Борис Димовски – Уикипедия

Борис Димовски
български художник карикатурист
Роден
Починал
26 март 2007 г. (81 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вНационална художествена академия
Политика
Депутат
VII ВНС   XXXVI НС   
Семейство

Подпис

Борис Илиев Димовски е български художник – майстор на акварела, графиката, карикатурата и илюстрацията. Изключителен карикатурист с огромен принос към развитието на българската карикатура през втората половина на XX век.[1][2] Многократно награждаван за високи постижения в областта на карикатурата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 октомври 1925 г. в село Яврово, същото, в което е роден и писателят Николай Хайтов. Хайтовите „Диви разкази“ са илюстрирани за пръв път именно от Димовски. Завършва Художествената академия в София. Ученик на Илия Бешков и Стоян Венев. Животът на художника не е бил лесен. Живял е в мизерия, глад и нищета, но през целия му живот рисуването е било неговият спасител.[1][2]

Работи като художник във вестниците „Труд“ и „Стършел“, редактор и художник е в Българската национална телевизия. Рисува на живо в предаването „Всяка неделя“.[1][2][3]

Съавтор на Радой Ралин в епиграмите и рисунките в „Безопасни игли“ през 1960 г. и в книгата „Люти чушки“, която предизвиква скандал през 1968 г. и е унищожена в печатницата, но е преиздадена след 1989 г. в многохиляден тираж, който бързо е разпродаден.[1][2][4][5]

Димовски илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, сред които „Моля заповядайте“ – епиграми от Радой Ралин (1966), „Невчесани мисли“ от Станислав Йежи Лец (1968), „Мигове в кибритена кутийка“ от Олга Кръстева (1970), „Весели народни приказки“ (1974) от Ангел Каралийчев. Оформя театрални постановки като „Импровизация“ от Валери Петров и Радой Ралин (1961), „Божествена комедия“ от Исидор Щок (1967), през 1960-те илюстрира и сборника „Габровски шеги“, преведен на няколко езика. Създал е хиляди карикатури и много стенописи.[1][2][3]

Депутат от БСП в VII велико народно събрание и в XXXVI народно събрание.[2]

Умира на 26 март 2007 г.[1][6][7]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Борис Димовски е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София (Карта).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Анна Капитанова-Кръстева, Борис Димовски – танцуващият карикатурен молив, БНР, Архивен фонд, 20 октомври 2020 г.
  2. а б в г д е Големите: Борис Димовски – Епизод 8, БНР
  3. а б „Борис Димовски – скандален и уникално талантлив“, dariknews.bg, 29 март 2007 г.
  4. „Отиде си карикатуристът Борис Димовски, рисувачът на скандалните „Люти чушки“, в. „Новинар“, 28 март 2007 г.
  5. Вихрен Чернокожев, „Българската 1968 година: книги на кладата“, Електронно списание LiterNet, 6 юли 2008, № 7 (104).
  6. „Почина Борис Димовски“, vesti.bg, 27 март 2007 г.
  7. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за