Броеница – Уикипедия

Броеницата е връв с възли или нанизани зърна (мъниста) от дърво, стъкло, кехлибар, кожа или друг материал.^[1]

Произход и предназначение[редактиране | редактиране на кода]

През древността и Средновековието, когато не съществуват механични или електронни броячи, хората използват броеници, за да не допускат грешки при преброяването на добитъка, стоките в складовете и други подобни. Наличието на броеница подчертава социалния статус на нейния притежател, като собственик на много стока, която се налага да брои. Така броениците от чисто практична са придобили естетическа и икономическа функция. Появяват се броеници, изработени от кехлибар и други скъпи за времето си материали.

Броеницата в Православието[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Молитвена броеница

В религиите броениците се използват за броене на изречените молитви, направените поклони и други религиозни обреди.

Светите подвижници в Православието използват молитвената броеница като подходящ за всяко време и условия външен израз на непрестанната молитва. Според Българската православна църква, молитвената броеница е средство, чрез което вярващите се концентрират в общението си с Бога, заставайки непосредствено пред Божието лице, макар и да им е трудно в началото да го разпознаят като присъствие. В резултат на това непосредствено общение, вярващите събират в себе си очистващата, просветяваща и обожествяваща благодат и душата им става „храм на Светия Дух“.^[2]

В религиозните практики в Индия[редактиране | редактиране на кода]

В индуизма се използва за насочване и благоприятства рецитирането на мантрите, както и отчитането на техният брой по време на медитация. Обикновено се състои от 108 мъниста понякога с едно допълнително по-голямо зърно, наречено „Меру“.^[3] Служат и за да опишат цикличния характер на живота в Самсара.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• В Общомедия има медийни файлове относно Броеница