Владимир Свинтила – Уикипедия

Владимир Свинтила
български писател
Роден
Починал
13 януари 1998 г. (71 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
Период1960 – 1998 г.
Известни творбиПреводите на „Сонети“ на Уилям Шекспир (1956) и на „Песни и поеми“ на Робърт Бърнс (1957)
Семейство
СъпругаНадежда Константинова
ДецаРайка

Владимир Георгиев Николов, Свинтила (1926 – 1998) е български писател, литературен критик, публицист, журналист и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Свинтила е роден на 29 април 1926 г. в Ихтиман. През 1949, по фалшиво обвинение в шпионаж, е въдворен в концлагера Богданов дол, след това „Куциян“. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1952 г.). Работи като редактор във в. „Народна култура“ (1957 – 1959 г.), в издателство „Български художник“ (1960 – 1964 г.), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964 – 1969 г.), редактор е във в. „София-нюз“ (1969 – 1971 г.), заместник главен редактор е във в. „Софийска правда“ (1974 – 1977 г.).

Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания – „Сенчъри“ и „Таймс в Индия“ (Индия), „Унидад“ (Перу), „Нева“ и „Всесвит“ (СССР), „Ревиста джеографика универсал“ (Бразилия), „Тайди“ (Финландия), „Бюлетин на ЮНЕСКО“ (Париж) и др.

След престоя в в лагерите Свинтила остава с повредено здраве. През юли 1950 г. се жени за Надежда Константинова, негова съученичка от италианската гимназия. През 1959 г. им се ражда дъщеря Райка. Има над 5000 публикации, книги.

Баща му е виден социалдемократ и публицист. Завършил е право в Женева, където се е познавал лично с Ленин.

Умира в София на 13 януари 1998 г.

Литературна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е посветена на българските национални традиции, на народознанието и народопсихологията.

Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Негово дело са преводи на „Сонети“ (1956) на Уилям Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Робърт Бърнс, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Джон Пристли, Джон Озбърн.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Данни за изданието от 2010 г. в COBISS // Архивиран от оригинала на 2020-01-01. Посетен на 2020-01-01.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]