Бъртранд Ръсел – Уикипедия

Бъртранд Ръсел
Bertrand Russell
уелски философ и математик
Бъртранд Ръсел, 1916 г.
Бъртранд Ръсел, 1916 г.

Роден
Починал
2 февруари 1970 г. (97 г.)

Религияагностицизъм
Националност Великобритания
Учил вКеймбриджки университет
Тринити Колидж
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ШколаАналитична философия
Интереси
Идеи
Награди Нобелова награда за литература (1950)
Повлиян
Повлиял
Научна дейност
ОбластТеория на множествата, математическа логика
Работил вКалифорнийски университет – Лос Анджелис
Харвардски университет
Чикагски университет
Лондонско училище по икономика и политически науки
Семейство

Подпис
Уебсайт
Бъртранд Ръсел в Общомедия

Бъртранд Артър Уилям Ръсел (на английски: Bertrand Arthur William Russell), 3-ти граф Ръсел, е британски[1] философ, логик, математик, историк, пацифист и социален критик.[2] Известен е с формулирания от него Парадокс на Ръсел в теорията на множествата. Ръсел популяризира философията и си създава име като пацифист и социалист.

Развива фамилната традиция на политическа ангажираност, отстоявайки антивоенните си позиции, подкрепя свободната търговия и антиимпериализма. Ръсел също така е и активист за правото на жените да гласуват и атеист. Милиони хора считат Ръсел за пример във воденето на съзидателен и рационален живот, но същевременно позициите му по много въпроси са смятани за спорни от много други хора.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 май 1872 г. в село Трелек, Уелс, в аристократично семейство. Дядо му по бащина линия е Джон Ръсел, два пъти министър-председател на Великобритания през Викторианската епоха, когато Обединеното кралство е в зенита на своята икономическа и политическа сила. Негов кръстник става бъдещият известен дизайнер Томас Кобдън-Сандерсън, който е приятел на родителите му.

Остава рано сирак и е отгледан от дядо си и баба си. Завършва математика и философия в Тринити Колидж, Кеймбридж. Преподава известно време в Лондонското училище по икономика, а в края на 90-те години na XIX век започва интензивно да се занимава с основи на математиката в Тринити Колидж. През 1898 пише An Essay on the Foundations of Geometry („Опит върху основите на геометрията“), свързан с неевклидова геометрия.[3] След като посещава международен конгрес по философия в Париж през 1900 година и се запознава с теория на множествата, измисля т.нар. Парадокс на Ръсел. През 1903 година публикува The Principles of Mathematics, върху основите на математиката. В нея се излага тезата, че математиката и логиката са едно и също.[4] През 1908 е избран за член на Кралското научно дружество.

Като един от най-известните представители на интелигенцията, Ръсел има голям морален авторитет дори до средата на 90-те години на своя живот. Някои от въпросите, по които взема дейно участие, са ядреното разоръжаване, Виетнамската война, съветската диктатура, религиозния догматизъм и др.

На два пъти е арестуван поради пацифистката си дейност и проектите против употребата на ядрено оръжие, като втория път е на 81-годишна възраст.

През 1950 г. е награден с Нобелова награда за литература, „като признание за разнообразната и значима писателска дейност, с която защитава общочовешките идеали и свободата на мислене“.

Ръсел е атеист и силно антихристиянски настроен (говори за това по време на много от лекциите си).

Умира от грип на 2 февруари 1970 г. в село Пенриндейдрайт (Penrhyndeudraeth), Уелс, на 97-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • (1900) A Critical Exposition of the Philosophy of Leibniz
  • (1910 – 13) „Принципи на математиката“ / Principia Mathematica (3-тома, заедно с Алфред Уайтхед)
  • „Човешкото познание: мащаби и граници“ и др.
Политологични изследвания
  • „Политически идеали“
  • „Пътят към свободата“
  • „Практика и теория на болшевизма“
  • „Власт“
  • „Човешкото общество: етика и политика“
  • „Въздействието на науката върху обществото“
В превод на български
  • (1912) „Проблемите на философията“ / Problems of Philosophy, Велико Търново: Слово, 1999
  • (1913/1984) „Теория на Познанието“ / Theory of knowledge, the 1913 ms, София: К&Х, 1997
  • (1930) „Покоряване на щастието“ / The Conquest of Happiness, София: Сиела, 2021, ISBN 978-954-28-3607-0
  • (1945) „История на западната философия“ / A History of western Philosophy, София: Хр. Ботев, 1994

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Sidney Hook, „Lord Russell and the War Crimes Trial“, Bertrand Russell: critical assessments, том 1, ред. A. D. Irvine, (New York 1999) стр. 178
  2. ((en)) Станфордска енциклопедия по философия, „Bertrand Russell“, 1 май 2003
  3. Russell, Bertrand (1898) An Essay on the Foundations of Geometry, p. 32, re-issued 1956 by Dover Books
  4. Bertrand Russell, biography // Nobelprize.org. Посетен на 23 юни 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за