Византийска архитектура – Уикипедия

Надлъжен разрез на катедралата „Света София“ в Константинопол

Византийската архитектура е архитектурен стил, който възниква на територията на Източната Римска империя (в модерните текстове известна като Византия).

Непрекъснатото нарастване на художествено и културно ниво настъпва след 330 г., когато император Константин I Велики премества столицата на империята от Рим във Византия - в град, по-късно известен като Новия Рим (или както по-късно ще се нарича Константинопол, днес Истанбул). Империята, която съществува повече от хиляда години, драматично повлиява в създаването и изграждането на средновековната архитектура в Европа.

След падането на Константинопол през 1453 г. елементите на византийската архитектура в голяма степен се запазват и при османската архитектура^[1]^[2].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия, свързана с Византия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия за жанр все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[muqarnas12-1] Necipoğlu, Gülru (1995). „Muqarnas: An Annual on Islamic Art and Architecture. Volume 12“. Leiden: E.J. Brill. р. 60.

[2] Behrens-Abouseif, Doris (1989). „Islamic Architecture in Cairo: An Introduction“. Leiden; New York: E.J. Brill, стр. 29. ISBN 90-04-08677-3

[1]

[2]