Българска кирилица – Уикипедия

Разлики между българската и руската версия на кирилицата в Pliska
Курсивна версия на буквите б, г, д, п, т в руската, българската и сръбската им версия

Българска кирилица в типографията е обновена графична форма на кирилицата, инициирана от български типографи в края на 50-те години на 20-и век.[1] Някои автори я определят като „последната фаза в развитието на кирилицата“[1], „мост между латинската и руската писменост“[2], а други, като Владислав Паскалев, я характеризират като „развита" или „зряла" форма на кирилицата[3]. Според украинския художник типограф Виктор Харук българската кирилица е по-логична, но същевременно и по-отдалечена от традиционната международна кирилица.[4]

Основна роля за създаването и утвърждаването на новата графична форма на кирилицата има Васил Йончев,[5] дългогодишен преподавател по шрифт в Националната художествена академия в София, както и следовниците му Тодор Варджиев, Стефан Груев, Кирил Гогов, Илия Груев и други.[6]

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Графичната форма на българската кирилица се характеризира с това, че повечето от редовните знаци са с форми, различни от главните (като например В и в, Г и г, Д и д, но са базирани върху ръкописното изписване на буквите, които имат така наречените горни дължини (ascenders – англ.) и долни дължини (descenders – англ.). По този начин до голяма степен се заличава разликата между редовните букви в техния печатен или електронен вид и ръкописното им изписване[1].

Графичната форма на българската кирилица не е изолиран случай на различие в рамките на международната кирилица. Специфика в прилагането на кирилицата се наблюдава още в сръбската и македонската писменост, където редовната малка буква б като тип конструкция се отличава от международно приетата форма за кирилското б[7]; съществено различен е и подходът за изписване на печатната и електронната форма на курсивните б, г, д, п, т в сръбската и македонската писмена традиция спрямо съответните им форми в международната кирилица.

Популяризиране[редактиране | редактиране на кода]

Обновената графична форма на българската кирилица не е официално узаконена, но вече намира приложение в печатни[8] и електронни издания: електронния всекидневник „Дневник“ (автор на шрифта е Лукас де Гроот), електронното издание на списанието „Жената днес“. Признание за естетическите достойнства на съвременната форма на българската кирилица е и фактът, че шрифтове с тази форма създават вече не само български, но и световноизвестни чуждестранни типографи като Марк Симонсън[9], Лукас де Гроот[10][11], Питър Билак[12], Иля Рудерман[13]. Google, чрез Google Fonts 2016 Glyph Sets предписва изискването за включване на българската форма на кирилица в шрифтовете, които следва да отговарят на стандарта Google Cyrillic Plus[14].|2018|02|05}}
За развитие и популяризиране на българската кирилица през 2014 г. е обявена гражданска инициатива „За българска кирилица“[15], а през 2016 г. е организиран конкурс за безплатен наборен шрифт с българска кирилица[16]. През 2021 г. организаторите на конкурса „Сайт на годината“ включват като препоръка към участниците използването на българска форма на кирилица в конкурсните сайтове.

През март 2022 г. Министерство на електронното управление публикува за обществено обсъждане проект на актуализирани Правила за институционална идентичност на интернет сайтовете и портали на държавната администрация[17], като в т. 2.3.4. на Правилата изрично се посочва, че „В интернет страниците се ползват само шрифтове, които включват знаците от българската форма на кирилицата“.

Традиционна и съвременна форма на българската кирилица
„Държавен вестник“ използва българската форма на кирилицата едновременно с международната форма на кирилицата (на снимката: Държавен вестник, бр. 103, 2017 г.)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Кръстев, Красен. Българската кирилица като знак за идентичност // в. Култура, 22 май 2015. Посетен на 3 март 2017.
  2. ↑ Krestev, Krassen. Krassen Krestev: Bulgarian Cyrillic, identity in progress // 25 May 2015. Посетен на 24 февруари 2019.
  3. ↑ Паскалев, Владислав. За българската кирилица! // сп. „Осем“, 16 октомври 2015. Посетен на 4 януари 2017.
  4. ↑ Kharyk, Viktor. Old Roman style Cyrillic – historic samples and modern experience // report ATypI, Мехико, 2009, page 13, 16 октомври 2015. Посетен на 2 май 2018. (на английски)
  5. ↑ Йончев, Васил. Шрифтът през вековете. С., Български художник. Първо издание 1961. Второ издание 1971. В прегледа на развитието на типографията в България до средата на 1940-те години проф. Йончев дава остро критична оценка за съвременното ѝ състояние: „Бившите собственици на букволивните не са живели с проблемите на шрифта и затова не са ни оставили никакво шрифтово наследство. За удобство и печалби внасяли всички шрифтове от чужбина. Обикновено са купували вече демодирани образци, защото са били по-евтини. Формите на буквите били изградени от хора, които не са познавали нашия език и писмо, което личи от неразвитите горни и долни дължини на редица букви и от механичното намаляване на някои главни букви, вместени в средните линии на малката азбука“ (с. 196). Той определя няколко основни насоки за развитие на графичната форма на кирилицата, които се превръщат в програмни за българската художествена шрифтова школа: „1. Да се завърши започнатата упорита борба за търсене и уточняване на нови естетически форми, чрез които ще се разграничи графическият образ на малките букви от този на главните букви. 2. Да се подобрят в по-удобни форми някои сложни букви. 3. Да се увеличи шрифтовото ни богатство чрез разработване на класически образци. [...] 4. Да се създадат шрифтови форми с подчертан национален характер на базата на съвременните изисквания“ (с. 195).
  6. ↑ Българската художествена шрифтова школа // Посетен на 4 януари 2017.
  7. ↑ В сръбската и македонската писмена традиция камшичето на малката буква б е от дясната страна, което променя съществено не само облика, но и конструктивните принципи на тази буква.
  8. ↑ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК едновременно се използват съвременната форма на българската кирилица и международно утвърдената форма на кирилицата. На снимката: в горната половина на заглавната страница на ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК текстовете са изписани с българската форма на кирилицата, а в долната половина на изданието – с международната кирилица. // Архивиран от оригинала на 2018-01-12. Посетен на 2018-01-11.
  9. ↑ Симонсън, Марк. Proxima Nova (спецификация на шрифта Proxima Nova, в която наред с формите на международната кирилица присъстват и формите на българската кирилица) // студио Mark Simonson, 2005. Посетен на 3 февруари 2018. (на английски)
  10. ↑ BIT. Известен шрифтов дизайнер за красотата на българската форма на кирилицата (интервю с Лукас де Гроот по телевизия BIT за българската форма на кирилицата, нейната специфика и естетика) // тв. BIT, 26 май 2016. Посетен на 3 февруари 2018.
  11. ↑ БНТ. 100 години от рождението на проф. Васил Йончев (интервю с проф. Кирил Гогов и Лукас де Гроот по телевизия БНТ във връзка със 100-годишнината от рождението на проф. Васил Йончев; оценката на холандския типограф Лукас де Гроот за българската кирилица) // тв. БНТ, 26 октомври 2016. Посетен на 3 февруари 2018.
  12. ↑ Билак, Питър. Parmigiano (спецификация на шрифта Parmigiano, в която наред с формите на международната кирилица присъстват и формите на българската кирилица) // студио Typotheque, 2015. Посетен на 3 февруари 2018. (на английски)
  13. ↑ Рудерман, Иля. Giorgio Sans (спецификация на шрифта Giorgio Sans, в която наред с формите на международната кирилица присъстват и формите на българската кирилица) // студио Commercial Type, 2015. Архивиран от оригинала на 2021-09-26. Посетен на 3 февруари 2018. (на английски)
  14. ↑ Google Cyrillic Plus // Посетен на 4 януари 2017.
  15. ↑ Манифест на инициативата „За българска кирилица“ // Посетен на 3 март 2017.
  16. ↑ Твоят шрифт – конкурс // сп. „Осем“, 4 май 2016. Посетен на 4 януари 2018.
  17. ↑ Проект на актуализирани Правила за институционална идентичност на интернет сайтовете и портали на държавната администрация // strategy.bg. 8 март 2022. Посетен на 15 март 2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българска_кирилица&oldid=12007850“.