Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) – Уикипедия

Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)
Ръководител(и)Димитър Благоев
Основател(и)Димитър Благоев
Основана1903 г.
Разформирована1919 г.
Предшествана отБРСДП
Наследена отБКП (т.с.)
ВестникРаботнически вестник
Младежка организацияСРСДМ
ИдеологияМарксизъм
Полит. позициякрайнолява

Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) е лява политическа партия.

Организацията съществува с това име до 1919 г., когато е преименувана на Българска комунистическа партия.[1] През цялото ѝ съществуване неин водач и неоспорим идеологически авторитет е Димитър Благоев.[2]

На конгрес в Русе през 1903 г. БРСДП се разделя на две по идеологически признак. Дясното крило на БРСДП, защитаващо реформистки позиции, се обособява в БРСДП (ш.с.), а лявото крило – в БРСДП (т.с.)

Наречена е партия на „тесните социалисти“ в противоположност на „широките социалисти“. Те от своя страна получават името си заради „широкото разбиране“ на марксизма, „широка работа“ сред множество слоеве на обществото и заради „широките критерии“ за членство в партията си.

БРСДП (т.с.) от своя страна тълкува Карл Маркс в буквален смисъл, съсредоточава работата си сред наемните индустриални работници и поставя високи критерии спрямо хората, които искат да ѝ станат членове.

БРСДП (т.с.) възприема за свой орган вестник „Работнически вестник“, а за научно-теоретична трибуна – списание „Ново време“. Под ръководството на партията и в тясна връзка с нея се създават Общ работнически синдикален съюз (1904) и Съюз на работническата социалдемократическа младеж (1912).

Партията преживява още две разцепления – с прогресисти и анархо-либерали, съответно през 1905 г. и 1908 г. Въпреки това, влиянието ѝ нараства неколкократно. През 1902 г. печели 2 депутатски места, а през 1914 г. – 12. През 1908 г. получава 2600 гласа на общинските избори, а през 1911 г. – 13 000. През следващите, партията печели местните избори в редица общини – Самоков, Сливен, Дупница, Плевен, Варна, Нова Загора. Привържениците на партията наричат управлението ѝ на тези общини „общински комуни“.

През 1912 – 1913 БРСДП (т.с.) се обявява против Балканската и Междусъюзническата война и издига идеята за Балканска федеративна република. Обявява се и срещу участието на България в Първата световна война, застава на позициите на Цимервалдската левица за това „да се превърне империалистическата война в гражданска“. Народните представители от нея гласуват против вземането на военни кредити. В международен план се противопоставя на социалшовинистките позиции на Втория интернационал по въпроса за войната. Води активна антивоенна агитация сред българските войници, най-вече на Солунския фронт.

Приветства Октомврийската революция в Русия през 1917 г. и все повече се сближава с болшевиките и Ленин. Разгръща агитационна кампания в тяхна подкрепа. Не успява да придаде организиран характер на Войнишкото въстание и да го оглави, въпреки че по-късно го оценява като опит да се свалят монархията и властта на буржоазията.

На своя XXII конгрес през 1919 г. партията се преименува в БКП (т.с.).

година избори гласове % резултат
1908 Народно събрание 1 505 0,3%
0 / 203
юни 1911 Велико Народно събрание 9 220 1,7%
1 / 208
септември 1911 Народно събрание 12 850 2,5%
0 / 212
1913 Народно събрание 54 217 10,1%
18 / 204
1914 Народно събрание 43 251 5,7%
11 / 245
  1. peshterainfo.com
  2. Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 24 – 26.