French
DeutschБогдан Морфов – Уикипедия
| Богдан Морфов | |
| български инженер | |
 | |
| Роден | Богдан Василев Морфов 12 ноември 1872 г. |
|---|---|
| Починал | 1949 г. |
| Учил в | Гентски университет |
| Техника | |
| Област | Строително инженерство |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Георги Морфов Христина Морфова Александър Морфов |
| Деца | Петър Морфов |
| Богдан Морфов в Общомедия | |
Богдан Василев Морфов е български инженер и общественик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Калофер на 12 ноември 1872 г. Брат е на Христина Морфова и композитора Александър Морфов и баща на Петър Морфов. Завършва гимназия в София. Според книгата на Христо Станишев, държал да следва за инженер, въпреки настоянието на баща му да следва медицина и да остави този „пиян занаят“. От 1890 до 1894 следва и завършва инженерни науки в Гентския университет в Белгия.
В периода 1889 – 1905 е инженер в строителния отдел на железниците. Участва в проектирането и построяването на железопътните линии София – Роман, Сараньово – Пловдив – Стара Загора, пристанищата в Русе, Свищов, Лом и Бургас. Ръководи и завършва построяването на бургаското пристанище (1896 – 1903). Делегат в комисията за определяне на границата с Румъния по талвега на река Дунав (1903). Директор е на Главната дирекция на железниците и пристанищата от 1907 до 1920 г. Министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството от 1913 в 34-то правителство на Царство България с министър-председател Васил Радославов от 4 юли 1913 до 20 декември 1913 г.
Член е на българската делегация преди подписването на Ньойския договор. След преврата от 9 юни 1923 г. е назначен за председател на българската делегация на Лозанската конференция. Пълномощен министър в Париж от 1923 до 1931 г. Почива през 1949 година в София.[1][2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 114, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 463.
- Българска енциклопедия, Н. Г. Данчов И. Г. Данчов, том II, 1936.
- Христо Арап-Наков Станишев. История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 г. София, Издание на „Компас“ О. О. Д-во, 1948.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Морфов, Богдан „Управление на българските държавни железници“, 1929.
- Автор и на „Посторойката на бургаското пристанище“ и „Стопанствуване на БДЖ“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Из „История на строежите и съобщенията в България от освобождението до края на 1939 г.“, roads.blog.bg
- classa.bg[неработеща препратка]
| |||||||||||
