Втора италианско-етиопска война – Уикипедия

Втора италианско-етиопска война
Междувоенен период
Италианска артилерия при Тембиен, Етиопия, 1936 г.
Италианска артилерия при Тембиен, Етиопия, 1936 г.
Информация
Период3 октомври 1935 – 19 февруари 1937
МястоЕтиопия
РезултатПобеда на Италия
ТериторияАнексиране на Етиопия в Италианска Източна Африка
Страни в конфликта
Италия ИталияЕтиопска империя Етиопска империя
Командири и лидери
Италия Емилио Де Боно (до ноември 1935)
Италия Пиетро Бадолио (от ноември 1935)		Етиопска империя Хайле Селасие
Сили
500 000 души
795 танка
2000 оръдия
595 самолета		800 000 души
4 танка
200 оръдия
13 самолета
Жертви и загуби
20 000 убити378 000 убити военни
383 000 убити цивилни
Втора италианско-етиопска война в Общомедия

Втората италианско-етиопска война е война между Италия и Етиопия от 1935 до 1937 година. Тя се разглежда като пример за експанзионистичната политика на силите на Оста и неефективността на Обществото на народите преди избухването на Втората световна война.

След продължителна дипломатическа криза Италия напада Етиопия на 3 октомври 1935 година от своите съседни владения Италианска Еритрея и Италианска Сомалия. Въпреки етиопската съпротива, италианците настъпват успешно във вътрешността на страната, възползвайки се от значителното си предимство в техническо отношение. Италианските войски превземат етиопската столица Адис Абеба на 5 май 1936 година и няколко дни по-късно е обявено присъединяването на Етиопия към новообразуваната колония Италианска Източна Африка. Въпреки това боевете между италиански и редовни етиопски войски продължават до 19 февруари 1937 година.[1]

Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

На 3 октомври 1935 г.[2] 100 хил. войници на италианската армия под командването на маршал Емилио Де Боно нахлуват от Италианска Еритрея, без преди това да е обявена война. Междувременно, сравнително малка сила под командването на генерал Родолфо Грациани нахлува от Италианска Сомалия. На 6 октомври е превзет град Адуа, който става символичен за италианската армия, На 15 октомври италианските войски завземат Аксум, а обелискът на града е демонтиран и изпратен в Рим, където да бъде поставен пред сградата на министерството на колониите, създадено от фашисткия режим.

Разгневен от бавния и внимателен напредък на Де Боно, италианският министър-председател Бенито Мусолини назначава генерал Пиетро Бадолио на негово място. Етиопските сили нападат пришълците и предприемат контраофанзива през декември 1935 г., но изостаналата им бронирана техника не се справя добре срещу съвременните оръжия на италианците. Дори комуникацията на етиопските сили зависи от пътуващите вестоносци, тъй като те не разполагат с радиоприемници. Това е достатъчно за италианците, които могат да обкръжават италианските отряди и да ги оставят изцяло в неведение относно движението на собствената им армия. Нацистка Германия изпраща оръжия и боеприпаси на Етиопия, тъй като Адолф Хитлер е разгневен на италиански възражения спрямо политиката му относно Австрия.[3] Това удължава войната и отклонява италианското внимание далеч от Австрия. Етиопската контраатака успява да спре италианското настъпление в продължение на няколко седмици, но по-доброто въоръжение на италианците (в частност, тежката артилерия и авиацията) не позволяват на етиопците да се възползват от първоначалния си успех.

През март 1936 г. италианците продължават офанзивата си. На 29 март Грациани бомбардира град Харар, а два дни по-късно италианците спечелват решителна победа при Майчеу, която обезсилва останалата съпротива на етиопците. Етиопският император Хайле Селасие е принуден да избяга в изгнание на 2 май, а силите на Бадолио пристигат в столицата Адис Абеба на 5 май.[4]

Италия обявява анексирането на територията на Етиопия на 7 май, а италианският крал Виктор Емануил III е провъзгласен за неин император. Провинциите Еритрея, Италианска Сомалия и Абисиния (Етиопия) са обединени под формата на Италианска Източна Африка. Въпреки това, сраженията между италианските и етиопските войски продължават до февруари 1937 г.[5] Италианските сили продължават да потушават действията на съпротивата до 1939 г.[6]

И двете страни в конфликта извършват военни престъпления. Италианските войски използват иприт по време на въздушните бомбардировки както срещу военни цели, така и срещу цивилни в опит да се обезкуражи етиопското население.[7][8] Докладвани са и целенасочени италиански нападения срещу линейки и болници на Червения кръст.[9] Според общите оценки, стотици хиляди етиопски граждани загиват в резултат на италианското нашествие, като в един случай са убити наведнъж около 30 000 цивилни.[10][11][12] Престъпленията на етиопците включват употреба на разширяващи се куршуми, убиването на цивилни работници и осакатяването (често чрез кастрация) на военнопленници.[13][14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Mockler, Anthony (2003). Haile Selassie's War. New York: Olive Branch Press. ISBN 978-1-56656-473-1. p. 172 – 173
  2. ↑ Zuber 1975, с. 180.
  3. ↑ Leckie 1987, с. 64.
  4. ↑ Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков, печ. Взаимност - Варна / бр. 5645, 11 май 1936, стр.3
  5. ↑ Mockler 2003, с. 172 – 73.
  6. ↑ Barker 1968, с. 281, 300.
  7. ↑ Belladonna, Simone. Gas in Etiopia: I crimini rimossi dell'Italia coloniale. Neri Pozza Editore, 20 април 2015. ISBN 9788854510739. (на италиански)
  8. ↑ Mack Smith, Denis. Mussolini. London, Granada, 1983. ISBN 0-586-08444-4. OCLC 12481387. с. 231, 417.
  9. ↑ Rainer Baudendistel, Between bombs and good intentions: the Red Cross and the Italo-Ethiopian War, 1935 – 1936. Berghahn Books. 2006 pp. 239, 131 – 2 [1]
  10. ↑ Campbell, Ian. The Addis Ababa Massacre: Italy's National Shame. London, 2017. ISBN 978-1-84904-692-3. OCLC 999629248.
  11. ↑ Barker 1968, с. 292 – 293.
  12. ↑ Martel, Gordon. The origins of the Second World War reconsidered: A.J.P. Taylor and the Historians. 2nd. London, Routledge, 1999. ISBN 0-203-01024-8. OCLC 252806536. с. 188.
  13. ↑ Sbacchi 1978, с. 43.
  14. ↑ Antonicelli 1975, с. 79.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Mockler, Anthony. Haile Selassie's War. New York, Olive Branch Press, 2003. ISBN 978-1-56656-473-1.
  • Barker, A. J. The Civilising Mission: The Italo-Ethiopian War 1935 – 6. London, Cassell, 1968. ISBN 978-0-304-93201-6.
  • Leckie, Robert. Delivered from Evil: The Saga of World War II. New York, Harper & Row, 1987. ISBN 978-0-06-015812-5.
  • Sbacchi, Alberto. The Price of Empire: Towards an Enumeration of Italian Casualties in Ethiopia 1935 – 40 // Ethiopianist Notes II (2). 1978.
  • Antonicelli, Franco. Trent'anni di storia italiana: dall'antifascismo alla Resistenza (1915 – 1945) lezioni con testimonianze. Torino, Giulio Einaudi Editore, 1975. OCLC 878595757. (на италиански)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Втора_италианско-етиопска_война&oldid=11490329“.