Веселин Георгиев (писател) – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Веселин Георгиев
Роден	28 септември 1935 г.(1935-09-28) Пордим, област Плевен България
Починал	28 август 2013 г. (на 74 г.) Москва, Руска федерация
Професия	писател, публицист, драматург, поет, преводач, сатирик
Националност	българин

Веселин Иванов Георигиев е български писател, драматург, преводач, автор на хумористични произведения и афоризми, пишещ на български, руски и есперанто.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 септември 1935 г. в Пордим, Плевенско. Завършва педагогическия институт в Пловдив, преподава в училище и ръководи курсове по есперанто.

Заминава в тогавашния СССР да учи драматургия в Литературния институт „М. Горки“. После работи в България като завеждащ литературната част на Драматично-музикалния театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново. След завръщането си в Москва работи като сътрудник в Обединения комитет на БКП и в представителството на „София-прес“.

Дълги години ръководи Българо-руския камерен театър под егидата на Българския културно-информационен център (днес – институт). Бил е кореспондент на в. „Български писател“.

Публикува в списания и вестници „Иностранная литература“, „Крокодил“, „Литературная газета“, „Стършел“, „Литературен фронт“, „Меценат и мир“, „День литературы“ и други. Издва 24 книги на руски и на български език в различни жанрове (поезия, проза, хумор и сатира): „Нищо чуждо не ми е чуждо“ (1992), „Високият бряст“, „Лабиринт на успеха“, „Мисли на верев“, „Зъбати песъчинки“ (2010), „Шетнала месечина“ (2010), сборника с автобиографични разкази на руски език „Воспоминания живут“ (2010), „Небесен посланик“ (стихотворения на български), „Колючие россыпи“ (иронични стихове и миниатюри), „Луна за влюбените“ (разкази), „Восхождение“ (стихове на руски език) и др. Автор е на 14 многоактни и едноактни пиеси, сред които „Бягство“, „Изпитание“, „Пропаст“ и др., на повече от 600 публикации в руски периодични издания.

Превежда над 30 пиеси от руски на български, както и творби на десетки български и руски поети. Много от пиесите му са поставяни на български и руски сцени.

Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България и на Съюза на писателите на Русия. Представител на СБП в Москва.

Носител е на медали „А. П. Чехов“, „Михаил Шолохов“, „А. С. Грибоедов“, „Златен Есенински медал“, „Златно перо на Московия“, медал за заслуги в културата и изкуството на РФ, лауреат на наградата на вестник „Московски комсомолец“, Златен диплом на МГО на Съюза на писателите на Русия, диплом и медал на диплома и медал на Министерство на културата на България, ордени „Иван Вазов“ (на СБП), „Владимир Маяковски“, „Мир и дружба“, на званието „Народен будител на България“. Почетен член е на Съюза на българските есперантисти.

През 2011 г. е вписан в изданието „Русия. Рекорди и постижения“ като „Най-интернационален писател на съвременна Русия“.

От 1961 г. се премества да живее със съпругата си в Москва.

Умира на 28 август 2013 г. в Москва.

Източнци[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Веселин Георгиев (писател).

• Литературен свят: Веселин Георгиев. Посетен на 21 април 2014

• „Смехотворения“ на Веселин Георгиев Архив на оригинала от 2014-04-22 в Wayback Machine.. Посетен на 21 април 2014

• Веселин Георгиев: Стихотворения. Посетен на 21 април 2014

• Български писател в книгата „Русия. Рекорди и постижения“ Архив на оригинала от 2014-04-22 в Wayback Machine.. Посетен на 21 април 2014