Вадим Давидов – Уикипедия

Вадим Давидов
руски офицер
Роден	19 ноември 1832 Руска империя
Починал	20 май 1881 Санкт Петербург, Руска империя
Националност	Русия
Награди	Орден „Свети Станислав“ II степен
Семейство
Баща	Денис Давидов

Вадим Денисович Давидов (на руски: Вадим Денисович Давыдов) е руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Началник на Българското опълчение (1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вадим Давидов е роден е на 19 ноември 1832 г. в Русия в семейството на генерал-лейтенант Денис Давидов, герой от Руско-френската война (1812-1813). Ориентира се към военното поприще. Завършва Пажеския корпус (1850) и започва действителна военна служба със звание прапорщик в Лейбгвардейския конно-гренадирски полк. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб на Руската армия (1855). Служи в Генералния щаб и Кавказкия корпус.

Участва в Кримската война от 1853-1856 г.. При щурма на крепостта Карс е ранен. Бие се храбро и в Чеченската война. Повишен е във военно звание подполковник и служи последователно в 7-а кавалерийска дивизия (1860), 1-ва гренадирска дивизия (1862), 2-ра резервна пехотна дивизия и 28-а пехотна дивизия. Командир на 5-и калужки пехотен полк (1869-1876). Повишен е във военно звание енерал-майор с назначение за Казански губернски военен началник от 1876 г.

Участва в Руско-турската война (1877-1878). В началото на войната е назначен за командир на 2-ра бригада от 3-та пехотна дивизия. В състава на Сборния отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински участва в освобождението на Ловеч на 22 август 1877 г. Бригадата остава в града в състава на Ловчанско-Севлиевския отряд и прикрива направлението Ловеч - София и фланга на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Проявява се в състава Еленския отряд в битката при Елена.

От 28 януари / 9 февруари 1878 г. до края на войната е началник на Българското опълчение. Заменя на поста генерал-майор Николай Столетов. Под командването на генерал-майор Давидов Българското опълчение е преобразувано в Българска земска войска.

След войната поради влошено здравословно състояние е командирован в гвардията на Санктпетербургския военен окръг.

Умира скоропостижно на 20 май 1881 г. в Санкт Петербург.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 36.
• Половцов, А. и колегия. Русский биографический словарь. Т. 6. Тип. Товарищества „Общественная польза“, Санкт Петербург, 1905.