Валежна сянка – Уикипедия

Пример за валежна сянка.

Валежна сянка представлява намаляване на количествата на валежа по подветрената страна на орографско препятствие в сравнение с наветрената страна. Тя се предизвиква от низходящото движение на въздушния поток, който е с намалено влагосъдържание след изваляването по наветрения склон.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Това състояние съществува, поради факта че топлият и влажен въздух се издига към върха на планинските масиви. Докато атмосферното налягане намалява с повишаването на височината, въздухът се разширява и се охлажда адиабатно до момента, в който въздухът достига своята адиабатна точка на оросяване (която е различна от точката на оросяване при постоянно налягане). При адиабатната точка на оросяване влагата кондензира върху планината и завалява на върха и наветрената страна на планината. Въздухът се спуска към подветрената страна, но вече загубил повечето от влагата си, вследствие на преваляването. Обикновено спускащият се въздух също се затопля, поради адиабатната компресия, което увеличава количеството влага, която може да се абсорбира, формирайки суха зона.[2][3]

Региони със значителна валежна сянка[редактиране | редактиране на кода]

Тибетското плато е един от най-добрите примери за дъждовна сянка. Дъждът бива спиран от Хималаите, като по този начин се образува сух климат на безветрената страна на планинския масив.

Съществуват редовни ветрове, разположени в ивици около земния екватор. Между 30° с.ш. и 30° ю.ш. е зоната на пасатите, където обикновено вятърът духа от североизток в северното полукълбо и от югоизток в южното полукълбо. Западни ветрове преобладават в ширините между 30 и 60°, като те духат от югозапад в северното полукълбо и от северозапад в южното полукълбо.

Примери за валежна сянка:

Европа[редактиране | редактиране на кода]

България[редактиране | редактиране на кода]

В България валежна сянка се наблюдава по южните склонове на Стара планина и Задбалканските котловини. В станция Габрово средногодишната сума на валежите е 875 mm, а в станция Казанлък – 589 mm. В западната част на Горнотракийската низина допълнително влияние оказва Средна гора. В станция Пазарджик сумата на средногодишните валежи е 548 мм. Южните Карпати са причина за образуване на валежна сянка в северните части на Дунавската равнина.[4]

Азия[редактиране | редактиране на кода]

Южна Америка[редактиране | редактиране на кода]

Северна Америка[редактиране | редактиране на кода]

Африка[редактиране | редактиране на кода]

Океания[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 255.
  2. Whiteman, C. David. Mountain Meteorology: Fundamentals and Applications. Oxford University Press, 2000. ISBN 0-19-513271-8.
  3. ((en)) rain shadow – National Geographic Society
  4. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 49.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rain shadow в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​