Въоръжени сили на Черна гора – Уикипедия

Герб на ВС на Черна гора

Въоръжените сили на Черна гора (сръбски: Vojska Crne Gore) включват сухопътни войски, военновъздушни и военноморски сили. Войската е професионална и в страната няма военна повинност.

Към 2016 г. войската включва около 1950 редовни военнослужещи. Основната част от въоръжението и оборудването ѝ са наследство от Въоръжените сили на Сърбия и Черна гора, държавното обединение, от което страната се отделя през 2006 г.

Черна гора е член на програмата „Партньорство за мир“ и е официално приключила пътната карта за присъединяване към НАТО. Подписва протокола за присъединяване към организацията през 2016 г., а през 2017 г. става неин член.[1]

Мироопазващи операции[редактиране | редактиране на кода]

Страната участва в международни военни операции по линия на НАТО и ООН. Черногорските военнослужещи в тези мисии са подготвяни от Бундесвера.[2][3]

Към 2016 г. страната участва в силите ISAF в Афганистан и в мисията „Resolute Support Mission“ mission.[4][5]

По линия на ООН участва в мисията UNMIL в Либерия, UNFICYP в Кипър, а по линия на Европейския съюз – в операцията EU-NAVFOR Atalanta.

Операция Организация Локация Контингент
RS НАТО Афганистан 25 души (медицински екип и охрана)
UNMIL ООН Либерия Военни наблюдатели
UNFICYP ООН Кипър Военни наблюдатели
EU-NAVFOR ЕС Сомалия 3 военноморски офицери наблюдатели

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

Върховен главнокомандващ[редактиране | редактиране на кода]

Министерство на отбраната[редактиране | редактиране на кода]

  • Милица Пеянович-Джуришич, министър
  • адмирал Драган Самарджич, началник на ГЩ

Военни бази[редактиране | редактиране на кода]

Ракетна фрегата клас „Котор“

Авиобази[редактиране | редактиране на кода]

Авиобаза Голубовци (летище Подгорица)

Военноморски бази[редактиране | редактиране на кода]

Военноморска база Бар

ВМБ „Перо Четкович“ (Бар)

ВМБ Пристан (Херцег Нови)

Армейски бази[редактиране | редактиране на кода]

Армейска база „Милован Шаранович“ (Даниловград)

Армейска база „13 юли“ (Никшич)

Армейска база „В. K. Володжа“ (Плевля)

Армейска база „Бреза“ (Колашин)

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Организационна диаграма на Войската на Черна гора.
  • Генерален щаб (Подгорица)[6]
  • Пехотен батальон
    • 1-ва пехотна рота
    • 2-ра пехотна рота
    • Планинска рота
    • Рота за огнева поддръжка
    • Инженерна рота
    • Взвод за ЯХБЗ
    • Свързочен взвод
    • Логистично отделение
  • Флот
    • Патрулен кораб 33 (фрегата)
    • Патрулен кораб 34 (фрегата)
    • Учебен ветроход „Ядран“
    • Отделение спомагателни лодки
    • Взвод морска пехота
    • Рота за брегово наблюдение
    • Рота за поддръжка
  • Авиация
    • Авиоескадрила
    • Противовъздушна рота
    • Рота за поддръжка
    • Охранителен взвод на авиобазата
  • Логистичен батальон
    • Логистична смесена рота
    • Логистична ремонтна рота
    • Логистична складова рота
    • Медицински взвод
  • Учебен център
    • 1-ви подцентър
    • 2-ри подцентър
    • Учебен ресурсен център
    • Стрелкови полигон
    • Домакинско отделение
  • Почетна гвардейска рота
  • Разузнавателна рота
  • Рота военна полиция
  • Свързочна рота
Пехотният батальон на учение
Черногорски военнослужещи на мисия в Афганистан

Войската преди 1918 г.[редактиране | редактиране на кода]

След руско-турската война от 1877 – 78 г. Княжество Черна гора увеличава значително територията си за сметка на земи на Османската империя, включително Никшич, Колашин, Андриевица, Бар, Улцин и днешната столица Подгорица. Дотогавашното опълчение е реорганизирано през 1880 г., като са създадени 42 териториални батальона, по един за всяка община (капетания, „kapetanija“).

Върховен главнокомандващ е монархът – по това време княз, по-късно крал Никола I. Като административен орган е създадено министерство на отбраната (и Генерален щаб), част от правителството на княжеството.

Черногорски щандарт (Krstaš barjak) от войните между 1876 и 1878 г., с поражения от куршуми.

През 1882 г. за пръв път министерството на отбраната изпраща на обучение в чужбина 14 курсанти, основно в Италия и Русия. След завършването на учебните програми през 1886 г. десет от тях стават първите черногорски дипломирани офицери. След завръщането им в родината те организират учебни курсове в Подгорица, Никшич и столицата Цетинье.

През септември 1895 г. в Подгорица е организирана първата пехотна сержантска школа, а през 1896 г. в Цетине е организирано първото висше военно училище – Артилерийската офицерска школа.

Организация[редактиране | редактиране на кода]

През 1906 г. е приет първият строеви устав, а първият закон за организацията на войската е гласуван през 1910 г. Обособени са пехота и артилерия като отделни родове войски, а след тях и разузнавателни и инженерни войски, както и спомагателни войски – санитарни части, ремонтни работилници, жандармерия, обоз и военен съд.

Създадената през 1869 г. телеграфна служба е под контрола на военните. 

До 1912 г. територията на княжеството (от 1910 г. кралство) е разделена на четири дивизионни района:

  • Дивизионен район Цетине
  • Дивизионен район Подгорица
  • Дивизионен район Никшич
  • Дивизионен район Колашин

След Балканските войни за териториалното разширение на кралството са формирани

  • Дивизионен район Плевля
  • Дивизионен район Печ

Към 1912 г. черногорската войска има 11 бригадни района, 52 батальонни района и 322 териториални роти. Всяка дивизия във военно време включва 2 – 3 пехотни бригади.

Всяка дивизия разполага с три артилерийски батареи. В навечерието на Първата балканска война числеността на войската е 55 000 бойци.

Всички мъже черногорци на възраст между 18 и 62 години подлежат на мобилизация. Мобилизационни сборове са се провеждали три пъти в годината.

  • Почетни звания са: serdar (генерал-лейтенант) и vojvoda (генерал).
  • Офицерските звания са: potporučnik (младши лейтенант), poručnik (старши лейтенант), kapetan (капитан), komandir (подполковник), brigadir (бригаден генерал) и divizijar (генерал-майор).
  • Подофицерските звания са: desečar (ефрейтор), donarednik (сержант) и narednik (старшина).

Държавата е провъзгласена за кралство през 1910 г. и скоро след това взема участие в три големи войни – Балканската войнаМеждусъюзническата война и Първата световна война

Черногорската войска до 1918 г. е многократно по-голяма от днешните въоръжени сили на страната. След мобилизацията за Първата световна война под знамената са свикани 50 000 резервисти. Върховен главнокомандващ е кралят на Черна Гора Никола I, a началник на Генералния щаб е Божидар Янкович. Основните съединения включват:

  • Дивизия „Плевля“ – Дивизията „Плевля“ е единствената дивизия (мобилно съединение) на черногорската войска. Командвана е от бригадир (brigadir) Лука Гойничи и е съставена от 10 батальона с общо около 6000 бойци. Войсковият ѝ район е източно от Плевля.
  • Отряд „Херцеговина“ – Отряд „Херцеговина“ е командван от ген.-лейтенант (serdar) Янко Вукотич. Съставен е от 15 батальона с обща численост около 15 000 души и основната му задача е охрана на границата на Черногорското кралство с австро-унгарското владение Херцеговина.
  • Отряд „Ловчен“ – Отряд „Ловчен“ е командван от дивизионен командир (divizijar) Митар Мартинович. Съставен е от 18 батальона с обща численост около 8000 души и основната му задача е охраната на районите на Ловчен и Суторман.
  • Отряд „Стара Сърбия“ – Отряд „Стара Сърбия“ е командван от бригадир (brigadir) Радомир Вешович. Съставен е от 13 батальона с обща численост около 6000 души и основната му задача е охраната на албанската граница.

Източници[редактиране | редактиране на кода]