Битка за Британия – Уикипедия

Битка за Британия
Втора световна война
Наблюдател на Кралския наблюдателен корпус наблюдава небето на Лондон
Наблюдател на Кралския наблюдателен корпус наблюдава небето на Лондон
Информация
Период10 юли – 31 октомври 1940 г.
МястоБританско въздушно пространство
РезултатБританска победа
Страни в конфликта
Великобритания
Канада Канада
Германия Германия
Италия Италия
Командири и лидери
Хю Даудинг
Кийт Парк
Трафорд Лий-Малори
Куинтин Бранд
Ричард Саул
Лойд Самюъл Бриднър
Херман Гьоринг
Алберт Кеселринг
Хуго Шперле
Ханс-Юрген Щумпф
Рино Корсо Фугие
Сили
1963 самолета2550 самолета
Жертви и загуби
1542 убити
422 ранени
1744 унищожени самолета
2585 ​​убити
735 ранени
925 заловени
1977 унищожени самолета
Общи загуби
23 002 убити цивилни
32 138 ранени цивилни[1]
Карта
Битка за Британия в Общомедия

Битка за Британия (на английски: Battle of Britain) се нарича голяма военновъздушна кампания от Втората световна война. Наименованието е от тогавашния британски премиер Уинстън Чърчил.

Германското Луфтвафе се опитва да спечели въздушно превъзходство над британските Кралски военновъздушни сили. Води се на 2 етапа – първият се състои от въздушни налети цел Луфтвафе да овладее небето на Британските острови, а вторият представлява поредица от тежки стратегически бомбардировки над важни британски градове.

Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

10 юли – 1 ноември 1940 г.
Райхсмаршал Херман Гьоринг на командния пулт на Ламанша в битката за Британия, 13 септември 1940 г.
  • 10 юли-12 август. Първоначални сблъсъци и атаки срещу британски морски конвои.
  • 13 август-6 септември. Операция „Адлерангриф“ – атаки срещу британските изтребителни летища.
  • 7 септември-1 октомври. Бомбардировки срещу Лондон.
  • 1 октомври-1 ноември. Започват немски атаки от типа удряй и бягай, започване на нощния блиц.

По време на цялата битка Луфтвафе губят около 1880 самолета и 2660 авиатори. Британците губят 1020 самолета и 1510 летци.

Нощен блиц, 7 септември 1940 – 11 май 1941 г.
  • 24 – 25 август 1940 г. Първа германска бомбардировка над Централен Лондон.
  • 7 септември – 12 ноември 1940 г. Извършват се 58 големи атаки над Лондон.
  • 14 – 15 ноември 1940 г. Бомбардировката на Ковънтри. 449 немски бомбардировача унищожават една трета от сградите.
  • 19 ноември 1940 г. Бомбардировка над Бирмингам.
  • 23 ноември 1940 г. Бомбардировка над Саутхамптън.
  • 24 ноември 1940 г. Бомбардировка над Бристол.
  • 12 декември 1940 г. Бомбардировка над Шефилд.
  • 20 декември 1940 г. Бомбардировка над Ливърпул.
  • 29 декември 1940 г. Тежка бомбардировка със запалителни бомби срещу Лондон.
  • 13 януари 1941 г. Тежка бомбардировка срещу Плимут.
  • 13 – 14 март 1941 г. Тежка бомбардировка срещу Клидбанк.
  • 8 април 1941 г. Нова тежка бомбадировка срещу Ковънтри.
  • 17 – 19 април 1941 г. Подновени са атаките срещу Лондон. Пет бомбардировки почти унищожават Плимут.
  • 1 май 1941 г. Започват осемдневни непрекъснати бомбардировки срещу Ливърпул. Градът е тежко засегнат, а в неговото пристанище са потопени 33 кораба.
  • 3 май 1941 г. Голяма бомбардировка срещу Белфаст.
  • 7 май 1941 г. Голяма бомбардировка срещу Хъл.
  • 10 – 11 май 1941 г. Последната и най-тежка бомбардировка срещу Лондон – една трета от улиците в централната част са непроходими поради отломките от срутилите се сгради.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Clodfelter, Micheal. Warfare and Armed Conflicts: A Statistical Encyclopedia of Casualty and Other Figures, 1492–2015, 4th ed. McFarland, 2017. ISBN 978-0786474707. с. 440.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]