Вернер Хайзенберг – Уикипедия

Вернер Хайзенберг Werner Karl Heisenberg
германски физик
Роден	5 декември 1901 г. Вюрцбург, Германия
Починал	1 февруари 1976 г. (74 г.) Мюнхен, Германия
Погребан	Мюнхен, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Мюнхенски университет
Научна дейност
Област	Физика
Учил при	Арнолд Зомерфелд
Работил в	Гьотингенски университет Копенхагенски университет Лайпцигски университет Хумболтов университет Мюнхенски университет
Видни студенти	Феликс Блох
Известен с	Съотношение на неопределеност на Хайзенберг; квантова механика
Награди	Нобелова награда за физика (1932)
Семейство
Подпис
Вернер Хайзенберг в Общомедия

Вернер Карл Хайзенберг (на немски: Werner Karl Heisenberg) е германски физик, един от основоположниците на квантовата механика, носител на Нобелова награда за физика за 1932 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 декември 1901 година във Вюрцбург, Германия, в семейството на професора по византийска история Август Хайзенберг. В младостта си Вернер Хайзенберг е скаут. Следва физика в Мюнхенски университет при Арнолд Зомерфелд. Завършва университета за минимално разрешеното време – три години, защитавайки дисертация на тема „Върху стабилността и турбулентността на течни потоци“. През 1924 г. става асистент на Макс Борн в Гьотинген. Работи в Копенхаген и с Нилс Бор, с когото го свързва сърдечно приятелство. В следващите години, съвместно с Макс Борн и Паскуал Йордан създава основите на квантовата механика. През 1927 г., на 26 години, става професор в Университета в Лайпциг.

За създаването на квантовата механика през 1932 г. Хайзенберг получава Нобелова награда за физика. По време на Втората световна война обаче остава в Третия райх, за разлика от много свои колеги, които емигрират. От 1942 до 1945 г. ръководи Института по физика (Общество на Кайзер Вилхелм) в Далем и преподава като професор в Хумболтовия университет в Берлин, където участва в проект за създаване на германска атомна бомба. След войната съюзниците го интернират в Англия от 1945 до 1946 г., след което се завръща в Германия и става директор на Института по физика (Общество Макс Планк) в Мюнхен.

Жени се през 1936 г. за Елисавета Шумахер. Имат седем деца, а един от синовете му – Мартин Хайзенберг, става професор по генетика.

Умира на 1 февруари 1976 година в Мюнхен на 74-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

• Die physikalischen Prinzipien der Quantentheorie. Stuttgart: Hirzel, 1930.
• Wandlungen in den Grundlagen der Naturwissenschaft. Stuttgart: Hirzel, 1935.
• Die Physik der Atomkerne. Braumschweig: Vieweg & Sohn, 1943.
• Physics and philosophy. New York: Harper & Row, 1958.
• Introduction to the unified field theory of elementary particles. London: Wiley & Sons, 1966.
• Der Teil und das Ganze: Gespräche im Umkreis der Atomphysik. München: Piper, 1969.
• Schritte über Grenzen. München: Piper, 1971.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Вернер Хайзенберг.

• Съотношение на неопределеност на Хайзенберг

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• ((en)) Официален мемориален сайт за Хайзенберг, създаден от сина му Архив на оригинала от 2021-02-01 в Wayback Machine.
• ((en)) Биография на Вернер Хайзенберг на сайта на Нобеловите награди
• ((en)) Страница за Хайзенберг на сайта на Американския институт по физика Архив на оригинала от 2011-08-31 в Wayback Machine.
• Стенограма от 14 август 1945 г. на лекция на Хайзенберг и дискусия сред германски физици по повод атомната бомба над Хирошима Архив на оригинала от 2014-08-17 в Wayback Machine., встъпителни бележки и превод на Христо Протохристов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гейзенберг, Вернер Карл“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Нобелова награда за физика Лауреати на наградата 1901 - 1919 Рьонтген (1901)  • Лоренц, Зееман (1902)  • Бекерел, Пиер Кюри, Мария Кюри (1903)  • Релей (1904)  • Ленард (1905)  • Дж.Дж.Томсън (1906)  • Майкелсън (1907)  • Липман (1908)  • Маркони, Браун (1909)  • Ван дер Ваалс (1910)  • Вин (1911)  • Дален (1912)  • Камерлинг Онес (1913)  • Фон Лауе (1914)  • Уилям Л. Браг, Уилям Х. Браг (1915)  • Баркла (1917)  • Планк (1918)  • Щарк (1919) 1920 - 1939 Гийом (1920)  • Айнщайн (1921)  • Бор (1922)  • Миликан (1923)  • Сигбан (1924)  • Франк, Херц (1925)  • Перен (1926)  • Комптън, Ч.Уилсън (1927)  • О.Ричардсън (1928)  • Дьо Бройл (1929)  • Раман (1930)  • Хайзенберг (1932)  • Шрьодингер, Дирак (1933)  • Чадуик (1935)  • Хес, Андерсън (1936)  • Дейвисън, Дж.П.Томсън (1937)  • Ферми (1938)  • Лорънс (1939) 1940 - 1959 Щерн (1943)  • Раби (1944)  • Паули (1945)  • Бриджман (1946)  • Епълтън (1947)  • Блакет (1948)  • Юкава (1949)  • Поуел (1950)  • Кокрофт, Уолтън (1951)  • Блох, Пърсел (1952)  • Цернике (1953)  • Борн, Боте (1954)  • Лам, Куш (1955)  • Шокли, Бардийн, Братейн (1956)  • Ян, Ли (1957)  • Черенков, Франк, Там (1958)  • Сегре, Чембърлейн (1959) 1960 - 1979 Глейзър (1960)  • Хофщетер, Мьосбауер (1961)  • Ландау (1962)  • Уигнър, Гьоперт-Майер, Йенсен (1963)  • Таунс, Басов, Прохоров (1964)  • Томонага, Швингър, Файнман (1965)  • Кастлер (1966)  • Бете (1967)  • Алварес (1968)  • Гел-Ман (1969)  • Алфвен, Неел (1970)  • Габор (1971)  • Бардийн, Купър, Шрифър (1972)  • Есаки, Йевер, Джоузефсън (1973)  • Райл, Хюиш (1974)  • Нилс Бор, Мотелсон, Рейнуотър (1975)  • Рихтер, Тинг (1976)  • Андерсън, Мот, Ван Флек (1977)  • Капица, Пензиас, Р.Уилсън (1978)  • Глашоу, Салам, Уайнбърг (1979) 1980 - 1999 Кронин, Фич (1980)  • Блумберген, Шолоу, К. Сигбан (1981)  • К.Уилсън (1982)  • Чандрасекар, Фаулър (1983)  • Рубия, Ван дер Меер (1984)  • Фон Клицинг (1985)  • Руска, Биниг, Рорер (1986)  • Беднорц, Мюлер (1987)  • Ледърман, Шварц, Стайнбъргър (1988)  • Рамзи, Демелт, Паул (1989)  • Фридман, Кендъл, Тейлър (1990)  • Дьо Жен (1991)  • Шарпак (1992)  • Хълс, Тейлър (1993)  • Брокхауз, Шул (1994)  • Пърл, Рейнс (1995)  • Лий, Ошероф, Р.Ричардсън (1996)  • Чу, Коен-Тануджи, Филипс (1997)  • Лафлин, Щьормер, Ци (1998)  • 'Т Хоофт, Велтман (1999) 2000 - 2019 Алфьоров, Крьомер, Килби (2000)  • Корнел, Кетерле, Уиман (2001)  • Дейвис, Кошиба, Джакони (2002)  • Абрикосов, Гинзбург, Легет (2003)  • Грос, Полицер, Уилчек (2004)  • Глаубер, Хол, Хeнш (2005)  • Мадър, Смут (2006)  • Ферт, Грюнберг (2007)  • Намбу, Кобаяши, Маскава (2008)  • Као, Бойл, Смит (2009)  • Гейм, Новосьолов (2010)  • Пърлмутър, Шмит, Рийс (2011)  • Арош, Уайнленд (2012)  • Хигс, Англер (2013)  • Акасаки, Амано, Накамура (2014)  • Каджита, Макдоналд (2015)  • Таулес, Халдейн, Костерлиц (2016)  • Уайс, Торн, Бариш (2017)  • Ашкин, Муру, Стрикланд (2018)  • Пийбълс, Майор, Кело (2019) 2020 - 2039 Пенроуз, Генцел, Гез (2020)  • Манабе, Хаселман, Паризи (2021)  • Аспе, Клаузър, Цайлингер (2022)  • Л'Юилие, Краус, Агостини (2023)

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa MGP NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU Scopus LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat ZBMATH