Бурса – Уикипедия

Бурса Bursa
— Град —
Бурса Координати: 40°11′28.79″ с. ш. 29°04′49.94″ и. д. / 40.191331° с. ш. 29.080539° и. д. 40.191331, 29.080539 Бурса
Страна	Турция
Регион	Мармара
Вилает	Бурса
Площ	11 043 km²
Надм. височина	200 m
Население	3 194 720 души (2021)
Кмет	Алинур Акташ
Пощенски код	16 000
Телефонен код	(+90) 224
МПС код	16
Официален сайт	www.bursa.bel.tr
Бурса в Общомедия

Бурса (на турски: Bursa, по-рано известна като Бруса, на гръцки: Προύσσα) е град в Северозападна Турция, на четвърто място по големина в страната, административен център на едноименния вилает.

История[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: История на Бурса

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на пътя на коприната, в подножието на планината Улудаг, известна в миналото като Витински Олимп. Градът е потънал в зеленина, а Улудаг е най-известният зимен спортен център в Турция, районът е обявен за национален парк. До най-високия връх може да се достигне с кола или лифт.

Антична и средновековна история[редактиране | редактиране на кода]

В античността името на града е било Пруса, основан през 188/187 г. преди Христа от витинския цар Прусий I.

До началото на 20 век доминира гръцкото му название Прусса; на турски също е известен като Йешил Бурса (Yeşil Bursa), тоест „Зелена Бурса“. От 74 г. е част от Римската империя. През византийско време е известен с термалните си извори, посещавани от императори, а днес са достъпни за много хора. Намират се в предградието Чекирге.

Османска история[редактиране | редактиране на кода]

През 1326 г. е символното му превземане от османците и е провъзгласен за първа столица на новата Османска империя. От 1326 до 1368 г. градът е столица на Османската империя. След опустошаването от монголите, Бурса преживява най-големия си разцвет при султан Мехмед I, който е погребан в града в „Йесил тюрбе“ – „Зелената гробница“, която е отворена за посещение.

При избухването на Балканската война през 1912 година 20 души от Бурса са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[1]

Най-сериозната икономическа криза в Бурса е предизвикана от гръцко-турската война през 1923 г. и от договора от Лозана за изселване на гръцкото население на града.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Четвърти по големина град в страната след Истанбул, Анкара и Измир. Според преброяването от 2010 година населението му достига 2 605 495 души, но населението се е увеличило. Счита се, че в него е най-голямата колония на етнически турци от България, които съставляват значителен дял от жителите на града, а техен представител е избиран за кмет на Бурса.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Със силно развитита си индустрия той е една от най-развитите области в страната. Градът е център на автомобилната промишленост в Турция. В него се намират фабриките на „Рено“, „Фиат“ и „Пежо“.

Слави се и като град на текстила. Много стар търговски център за коприна и копринени изделия. Историята на коприната започва в Китай преди близо 2600 години. Китайците пазели като очите си тайната за производството ѝ. Легендата разказва, че Хакан, цар в Туркистан, се жени през 149 г. преди Христа за една китайска принцеса. Тя не можела са си представи живота без коприна, затова пренесла в тюрбана си копринената буба в новата си родина. По-късно Хакан изпратил в Бурса 400 занаятчии, които да развият там копринопроизводството. По време на Османската империя Бурса е доставяла коприна за османския двор и за всички европейски монарси, а и по цял свят. Това са били славни времена за града!

Най-известната забележителност, свързана с коприната, е „Каза хан“, който от 1490 г. е център на търговията с коприна. Сградата разполага с 95 помещения.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Главни забележителности на града са Зелената джамия и Улу Джами, а също и зелените градини и паркове из целия град. Едно от много важните места в града е Коза Хан. На планината Улудаг има ски курорти.

Една от най-красивите къщи в типичен османски стил е сградата на Османския музей – дървена къща от XVII век. В града са погребани и Осман и Орхан, родоначалници на османската династия.

В Парка на културата се намира Археологическият музей, съществуващ от 1904 г. В него са изложени находки, датирани от 3000 години преди Христа до византийско време.

Има и „Музей на Ататюрк“. Ататюрк е отсядал в тази сграда, когато е идвал в Бурса. Сградата му е подарена, но той от своя страна я подарява на града през 1923 г.

Сред културните атракции е „Театърът на сенките“, където водещите фигури са добродушният Карагьоз и по-хитрият Хачиват, и двамата обаче бликащи от чувство за хумор и смешни истории. В миналото били написани 30 пиеси за всеки ден от месеца рамадан, когато представленията са се играели най-вече в богаташки домове. Всъщност артистът е един и той води всички кукли, има още и двама музиканти.

Околностите на Бурса[редактиране | редактиране на кода]

На 27 км от града се намира Гемлик – малък крайбрежен град с плаж.

Турилие е градче с типична турска архитектура и от там има морска връзка с Истанбул.

Изник се намира на 85 км от Бурса. Градът се слави със своята керамика. Производството ѝ започва още преди завладяването на района от османците, през 15 век. До 17 век декорацията на керамиката е прозрачна глазура върху бял фон. Шарките са най-често кобалтово синьо, тюркоазено, виолетово и червено.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

• 
  Общинският административен център
• 
  Аутобанът към летището
• 
  Лекото метро на Бурса
• 
  Архитектура в Бурса
• 
  Мостът „Ирганди“
• 
  Музеят на Ататюрк
• 
  Крепостта на Бурса
• 
  Бурсенският „узун чаршъ“ (дълъг пазар)
• 
  Минарето на Голямата джамия в Бурса
• 
  Паметникът на Ататюрк в центъра
• 
  Традиционна османска къща в Мудания, град на морето до Бурса
• 
  Мудания
• 
  Улудаг е популярна ски-дестинация в Турция
• 
  Улудаг през лятото
• 
  Улудаг

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бурса[редактиране | редактиране на кода]

• Зеки Мюрен (6 декември 1931 – 24 септември 1996) – турски певец, артист, композитор, поет
• Манолис Андроникос (1919 – 1992), виден гръцки археолог
• Ханде Атаизи (р. 1973), турска киноактриса
• Хартюн Бохосян Папазян (1898 – 1944), български комунист, член на РК на БКП Варна^[2]

Погребани в Бурса:[редактиране | редактиране на кода]

• Кера Тамара – българска княгиня (принцеса), дъщеря на цар Иван Александър и царица Теодора сестра е на Иван Шишман и Иван Срацимир.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

• Битоля, Северна Македония
• Виница, Украйна
• Дармщат, Германия
• Николаев (град), Украйна
• Перник, България
• Плевен, България
• Пловдив, България
• София, България
• Тирана, Албания

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• В Общомедия има медийни файлове относно Бурса
• Официален сайт (на турски)
• „Материали по история“ – исторически обекти в Бурса

п б р Вилает Бурса Градски райони Бурса ( Гемлик • Гюрсу • Кестел • Муданя • Нилюфер • Османгази • Йълдъръм ) Провинциални градове Бююкорхан • Харманджик • Инегьол1 • Изник2 • Караджабей3 • Келес • Мустафакемалпаша • Орханели • Орхангази • Енишехир 1 С византийско име Ангелокома • 2 Бивша Никея • 3 С османско име Михалич по Кьосе Михал, средище на малоазийските българи

п б р Обекти на световното културно и природно наследство в Турция Голямата джамия и болница в Дивриги (1985) • Исторически район на Истанбул (Сарайбурну, Топкапъ сарай, Света София (Константинопол), Султан Ахмед джамия, Света Ирина (Константинопол), Зейрек джамия, Сюлейман джамия, Малка Света София, Константинополски стени.)(1985) • Национален парк Гьореме и пещерни постройки в Кападокия (1985) • Хатуша (1986) • Археологически находки на планината Немрут (1987) • Хиераполис и Памуккале (1988) • Ксантос и Летоон (1988) • Сафранболу (1994) • Троя (1998) • Селим джамия (2011) • Чаталхьоюк (2012) • Бурса и Джумалъкъзък (2012) • Пергам (2014) • Диарбекир (крепост) и градини Хевсел (2015) • Ефес (2015) • Ани (2016) • Афродизиас (2017) • Гьобекли тепе (2018)

Портал „География“          Портал „Турция“