Галактичен център – Уикипедия

Снимка на Галактичния център (горе вляво), направена с помощта на инфрачервени телескопи.
Малка част от гигапикселова мозайка на сърцето на Млечния път.

Галактичният център е центърът, около който се върти Млечния път. Той се намира на 26 490 ± 100 светлинни години от Земята по посока на съзвездията Стрелец, Змиеносец и Скорпион, където Млечният път изглежда най-ярък. Той съвпада с компактния източник на радиовълни Стрелец А*.

Периодът, за който слънчевата система извършва една обиколка около галактическия център, възлиза на около 235 милиона години, като скоростта се оценява на около 230 km/s.[1] Често за него се използва названието галактическа година.

Съществуват около 10 милиона звезди в рамките на един парсек в Галактичния център, като преобладават червените гиганти. Значителна част представляват и свръхгигантите и звездите на Волф-Райе от събитие на звездообразуване преди милион години. В самия център има свръхмасивна черна дупка с маса 4,100 ± 0,034 милиона слънчеви маси.

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Поради междузвездния прах по линията на наблюдение, Галактичният център не може да бъде изучаван в диапазона на видимата светлина, ултравиолетовите или рентгеновите лъчи. Информацията относно Галактичния център идва от наблюденията в диапазона на гама, инфрачервени и радио вълни.

Имануел Кант предполага в свой труд през 1755 г., че в центъра на Млечния път се намира голяма звезда, която е възможно да е Сириус.[2] През 1918 г. Харлоу Шапли заявява, че ореолът на кълбовидните звездни купове около Млечния път изглежда е центриран около звездите в съзвездието Стрелец, но тъмните молекулярни облаци в тази област възпрепятстват наблюденията на оптичната астрономия.[3] В началото на 1940-те години Валтер Бааде в обсерваторията Маунт Уилсън се възползва от времената на война, които карат Лос Анджелис да потъва в пълен мрак през нощта, за да проведе проучване на центъра на галактиката с 250-cm телескоп. Той открива, че близо до звездата Гама Стрелец има празнина, широка един градус, която предоставя относително ясен изглед към звездите в сърцевината на Млечния път.[4] От тогава тази празнина се нарича Прозорец на Бааде.[5]

В Сидни, Австралия, екип от радиоастрономи, ръководен от Джоузеф Лейд Поуси, използва морските вълни за отразяване на радиовълни, при което се създава интерференчна картина. По този начин са открити някои от първите междузвездни радиоизточници – Бик А, Дева А и Кентавър А. През 1954 г. те построяват 24-m антена и я използват за провеждането на подробно изследване на обширен пояс на радиоизлъчване, намерен в съзвездието Стрелец. Те кръщават интензивния източник близо до центъра на този пояс Стрелец А и осъзнават, че той се намира в самия център на галактиката ни, въпреки че е на около 32 градуса югозападно от предполагаемия център на галактиката по това време.[6]

През 1958 г. Международният астрономически съюз решава да приеме местоположението на Стрелец А като нулева координата за системата за галактическа ширина и дължина.[7] В екваториалната координатна система мястото е при: RA 17h 45m 40.04s, Dec −29° 00′ 28.1″.

Разстояние до Галактичния център[редактиране | редактиране на кода]

Точното разстояние между Слънчевата система и Галактичния център не е определено,[8] макар оценките от 2000 г. насам като цяло да попадат в границите между 7,4 и 8,7 килопарсека.[9] Точното определяне на разстоянието е възпрепятствано от множество ефекти, сред които: междузвездно поглъщане, отклонение при по-малките стойности, поради избирателното вземане на звездни проби близо до ръба на издутината на галактиката, и неяснота при определянето как средното разстояние до група променливи звезди близо до издутината на галактиката е свързано с разстоянието до Галактичния център.[10][11]

Свръхмасивна черна дупка[редактиране | редактиране на кода]

Сложният астрономически радиоизточник Стрелец А изглежда се намира почти точно в центъра на галактиката. Той съдържа компактен радиоизточник, Стрелец А*, който съвпада със свръхмасивна черна дупка в центъра на галактиката. Акрецията на газ върху черната дупка вероятно е отговорна за захранването на този радиоизточник, който е много по-голяма от самата черна дупка.

Проучване от 2008 г. установява, че Стрелец А* има диаметър 44 милиона километра (0,3 au).[12][13] Това е малко по-малко от разстоянието между Меркурий и Слънцето.

Учени от Института „Макс Планк“ по извънземна физика в Германия, използвайки чилийски телескопи, са потвърдили съществуването на свръхмасивна черна дупка в Галактичния център, която има маса около 4,3 милиона слънчеви маси.[14]

На 5 януари 2015 г. от НАСА докладват, че са забелязали рентгеново проблясване 400 пъти по-ярко от обикновеното, идващо от Стрелец А*. Според астрономите, това необичайно събитие може да е било породено от изпадането на астероид в черната дупка или от преплитането на линиите на магнитното поле в газа, пътуващ към Стрелец А*.[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Physics factbook
  2. ↑ Ley, Willy. The Galactic Giants // Galaxy Science Fiction. август 1965. с. 130 – 142.
  3. ↑ Shapley, H. Studies based on the colors and magnitudes in stellar clusters. VII. The distances, distribution in space, and dimensions of 69 globular clusters // The Astrophysical Journal 48. 1918. DOI:10.1086/142423. с. 154.
  4. ↑ Baade, W. A Search for the Nucleus of Our Galaxy // Publications of the Astronomical Society of the Pacific 58 (343). 1946. DOI:10.1086/125835. с. 249.
  5. ↑ Ng, Y. K и др. The galactic structure towards the Galactic Center. III. A study of Baade's Window: Discovery of the bar population? // Astronomy and Astrophysics 310. 1996. с. 771.
  6. ↑ Pawsey, J. L. A Catalogue of Reliably Known Discrete Sources of Cosmic Radio Waves // The Astrophysical Journal 121. 1955. DOI:10.1086/145957. с. 1.
  7. ↑ Blaauw, A. и др. The new IAU system of galactic coordinates (1958 revision) // Monthly Notices of the Royal Astronomical Society 121 (2). 1960. DOI:10.1093/mnras/121.2.123. с. 123 – 131.
  8. ↑ Malkin, Zinovy M. Analysis of Determinations of the Distance between the Sun and the Galactic Center // Astronomy Reports 57 (2). февруари 2013. DOI:10.1134/S1063772913020078. с. 128 – 133.
  9. ↑ Francis, Charles и др. Two estimates of the distance to the Galactic Centre // Monthly Notices of the Royal Astronomical Society 441 (2). юни 2014. DOI:10.1093/mnras/stu631. с. 1105 – 1114.
  10. ↑ Majaess, D. Concerning the Distance to the Center of the Milky Way and Its Structure // Acta Astronomica 60 (1). март 2010. с. 55 – 74.
  11. ↑ Vovk, Olga. Milky Way: Distance to the Galactic Centre // 27 април 2011. Посетен на 23 март 2019.
  12. ↑ Doeleman, Sheperd S. Event-horizon-scale structure in the supermassive black hole candidate at that Galactic Centre // Nature 455 (7209). 2008. DOI:10.1038/nature07245. с. 78 – 80.
  13. ↑ Reynolds, Christopher S. Bringing black holes into focus // Nature 455 (7209). 2008. DOI:10.1038/455039a. с. 39 – 40.
  14. ↑ Gillessen, S. Monitoring Stellar Orbits Around the Massive Black Hole in the Galactic Center // The Astrophysical Journal 692 (2). 2009. DOI:10.1088/0004-637X/692/2/1075. с. 1075 – 1109.
  15. ↑ Chou, Felicia. Release 15 – 001 – NASA's Chandra Detects Record-Breaking Outburst from Milky Way's Black Hole // NASA. 5 януари 2015. Посетен на 6 януари 2015.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Галактичен_център&oldid=11109026“.