Вселенска патриаршия – Уикипедия

Вселенска патриаршия
Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον Κωνσταντινουπόλεως
Информация
Произлязла отАнтиохийска патриаршия
ОснованаОсноваване – 38 г.
Автокефалия – 330 г.
Статутавтокефална
ПредстоятелВартоломей I
Рангпатриарх
Обредвизантийски
Календарновоюлиански, юлиански
Богослужебен езикгръцки
СедалищеИстанбул, Турция
ДиоцезГърция, Турция и други
Численост
Епископии130
Епархии63
Манастири60
Паство3 500 000
Сайтwww.ec-patr.org
Вселенска патриаршия в Общомедия

Вселенската, наричана още Цариградската или Константинополската патриаршия (на гръцки: Oικουμενικό Πατριαρχείο Kωνσταντινουπόλεως, катаревуса: Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον Κωνσταντινουπόλεως, на турски: İstanbul Ekümenik Patrikhanesi) е автокефална поместна православна църква със седалище в Истанбул, Турция. Катедрална църква на патриаршията е „Свети Георги“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създадена след разцеплението на Римската империя (395 г.). Отначало е възглавявана от епископ, а от 451 г. епископът носи титлата патриарх.

Под юрисдикцията на Вселенската патриаршия минават:

След падането на Цариград под османска власт (1453 г.) на цариградския патриарх е признато правото да бъде духовен глава на всички източни (православни) християни в пределите на империята.

В първите векове на османското владичество Цариградската патриаршия подпомага църковното и училищното дело в Османската империя и противодейства на опитите за потурчване на отделни селища и райони на Балканския полуостров, в това число и в българските земи.

От 18 век и началото на 19 век патриаршията до голяма степен приема „мегали идея“ и се стреми да гърцизира негръцкото християнско население в империята. Тя противодейства с всички сили и средства на църковно-националната борба на българския народ и след учредяването на Българската екзархия (1870 г.) не признава нейната автокефалност (самостоятелност) до 1945 г. Цариградската патриаршия възпрепятства българската църковна и училищна дейност в Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор 1878 г. отново остават в пределите на Османската империя. Подкрепя не само гръцката, но и сръбската националистическа пропаганда в тези две области и пр.

След края на Втората световна война 1939 – 1945 г. Вселенската патриаршия признава не само автокефалността на Българската православна църква, но и въздигането и в патриаршеско достойнство (през май 1953 г.).

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Глава на Вселенската патриаршия и на Светия Синод е архиепископът на Константинопол, Новия Рим и вселенски патриарх, пръв сред равни и съвместен държавен глава на Света гора Вартоломей I (1991-). Поместните православни църкви на Вселенската патриаршия се състоят от 6 архиепископии, 8 църкви и 18 митрополии, осем от които директно управлявани от вселенския патриарх. Три от шестте архиепископии имат свои митрополии – общо 17, които са част от техните диоцези. Две от църквите на патриаршията са автономни – Финландската православна църква и Естонската апостолическа православна църква.

Архиепископии[редактиране | редактиране на кода]

Додеканезки митрополии[редактиране | редактиране на кода]

Други митрополии[редактиране | редактиране на кода]

Европа:

Америка:

  • Митрополия на Буенос Айрес и екзархия на цяла Южна Америка
  • Митрополия на Мексико и екзархия на цяла Централна Америка и Карибите

Азия и Океания:

Автономни църкви[редактиране | редактиране на кода]

Други диоцези[редактиране | редактиране на кода]

  • Украинска православна църква на Западна Европа
    • Лондонска епископия
    • Западноевропейска епископия (Гент)

Митрополии на Новите области (в Гърция)[редактиране | редактиране на кода]

Новите области са епархиите на Цариградската патриаршия, които попадат в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година и след края на Първата световна война в 1920 година. Те са под юрисдикцията на Вселенската патриаршия, но са, без тези на Додеканезите, de facto администрирани от Църквата на Гърция според споразумение между двете църкви.

Титулярни епархии[редактиране | редактиране на кода]

Православните митрополии в Мала Азия в 1880
Архиепископии[редактиране | редактиране на кода]
Митрополии (в Турция)[редактиране | редактиране на кода]
  • Стара митрополия на Ефес
  • Стара митрополия на Ираклия и екзархия на Тракия
  • Стара митрополия на Кесария
  • Стара митрополия на Кизик
  • Стара митрополия на Никомидия
  • Стара митрополия на Никея и екзархия на Витиния
Епископии[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Турция“         Портал „Турция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вселенска_патриаршия&oldid=11611188“.