Вергина – Уикипедия

Вергина
Βεργίνα
— село —
Къщи във Вергина
Къщи във Вергина
Гърция
40.4872° с. ш. 22.3156° и. д.
Вергина
Централна Македония
40.4872° с. ш. 22.3156° и. д.
Вергина
Берско
40.4872° с. ш. 22.3156° и. д.
Вергина
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБер
Площ33,4 km²[1]
Надм. височина120 m
Население1096 души (2021 г.)
32,8 души/km²
Пощенски код590 31
Телефонен код23310-92
Вергина в Общомедия

Вергѝна (на гръцки: Βεργίνα, Вергина) е село в Република Гърция, част от дем Бер (Верия) на област Централна Македония.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на надморска височина от 120 m в Солунското поле на десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), в подножието на планината Голен (Колона), на 75 километра югозападно от Солун и на 10 километра югоизточно от Бер (Верия).[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Еге[редактиране | редактиране на кода]

Фасадата на гробница II във Вергинските царски гробници
 Основна статия: Еге

При археологически разкопки в края на трийсетте години на ΧΧ век край Вергина е локализирана първата столица на антична Македония – Еге (Αιγαί). През 1977 година във Вергина след археологически разкопки, водени от гръцкия археолог Манолис Андроникос, е открит некропол, за който се смята, че е на бащата на Александър Македонски – Филип II Македонски. На същото място е намерен античният македонски символ – шестнадесетлъчево слънце, известно като Звездата от Вергина[2] и венците на Филип II Македонски и Меда от Одесос, с които са погребани - Вергинският златен дъбов венец и Вергинският златен миртов венец. В 1962 година комплексът е обявен за паметник на културата.[4] Находките по-късно са изложени в Музея на Вергинските царски гробници.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Вергина е образувано в 1926 година от сливането на селата Кутлеш и Барбеш (на гръцки: Κούτλες, Кутлес, Μπάρμπες, Барбес).[5] В XIX век и Кутлеш и Барбеш са гръцки чифлишки села в Берска кааза на Османската империя. Притежание са на бей от Палатиция.[2] Няколко жители на двете села участват в Гръцкото въстание от 1821 година – Стаматиос Константину (р. 1804), Димос Маргарити и Константинос Маргарити.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Парпаси (Parpassi), Берска епархия, живеят 120 гърци.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кутлиш живеят 60, а в Барбеш 50 гърци християни.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селата попадат в Гърция. При преброяването от 1913 година Барбеш има 98 жители, а в това от 1920 година - 112.[3] Кутлеш в 1913 година има 83 жители, а в 1920 година - 110.[8]

След Лозанския мирен договор и конвенциите за обмяна на население между Гърция и Турция и Гърция и България в 1924 година във Вергина са заселени понтийски гърци от Мала Азия и гърци от България. В 1928 година Вергина е смесено местно-бежанско селище със 122 бежански семейства и 391 жители бежанци,[9] като общо заедно с Кутлеш жителите са 614.[3]

Вергина е наречено на името на легендарна македонска царица на Бероя, по предложение на митрополит Константий Берски.[2]

Населението се занимава със земеделие – произвежда пшеница, памук и овошки, и частично със скотовъдство.[3]

Вергина е център на архиерейско наместничество на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Вергина на 31 декември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Сугляис[11] или Суглятис Σουγλιατης Овелос Όβελός[12] връх в Шапка на Ю от Вергина[11]
Барбеш
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 98[3] 112[3]
Кутлеш
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 83[8] 110[8]
Вергина
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 614[3] 1008[3] 794[3] 962[3] 1048[3] 1212[3] 1255[3] 1246 1242

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ακριβόπουλος, Μιχάλης, „Λεύκωμα ιστορικό και φωτογραφικό των οικισμών Μπάρμπες, Κούτλες, Παλατίτσια από τον 14ο αιώνα μέχρι και το 1944“, Έκδοση Πολιτιστικού Συλλόγου Παλατιτσίων, Βέροια 1986.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ dlib.statistics.gr
  2. ↑ а б в г д Χωριά του κάμπου // Discover Veria. Посетен на 7 януари 2018.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 5. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 1 юли 2018.
  5. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  8. ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 16. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. ↑ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες, архив на оригинала от 12 април 2008, https://web.archive.org/web/20080412035605/http://www.imverias.gr/content/view/43/51/, посетен на 22 юни 2008 
  11. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вергина&oldid=11955936“.