Влада Урошевич – Уикипедия

Влада Урошевич
Влада Урошевиќ
писател от Северна Македония

Роден

Учил вСкопски университет
Научна дейност
ОбластЛитературна критика, изкуствознание
Работил вСкопски университет
Литература
Жанровестихотворение, есе, разказ, роман
Награди„Братя Миладиновци“ (1967, 1973 и 1986)
„Григор Пърличев“ (1974 и 1989)
„Рациново признание“
„Кирил Пейчинович“
„Младост“
„Нолит“
Влада Урошевич в Общомедия

Влада Урошевич (на македонска литературна норма: Влада Урошевиќ) е поет, романист, преводач, есеист, литературен и художествен критик от Северна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Скопие в 1934 година. Завършва Философския факултет на Скопския университет. Става хабилитиран преподавател във Филологическия факултет „Блаже Конески“ на Скопския университет в 1981 година, а в 1987 става доктор. Работи като сътрудник и редактор на редакцията за култура и изкуство на Телевизия Скопие. Урошевич е избран за доцент в катедрата Обща и сравнителна книжовност във Филологическия факултет в Скопие в 1982 година. Става редовен професор в същата катедра в 1988 година. Работи като редактор на списание „Разгледи“.

Влада Урошевич е дописен член на международната „Академия Маларме“ в Париж и редовен член на Европейската академия за поезия със седалище в Люксембург. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1961 година. Става член на Македонската академия на науките и изкуствата и на Македонския ПЕН център.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Еден друг град (поезия, 1959)
  • Невиделица (поезия, 1962)
  • Вкусот на праските (роман, 1965)
  • Манекен во пејзажот (поезия, 1967)
  • Летен дожд (поезия, 1967)
  • Знаци (разкази, 1969)
  • Врсници (критика и есета, 1971)
  • Ноќниот пајтон (разкази, 1972)
  • Ѕвездена терезија (поезия, 1973)
  • Нуркачко ѕвоно (поезия, 1975)
  • Сонувачот и празнината (поезия, 1979)
  • Мрежа за неуловливото (критика и есета, 1980)
  • Лов на еднорози (разкази, 1983)
  • Компасот на сонот (поезия, 1984)
  • Нишката на Аријадна (критика и есета, 1985)
  • Хипнополис (поезия, 1986)
  • Подземна палата (есета, 1987)
  • Демони и галаксии (студия, 1988)
  • Панична планета (поезия, 1989)
  • Алдебаран (записки и пътеписи, 1991)
  • Митската оска на светот (критика и есета, 1993)
  • Ризиците на занаетот (поезия, 1993)
  • Мојата роднина Емилија (роман, 1994)
  • Паники (поезия, 1995)
  • Дворскиот поет во апарат за летање (роман, 1996)
  • Париски приказни (записки и пътеписи, 1997)
  • Астролаб (критика и есета, 2000)
  • Дива лига (роман, 2000)
  • Мане, текел, фарес (поезия, 2002)
  • Невестата на змејот (роман-приказка, 2008)
  • Седмата страна на коцката (разкази, 2010)
  • Размена на пораки (разкази, в съавторство с Таня Урошевич, 2013)
  • Тајна мисија (разкази, 2013)
  • Маџун (роман, 2018)
  • Безразборна лабораторија (поезия, 2019)
Антологии
  • Црниот бик на летото (1963)
  • Француска поезија – ХХ век (1972)
  • Црна кула (1976)
  • Современа македонска поезија (на сърбохърватски, 1978)
  • Космос в амбар (на холандски јазик, 1980)
  • Кула (на узбечки јазик, 1981)
  • Големата авантура: францускиот надреализам (1993)
  • Шуми под море (1994)
  • Златна книга на француската поезија (1996)
  • Седум француски поети (2001)
  • Избрани дела (2004)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на наградите „Братя Миладиновци“ (1967, 1973 и 1986), „Григор Пърличев“ (1974 и 1989), „Рациново признание“, „Кирил Пейчинович“, „Младост“ и „Нолит“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Биография на сайта на Македонския ПЕН център // Архивиран от оригинала на 2013-07-03. Посетен на 2013-07-03.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]