Битка при Тигранакерт – Уикипедия

Битка при Тигранакерт
Трета Митридатова война
Информация
Период6 октомври, 69 пр.н.е.
МястоТигранакерт, Велика Армения
РезултатРимска победа
Страни в конфликта
Римска република Велика Армения
Командири и лидери
Луций Лициний Лукул
легати:
Фаний (Fannius)
Секстилий (Sextilius)
Адриан (Hadrianus)		Тигран II Велики
Таксил (Taxiles)
Сили
40 000 души включващи:
24 000 пехота, 3300 римска и 10 000 галска и тракийска кавалерия и витинийска пехота[1]		80 000 – 100 000 души включващи: адиабенци, гордуенци, кавказки иверийци, мидийци
20 000 – 25 000 арменци[1]
Жертви и загуби
неизвестнинеизвестни, по различни преценки между 10 000 и 100 000[2]
Карта

Битката при Тигранакерт (на арменски: Տիգրանակերտի ճակատամարտը) се е провела на 6 октомври 69 пр.н.е. между силите на Римската република водени от консула Луций Лициний Лукул и на Велика Армения водени от Тигран Велики. Римските сили са победители, в резултат на което столицата на Армения – Тигранакерт е превзета от римляните.[1]

До битката се стига след като Митридат VI търпи поражения от римляните по времето на Третата Митридатова война, която се води между Римската република и Понтийското царство. Дъщерята на Митридат – Клеопатра е омъжена за Тигран Велики и понтийския монарх бяга да търси убежище при зет си, което принуждава римската армия да навлезе във Велика Армения. По-късно римските легиони обсаждат Тигранакерт, но са принудени да отстъпят зад близката река, когато виждат приближаването на голяма арменска армия. Симулирайки отстъпление, римляните пресичат през близкия брод и нападат десния фланг на арменците. След като римляните побеждават арменските катафракти, останалата арменска армия, която се състои предимно от неопитни жители събрани от цялата Арменска империя се паникьосва и побягва.[1]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Тигран Велики

Военните победи на Тигран в Близкия изток, водят до създаването на Арменска империя, простираща се почти на целия регион. След като сключва съюз с Митридат VI и подсигурява западните граници на държавата, Тигран успява да завладее територии в Партия и Месопотамия, и да анексира Левант. В Сирия започва строежа на новата столица, град Тигранакерт (кръстен на самия него), за заселването на който са докарани огромен брой хора, включително: араби, гърци и евреи. Градът скоро се превръща в един от най-важните градове в Сирия и процъфтяващ център на елинистическата култура, изпълнен с театри, паркове, цветни градини, пазари и ловни стопанства.[3]

С поредицата римски победи в Митридатовите войни, този период на арменска хегемония в региона върви към своя край. Конфликтите между Римската република и Понтийското царсво продължаващи десетилетия и победите на Лукул в Третата Митридатова война принуждават понтийския монарх да търси убежище при своя зет. Лукул изпраща посланик на име Апий Клавдий в Антиохия с искане, Тигран да предаде своя тъст; ако искането му не бъде изпълнено, на Армения ще бъде обявена война.[4] Тигран отказва да предаде Митридат и се подготвя за война срещу републиката.

Въпреки че няма законово позволение от сената за водене на война срещу Армения, Лукул започва подготовка за незабавно нахлуване в териториите на Тигран.[4] Той опитва да оправдае непозволените си действия, като посочва Тигран и неговите поданици за врагове на републиката. През лятото на 69 пр.н.е., Лукул повежда войските си през Кападокия и река Ефрат и навлиза в арменската провинция в която се намира град Тигранакерт.

Обсадата на Тигранакерт[редактиране | редактиране на кода]

Тигран, който през лятото на 69 пр.н.е. се намира в столицата, остава удивен и изненадан не само от скоростта на атаката и бързия напредък на римляните, но и от факта че те предприемат подобен ход. Неспособен да реагира навреме, той със закъснение изпраща малка сила от 2000 – 3000 конници под командването на Митробазан (Mithrobazanes), да спрат устрема на римската армия. Тези арменски сили са разгромени и разпилени от около 1600 души кавалерия под командването на римския легат Секстилий. Научавайки за разгрома на кавалерията си, Тигран поверява защитата на Тигранакерт на един от генералите си и се оттегля към Тавър, като има за цел да събере допълнителна армия.[5] Легатите на Лукул, побеждават още две арменски армии, които идват на помощ на арменския монарх, но въпреки тези победи, самия Лукул предпочита да не преследва арменците, а вместо това започва обсада на столицата.[6]

Тигранакерт е град все още в период на строеж, когато е обсаден от Лукул през късното лято на 69 пр.н. Градът е силно укрепен от стени, които според историка Апиан достигат до 25 метра височина, осигуряващи му добра защита дори и при по-продължителна обсада.[7] Римските обсадни машини, използвани при обсадата са успешно отблъснати от защитниците на града, които използват запалителна смес, правейки според някои учени обсадата на Тигранакерт, „вероятно първото място в света, където се използва химическо оръжие“.[8]

Въпреки първоначалния успех на защитниците, подкрепата на населението е под въпрос: повечето от гражданите са насилствено доведени в столицата от Тигран. Те скоро се показват нелоялни, и когато арменския монарх и армията му достигат хълм близък до града, населението „го посрещна с викове от стените, като сочеха на [Лукул] римляните, идващите арменски сили“.[9]

Силите[редактиране | редактиране на кода]

Апиан твърди, че Лукул потегля от Рим с един легион; при навлизането си в Мала Азия за да проведе военни действия срещу Митридат, той се подсилва с още 4 легиона. Общия брой на тези сили са 30 000 души пехота и 1600 души кавалерия.[10] При преследването на Митридат в Армения, Апиан казва, че силите на Лукул са само 2 легиона и 500 конника,[11] но изглежда много малко вероятно Лукул да предприеме навлизане в Армения с толкова малка сила.[12] Историкът Адриан Шеруин-Уайт (Adrian Sherwin-White) посочва, че силите на Лукул се състоят от 12 000 души опитни ветерани (организирани в три легиона), 4000 души кавалерия събрани от провинциите, както и лека пехота.[13] Римската армия е допълнително подсилена от няколко хиляди съюзнически пехотинци и кавалеристи – гали, траки и витинци.

Армията на Тигран има числено превъзходство пред тази на римляните.[14] Според Апиан, тя наброява 250 000 души пехота и 50 000 души кавалерия.[15] Много историци се съмняват в истинността на тези цифри, като смятат че броят им е значително завишен.[12][16] Някои историци, най-известния от които е Плутарх пишат, че когато Тигран видял броя на римската армия казал: „твърде малко за армия, прекалено много за посолство“,[17] въпреки че има съмнение относно истинността на този цитат.[18][19] Тигран също така разполага с няколко хиляди катафракти – тежко бронирани конници, които носили метални ризници и са въоръжени с копия, лъкове и стрели.[20]

Битка[редактиране | редактиране на кода]

Двете армии се срещат при река Батман-су (Batman-su), която се намира леко на югозапад от Тигранакерт.[21] Армията на Тигран е разположена на източния бряг на реката, докато тази на Лукул, който е оставил част от силите си назад да обсаждат града е разположена на западния бряг. Арменската армия се състои от три секции.[12] Двама от васалните царе на Тигран са начело на левия и на десния фланг, докато самия Тигран води своите катафракти в центъра; останалата част от арменските сили се намират в предната част на хълм, сили които Лукул скоро ще използва в своя полза. Първоначално римските командири се опитват да разубедят Лукул да води битка на 6 октомври – дата в която през 105 пр.н.е. се провежда катастрофалната за римляните битка при Аравзио, където римска армия водена от Квинт Сервилий Цепион е разгромена от племената на кимври и тевтони по време на Кимврийската война. Игнорирайки суеверията на войниците си, Лукул отговаря: „Аз ще направя тази дата щастлива за римляните“.[22] Историците Кауан и Хуук предполагат, че Лукул е разположил армията си в една дълга линия срещу противниковата кавалерия.[16] Самият Лукул повежда няколко манипули надолу по реката, където е най-лесно да се пресече и в един момент Тигран решава, че римляните водени от римския консул се опитват да избягат от бойното поле.[23]

Лукул първоначално решава да използва пехотата си за щурм, като по този начин цели да сведе до минимум времето на противника, през което може да използва своите стрелци и прашкари преди двете армии да се вкопчат в близък бой.[24] Той се отказва от този план в последния момент осъзнавайки, че всъщност най-голяма заплаха за легионите му са противниковите тежки конници. Вместо да щурмува с пехотата, Лукул нарежда атака за отвличане на вниманието на своите галска и тракийска кавалерии срещу арменските катафракти. След като вниманието на тежката арменска кавалерия е насочено в друга посока, Лукул нарежда на две кохорти да пресекат реката през близкия брод.[25] Неговата цел е да заобиколи катафрактите и той го постига като заобикаля хълма в посока обратна на часовниковата стрелка и напада тежките конници в тил.[26]

Лукул лично води атаката и след като достига билото на хълма, с цел да повдигне морала на бойците си започва да вика: „Денят е наш! Денят е наш, мои братя войници!“.[27] След това дава специални инструкции на кохортите да атакуват краката и бедрата на противниковите коне, тъй като това са единствените места на катафрактите, които не са бронирани.[28][29] Лукул и командваните от него римски сили поемат надолу по хълма и тяхната атака се оказва фатална за арменците. Тромавите катафракти са хванати неподготвени и в опита си да се освободят от своите нападатели се врязват в собствената си войска и разкъсват арменската линия.[11][30]

Арменската пехота, която е съставена от много неарменци започва да се разпада и объркването се разпростира и над останалата част от армията на Тигран. След като самия цар започва да отстъпва в северна посока цялата му армия се разбягва безредно. Жертвите от арменска страна са огромни, по различни преценки между 10 и 100 хил. души.[29] Плутарх казва за римските загуби, че „само стотина бяха ранени и петима бяха убити“,[31] въпреки че тези цифри звучат крайно нереалистично.[32][33]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Без армия, която да защитава града и с чуждестранно население, което с готовност отваря вратите на Тигранакерт за римляните, армията на Лукул започва плячкосване на столицата.[34] Градът буквално е разграбен парче по парче. Царското съкровище на стойност 8000 таланта,[35] е плячкосано и всеки римски войник получава по 800 драхми. Краят на битката води и до сериозни териториални загуби: голяма част от земите на Тигран на юг от Тавър пада под властта на Римската република. Въпреки тежките загуби на Тигран в битката, тя не е решаваща за края на войната. С отстъпването си на север Тигран и Митридат успяват да се изплъзнат от силите на Лукул, въпреки че по-късно губят и битка при град Арташат.[36] През 68 пр.н.е. войниците на Лукул се разбунтуват и отказват да продължат с военната кампания, което принуждава Лукул да се изтегли от Армения през следващата година.[37]

Битката при Тигранакерт е разглеждана с интерес от историците, заради това, че в нея Лукул съумява да победи многократно по-голяма армия с блестяща тактика.[12] Италианския философ и историк Николо Макиавели критикува Тигран в своята книга „Изкуството на войната“ заради грешната тактика, арменския монарх силно да се осланя на своята кавалерия пред пехотата си.[38]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г (на арменски) Манасарян, Рубен. „Տիգրանակերտի ճակատամարտ Մ.Թ.Ա. 69“ (Битка при Тигранокерта, 69 B.C.). Съветско-Арменска Енциклопедия. том 11. Ереван, Арменска ССР: Арменска Академия на Науките, 1985, с. 700.
  2. ↑ Sherwin-White, Adrian N. (1994). „Lucullus, Pompey, and the East“. In J. A. Crook, Andrew Lintott, Elizabeth Rawson (eds.). The Cambridge Ancient History Volume 9: The Last Age of the Roman Republic, 146 – 43 BC. Cambridge: Cambridge University Press. p. 241. ISBN 0-521-25603-8.
  3. ↑ Bournoutian, George A. A Concise History of the Armenian People. Costa Mesa, CA, Mazda Publishers, 2006. ISBN 1-56859-141-1. с. 31 – 32.
  4. ↑ а б Sherwin-White. „Lucullus“, стр. 239.
  5. ↑ Плутарх. Живота на Лукул, 25.5.
  6. ↑ Плутарх. Живота на Лукул, 26.1.
  7. ↑ Апиан. Митридатови войни, 12.84 Архив на оригинала от 2015-02-27 в Wayback Machine..
  8. ↑ Ball, Warwick. Rome in the East: The Transformation of an Empire. London, RoutledgeCurzon, 2001. ISBN 0-415-24357-2. с. 11, 452.
  9. ↑ Путарх. Живота на Лукул, 27.1.
  10. ↑ Апиан. Митридатови войни, 12.72 Архив на оригинала от 2015-09-12 в Wayback Machine..
  11. ↑ а б Апиан. Митридатови войни, 12.84 Архив на оригинала от 2015-02-27 в Wayback Machine..
  12. ↑ а б в г Ueda-Sarson, Luke. Tigranocerta: 69 BC. 20 юни 2004. посетен на 12 юни 2008.
  13. ↑ Sherwin-White. „Lucullus“, стр. 240.
  14. ↑ Cowan, Ross and Adam Hook. Roman Battle Tactics 109 BC – AD 313. University Park, Il., Osprey Publishing, 2007. ISBN 1-84603-184-2. с. 41.
  15. ↑ Апиан. Митридатови войни, 12.85 Архив на оригинала от 2015-02-27 в Wayback Machine..
  16. ↑ а б Cowan and Hook. Roman Battle Tactics, стр. 41.
  17. ↑ Плуртарх, Живота на Лукул 27.4
  18. ↑ Vahan Kurkjian (1958). A History of Armenia. New York: Armenian General Benevolent Union of America, стр. 80.
  19. ↑ Chahin, Mack. The Kingdom of Armenia. London, RoutledgeCurzon, 2001. ISBN 0-7007-1452-9. с. 201.
  20. ↑ Wilcox, Peter. Rome's Enemies (3): Parthians and Sassanid Persians. University Park, Il., Osprey Publishing, 1986. ISBN 0-85045-688-6. с. 42 – 44.
  21. ↑ Точното местоположение на битката е спорно. Апиан и Плутарх отбелязват, че бойното поле е достатъчно близо, за да може командващия гарнизона на града да наблюдава постройката на двете армии. Според историка Т. Райс Холмс (T. Rice Holmes), мястото на бойното поле е на около 16 мили на югозапад от Тигранакерт. Холмс посочва три вероятни места, на които може да се е провела битката: Арзен (Arzen), Фаркин (Farkin) и Тел Ермен (Tell Ermen). Виж Холмс, „Tigranocerta“. Journal of Roman Studies, том 7 (1917), стр. 136 – 138
  22. ↑ Плутарх. Живота на Лукул, 27.7.
  23. ↑ Плутарх. Живота на Лукул, 27.4 – 5. Един от командирите на Митридат VI на име Таксил, който придружава в тази битка Тигран, предупреждава арменския монарх, че римляните нямат намерение да отстъпват, а това е римска маневра, след която ще последва атака: „когато тези хора се отправят на поход, те не носят блестящи доспехи, нито техните щитове са излъскани или техните шлемове са открити, както е сега. Не, това великолепие означава, че ще се бият и сега напредват към враговете си.“ Cowan and Hook. Roman Battle Tactics стр. 42
  24. ↑ Cowan and Hook. Roman Battle Tactics, стр. 42.
  25. ↑ T. Rice Holmes. Tigranocerta, стр. 136.
  26. ↑ Плутарх. Живота на Лукул, 28.1 – 3.
  27. ↑ Плутарх. Живота на Лукул, 28.3.
  28. ↑ Плутарх. Живота на Лукул, 28.4.
  29. ↑ а б Sherwin-White. Lucullus, стр. 241.
  30. ↑ Плутарх. Живота на Лукул, 28.4 – 5.
  31. ↑ Плутарх. Живота на Лукул, 28.6.
  32. ↑ Chahin. Kingdom of Armenia, стр. 201.
  33. ↑ Cowan and Hook. Roman Battle Tactics, стр. 43.
  34. ↑ Плутарх. Живота на Лукул, 29.3.
  35. ↑ (Гръцки талант – 1 талант е равен на 26 кг. чисто сребро). Kurkjian. History of Armenia, стр. 81.
  36. ↑ Kurdoghlian, Mihran (1994). Badmoutioun Hayots, Volume I (History of the Armenians). Athens, Greece: Hradaragoutioun Azkayin Oussoumnagan Khorhourti, стр. 67 – 76.
  37. ↑ Sherwin-White. Lucullus, стр. 243.
  38. ↑ Machiavelli, Niccolò. The Art of War. Chicago, University Of Chicago Press, 2005. ISBN 0-226-50046-2. с. 40.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Битка_при_Тигранакерт&oldid=12078842“.