина е 5 °C.
Ледената покривка изчезва по южното крайбрежие от средата на юни до края на октомври, докато по северното крайбрежие едва само през август, а има и лета, в които се задържа целогодишно.
Повече от 2/3 от територията на острова се намира на север от Северната полярна окръжност, което предполага наличието на двадесет и четиричасов ден през лятото и също двадесет и четиричасова нощ през зимата. В района на селището Клайд Ривър (на североизточното крайбрежие, 70° 28` с.ш.) в периода от 14 май до 28 юли има непрекъснат ден, а от 22 ноември до 19 януари – непрекъсната нощ.
Растителност и животински свят[редактиране | редактиране на кода]
Растителността е изключително бедна на видове и е представена главно от тундрови растения, докато в по-южните части може да се срещне тук-таме храстова растителност.
За разлика от растителността, животинският свят е особено разнообразен. Тук обитават и същевременно мигрират от север на юг и обратно огромни стада елени карибу. Голямо е количеството на белите мечки, арктически лисици, зайци, вълци и леминги. През лятото пристигат огромно количество прелетни птици. Крайбрежните води са богати на тюлени, моржове и бели китове.
История[редактиране | редактиране на кода]
Откриване и изследване на острова[редактиране | редактиране на кода]
Макар че през септември 2008 г. са открити артефакти за пребиваване на викингите на югоизточното крайбрежие на острова около 1000 г., все още няма сигурни доказателства, че Бафинова земя е била известна на европейците преди официалното ѝ откриване през 1576 г. от Мартин Фробишър.
- 1576 – 1578 – Мартин Фробишър – Откриване на югоизточната част на Бафинова земя – полуостровите Мета Инкогнита – на югозапад и Хол – на североизток и залива Фробишър между тях
- 1585 – 1587 – Джон Дейвис – Откриване на протока Дейвис, п-ов Къмбърланд и залива Къмбърланд, в източната част на острова (1585); Откриване на залива Ексетер (, на източното крайбрежие на п-ов Къмбърланд) и източното крайбрежие на п-ов Хол (югоизточната част на Бафинова земя) (1586); Плаване в Бафиновия залив до 72º 12` с.ш., изследване на залива Къмбърланд, п-ов Хол и залива Фробишър на юг от него (1587)
- 1615 – 1616 – Робърт Байлот, Уилям Бафин – Картиране на южния бряг на острова (1615); Откриване на протока Ланкастър, остров Байлот () и източния бряг на Бафинова земя (1616)
- 1818 – Джон Рос, Уилям Едуард Пари, Джеймс Кларк Рос, Едуард Сабин – Частично изследване на североизточното крайбрежие на острова и откриване на залива Изабела (Идирбилунг, )
- 1819 – 1820 – Уилям Едуард Пари, Фредерик Уилям Бичи, Френсис Крозиър, Джеймс Кларк Рос, Едуард Сабин – Откриване на северния вход на протока Принц Риджент (между Бафинова земя на юг-югоизток и остров Сомърсет на север-северозапад) (1819); Откриване входа на залива Адмиралти, дълбоко врязващ се в Бафинова земя от север, между полуостровите Бродер на запад и Борден на изток и картиране на голяма част от източното крайбрежие на гигантския остров, като са открити няколко залива (1820)
- 1852 – Едуард Огъстъс Инглфилд – Картиране на голяма част от източното крайбрежие на острова
- 1860 – 1862 – Чарлз Френсис Хол, Джоузеф Ебербинг – Изследване на п-ов Хол в югоизточната част на острова
- 1884 – Франц Боас – Комплексно изследване на острова и окончателно доказване, че остров Байлот не е полуостров на Бафинова земя
- 1906 – 1907 – Жозеф-Елиезер Берние – Първо проникване от север в протока Нейви Борд (), отделящ остров Байлот на изток от Бафинова земя на запад. Изследване на заливите Адмиралти (86º з.д.) и Мофет (84º 30` з.д.), разделящи двата северни полуострова на Бафинова земя. Откриване на протока Еклипс (), отделящ остров Байлот от Бафинова земя и окончателно доказване островното положение на остров Байлот, смятан дотогава за част от Бафинова земя
- 1910 – 1911 – Жозеф-Елиезер Берние – Изследване на залива Адмиралти и откриване в него на залива Арктик Бей () (1910). Изследване на северните полуострови на Бафинова земя – Борден и Бродер и откриване на заливите Берние () и Берлангет (), най-южната част на залива Адмиралтейство (1911)
- 1938 – 1939 – Томас Манинг – Откриване и картиране на над 600 км от западното крайбрежие на острова от 67º 30` с.ш. на юг до залива Стейнсбю (70º с.ш.) на север
Население и стопанство[редактиране | редактиране на кода]
Население[редактиране | редактиране на кода]
През 2009 г. на острова живеят едва 12 454 души (0,02 жители на км2), разпределени в 8 селища:
- Икалуит (Фробишър Бей), на брега на залива Фробишър (6184 жители), (), административен център на територия Нунавут
- Пагниртунг, на брега на залива Къмбърланд (1325 жители), ()
- Понд Инлет, на брега на протока Еклипс (1315 жители), ()
- Кейп Дорсет, на южния бряг на п-ов Фокс (1236 жители), ()
- Клайд Ривър, на североизточното крайбрежие, (820 жители), ()
- Арктик Бей, на източния бряг на залива Адмиралти, 690 жители), ()
- Киукиктарджуак (Кекертук), на остров Броутън, в близост до източното крайбрежие, (473 жители), ()
- Кимирут (Лейк Харбър), на брега на Хъдсъновия проток, (411 жители), ()
Стопанство[редактиране | редактиране на кода]
Недрата на острова са слабо проучени за полезни изкопаеми. В северната част на Бафинова земя, около Арктик Бей и изоставеното селище Нанисвик се разработват находища на оловно-цинкова руда. Северно от езерото Ериксен, на са открити големи залежи на желязна руда, които предстоят да бъдат усвоени. Основният поминък на местното население е свързан с преработващата промишленост, базирана на улова на риба и морски животни (тюлени, китове и други). В Икалуит има рибоконсервна фабрика.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, Москва, 1962, 114 – 119, 127 – 133, 138 – 141, 343 – 347, 365, 385, 402 – 403.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Baffin Island в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |