Борис Бунев – Уикипедия

Борис Бунев
български революционер
Роден
1895 г.
Починал
1967 г. (72 г.)

Учил вСофийски университет
Семейство
БащаНикола Бунев
Братя/сестриМара Бунева
Борис Бунев в Общомедия

Борис Николов Бунев, известен и с псевдонима Боров, е български военен, терорист[1] и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Бунев с жена си, 1929 година. Картичката е надписана от него за М. Милев. Източник: ДА „Архиви“
Снимка на Борис Бунев със сестра си Мара Бунева, през 1923 година

Борис Бунев е роден в 1895 година[2] в сравнително заможно семейство от Тетово. Син е на българския революционер Никола Бунев, а сестра му е терористката на ВМРО Мара Бунева, която постъпва в редиците на революционната организация благодарение на него.[3][4]

Борис Бунев учи в българската търговска гимназия в Солун. След Междусъюзническата война заминава за София. Там завършва Военната академия и става кавалерист в конния полк на царската гвардия. По-късно участва и в Първата световна война. По това време извиква в София сестра си Мара, която завършва стопанска гимназия и следва в Софийския университет. Тя се омъжва за един от най-добрите приятели на брат си – кавалерийския офицер Иван Хранков, като запазва бащината си фамилия.

Борис Бунев напуска армията скоро след края на войната и постъпва в редиците на ВМРО, като става инструктор на чети, а по-късно и на терористични групи.[5] Заселва се в Петрич по настояване на революционния комитет. Бунев е протоколчик на VI конгрес на ВМРО през февруари 1925 година в Сърбиново, на който Иван Михайлов е избран за председател на Централния комитет. По време на Петричкия инцидент през октомври 1925 година Бунев е един от главните организатори на защитата на Петричко от гръцките нашественици. Като околийски боеви инструктор той е избран за помощник на войводата Георги Въндев, оглавяващ бойния щаб.[6]

След смъртта на сестра си Мара, той участва активно във всички акции на организацията. Става много близък с лидера на ВМРО – Иван Михайлов, който в знак на благодарност в името на сестра му му става кум. Известно време Борис Бунев живее в Скопие.[7] През 1928 година е делегат на Седмия конгрес на ВМРО.

През 1934 година е осъден като член на ВМРО след преврата на Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Излежава присъдата си в Софийския централен затвор, от където е освободен през 1939 година с обща амнистия.

След налагането на комунистическата власт, Борис Бунев е арестуван на 10 септември 1944 година. Затворен е в концентрационния лагер на остров Белене, откъдето е пуснат на свобода през 1953 г. с групи оцелели политически затворници след смъртта на Сталин.[8]

Умира в 1967 година в София.[9]

Гробът на Борис Бунев, съпругата му Емилия Бунева и сина им Милко Бунев в Боянските гробища в София

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Бунев
(1887 – ?)
 
Анна Захова
Манова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Бунев
(1895 – 1967)
 
Лазар Бунев
(? – 1928)
 
Еленка Бунева
 
Мара Бунева
(1902 – 1928)
 
Надежда Бунева
(? – 1928)
 
Вера Николова
(1895 – 1967)
 
Георги Николов
(1906 – 1997)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Милко Бунев
(1931 – 2013)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Бунев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана-Мария Бунева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 601.
  2. Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 43.
  3. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 363 – 376.
  4. Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр. 31 – 33
  5. Мара Бунева[неработеща препратка], посетен на 9 март 2007 г.
  6. Тараков, Тодор. „Петричкият инцидент“ и участието на местното население в защитата на българската територия. Списание „Македонски преглед“, кн. 4, София, 2015, стр. 25.
  7. ((mk)) ВМРО – Силата на българския дух Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., посетен на 9 март 2007 г.
  8. Борис и Милко Буневи – кръвта не става вода Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine., посетен на 9 март 2007 г.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 63.