Ганг – Уикипедия

Тази статия е за реката в Южна Азия. За американската архитектка вижте Джийн Ганг.
Ганг
Ганг при Варанаси
Ганг при Варанаси

Карта на басейна на Ганг
Общи сведения
Местоположение Индия
 Бангладеш
Дължина2525 km
Водосб. басейн1 080 000 km²
Отток42 470 m³/s
Начало
МястоЛедник Ганготри, Хималаи
Координати30°58′59.88″ с. ш. 78°55′00.12″ з. д. / 30.9833° с. ш. 78.9167° з. д.
Надм. височина3892 m
Устие
МястоБенгалски залив, Индийски океан
Координати22°04′59.88″ с. ш. 90°49′59.87″ з. д. / 22.0833° с. ш. 90.8333° з. д.
Надм. височина0 m
Ганг в Общомедия

Ганг (на английски: Ganges; на хинди: गंगा; на бенгалски: গঙ্গা; на урду: گنگا; на санскрит: गङ्गा) е река в Северна Индия и Бангладеш. С дължина 2525 km, тя извира от западната част на Хималаите в индийския щат Утаракханд и тече на юг и изток през Индо-Гангската равнина към Бенгалския залив, в който се влива чрез обширна делта, като оттокът ѝ е сред най-големите в света.[1] Равнинната част на водосборния басейн на Ганг е една от най-гъсто населените области в света, като там живеят над 400 милиона души при средна гъстота на населението 390 души/km².[2]

Ганг е най-свещената река за индуистите, които я почитат като богиня,[3] и е жизнено важна за милиони индийци, които живеят по нейното течение и зависят от нея за ежедневните си нужди. Реката има и голямо историческо значение, като на нейните брегове са разположени много някогашни регионални и имперски столици, като Паталипутра,[4] Канаудж,[4] Кара, Варанаси, Аллахабад, Муршидабад, Мунгер, Бахарампур, Калкута.

Ганг се нарежда сред петте най-силно замърсени реки в света,[5] като фекалното замърсяване над Варанаси надхвърля стократно допустимите стойности, а след града нивата са многократно по-високи.[6] Замърсяването застрашава не само хората, но и над 140 вида риби, 90 вида земноводни и много редкия гангски делфин.[5] Обявената от правителството през 80-те години програма за намаляване на замърсеността на Ганг претърпява пълен провал,[7][8] поради корупцията и некомпетентността на администрацията,[9][10] както и на здраво вкоренените местни традиции и липсата на съдействие от религиозните власти.[11][12]

Топография[редактиране | редактиране на кода]

Ганг е образувана от сливането на реките Бхагирати и Алакнанда близо до Деопраяг. Оттам тече през обширните равнини в Северна Индия (част от Индо-Гангската равнина) и се влива в Бенгалския залив, като образува делта. Два от големите ръкави са река Хугли близо до Калкута и река Падма, която навлиза на територията на Бангладеш.

Река Ямуна, която сама по себе си е голяма река и също смятана за свещена, е приток на Ганг. Сливат се там, където се намира свещеният град Праяг, днес известен като Аллахабад.

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

Русло и течение[редактиране | редактиране на кода]

В по-голямата част от руслото си, Ганг е типична равнинна река с бавно и спокойно течение, макар и да води началото си високо в Хималаите. Подхранва се от многобройни притоци, които извират от планините край Индо-Гангската равнина, през която протича по-голямата част от течението на реката. Равнината е необичайно равна – разликата във височините между Делхи, разположен на река Джамна, и Бенгалския залив, разстоянието между които е 1600 km, е 210 m. Наклонът на руслото на Ганг между градовете Харидвар и Аллахабад е 0,22 m на километър, а от Аллахабад до Калкута – 0,05 m на километър. Самото русло е с криволичещи форми, образува многобройни ръкави, плитчини, острови и протоци между ръкавите.[13]

Посоката на течението на Ганг се изменя на няколко пъти: от изворите си реката тече на югозапад, край Харидвар се обръща на югоизток и тече в тази посока до Аллахабад, откъдето, почти до сливането си с притока Коши – право на изток, а оттам – в югоизточна посока. След това основното русло и някои ръкави на Ганг текат в югоизточно направление, а после се обръщат на юг до Бенгалския залив, а други като Бхагирати и Джаланги, протичат направо в южна посока. Част от ръкавите се сливат с ръкавите на Брахмапутра и Мегхна и се вливат в залива заедно с тях. Ширината на реката в средната ѝ, най-широка част, се колебае от 800 до 1500 m.[13] В долното си течение, реката се разделя на многобройни ръкави, образувайки с Брахмапутра обща делта с дължина 300 km и ширина около 350 km.[14][15]

Водосборна площ и воден режим[редактиране | редактиране на кода]

Мястото на сливане на реките Алакнанда и Бхагирати, които образуват Ганг.

Басейнът на Ганг е най-големият по площ в Южна Азия. Макар че по дължина Ганг е по-къса от Инд и Брахмапутра, тя ги превъзхожда по размерите на басейна си, който заема площ от 1 060 000 km², а заедно с басейна на Брахмапутра, с която Ганг формира обща делта – 1 643 000 km².

Част от захранването на реката е от дъждовен произход, поради влагата, носена от югозападните мусони и тропически циклони (в долното течение) от юли до октомври, а друга част е от снежен произход, за сметка на топенето на хималайските снегове от април до юни. През декември-януари в басейна на реката попада незначително количество валежи. Като цяло, показателите на валежите в басейна варират от 760 mm на година в западната част до над 2 300 mm на година на изток. В по-голямата част от течението на реката (с изключение на делтата), валежите са 760 – 1500 mm на година. В делтата често има силни циклонни валежи, както по време на сезона на мусоните, така и след него, тоест от март до октомври.[15]

Басейна на Ганг

В резултат на променливия режим на валежите, реката е подложена на ежегодни разливи, макар и не толкова периодични или продължителни, колкото известните разливи на Нил. Двата влажни сезона са от април до юни (в резултат на топящите се снегове), и от юли до септември (в резултат на мусоните). Така например, по време на сезона на мусоните, водата в района на Варанаси и Аллахабад може да достигне до 15 – 16 m.[13] През зимата нивото на водата в реката спада до минимума си.

Общата водна маса на реката е доста голяма – например при Варанаси, на разстояние 1224 km от устието си, даже през сухия сезон Ганг има ширина 430 – 440 m и до 12 m дълбочина, а по време на дъждовния сезон – 900 – 950 m ширина и до 20 m дълбочина. Средното количество вода, носено от реката в Бенгалския залив, се оценява на 12 000 m³/s.[16]

През цялата година за реката е характерна мътната вода, поради съдържанието на голямо количество утайки в суспендирано състояние. Всяка година в делтата се отлагат около 180 млн. m³ утайки, и това определя промяната в цвета на водите в Бенгалския залив, която се забелязва дори на разстояние 150 km от брега. Когато реката се връща в обичайното си русло след сезонните наводнения, тя оставя много наноси, които осигуряват извънредно голямото почвено плодородие на околните равнини.[13]

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

→ ляв приток; ← десен приток; дължина в km

География[редактиране | редактиране на кода]

Ганг условно се дели на три части: горно течение (около 800 km, от извора си до град Канпур), средно (от Канпур до границата на Индия с Бангладеш, приблизително около 1500 km по права линия) и долно (от границата на Бангладеш до устието на реката, около 300 km).

Горно течение[редактиране | редактиране на кода]

Гаумукх – извора на река Бхагиратхи от ледника Ганготри край едноименното селище.
Ганг край град Ришикеш в пределите на Хималаите.

Главнят извор на реката е Бхагиратхи (която не бива да се бърка с едноименния ръкав Ганг – Бхагиратхи), водеща началото си от района на Гаумукх (името на долния край на ледника Ганготри) в Хималаите. Мястото е в индийския щат Утаракханд, на височина от 7 756 метра над морското равнище. Край него се намира селище, което носи същото име като на ледника – Ганготри, което е свещено място в индуската религия (според вярващите, тук живее богинята на Ганг) и важен център на поклонение на индусите.

Отправяйки се на северозапад, в близост до селището Бхайронгхати, на надморска височина от 2 770 m, Бхагиратхи приема бурния приток Джадх-Ганг (Джахнави), който преди това е бил считан от европейците за извора на Ганг. По-нататък, реката се спуска през Предхималаите и в близост до селището Девпраяг, на надморска височина от 636 m, се слива с прозрачните води на Алакнанда, която също извира от ималайските ледници. От това място нататък, реката получава името Ганг.

Съединените Алакнанда и Бхагиратхи протичат през веригата хълмове Шивалик на надморска височина от 403 m край свещения град Харидвар и преминавайки през блатистата равнина Тера, излизат на огромната и изключително плодородна Индо-Гангска равнина. В горното си течение Ганг е бърз поток, насочен предимно на юг, а след като напуска планините се превръща в спокойна река, която се носи на югоизток.[13] Едва в равнината, реката става плавателна, въпреки че до изграждането на Гангския канал съдове са навлизали до територията на съвременния парк Раджаджи.

Средно течение[редактиране | редактиране на кода]

Ганг преди град Аллахабад.

В средното си течение, Ганг забавя движението си, насочено към океана в югоизточна посока, като образува многобройни извивки, които са разположени в близост до големи градове: Канпур, Аллахабад, Мирзапур, Варанаси, Патна, Бхагалпур (в Индия), Раджшахи (в Бангладеш) и други. Въпреки че по права линия дължината на този участък е 1529 km, дължината на руслото със завоите всъщност е 2 597 km разстояние. Преди да достигне до Канаудж, от лявата си страна Ганг приема големия приток Рамгангу.

Лодки на Ганг в района на Варанаси.

По-нататък, край Аллахабад, в Ганг се влива основния ѝ приток – Джамна (Ямуна), която, заедно с Ганг (според легендата, също и със Сарасвати) образува така наречената Тривени-Сангам, свещена за индусите. Със своите кристално чисти води, Ямуна разширява руслото на мръсножълтата Ганг до 800 m. Тя носи средно около един път и половина пъти повече вода от Ганг преди сливането им, така че, според формалните хидроложки правила, по-надолу по течението реката трябва да се нарича Ямуна, а не Ганг, но поради традицията и религиозните вярвания, въпросът за промяна на съществуващото име на реката не се поставя. След Аллахабад в Ганг се вливат следните притоци: отляво Гомти, отдясно Тамс и Карманаша, а малко преди Патна – отляво Гхагхра и отдясно Сон. Точно при Патна, в района на Хаджипур, се влива големия приток Кали Гандаки.

Накрая, след Бхагалпур, Ганг приема пълноводната Коши, спускаща се директно от Хималаите. Достигайки в средното си течение ширина от 1 500 m при дълбочина не повече от 10 m, Ганг завива рязко на югоизток, излизайки на най-равнинната западна част на Индо-Гангската равнина. Тук започва нейното долно течение, където тя се разклонява на ръкавите в делтата си. Близо до Сахебгандж наляво се отделя огромния ръкав Бхагиратхи, а основния канал на Ганг получава от това място нататък името Падма. След 100 km от река Падма се отделя още един голям ръкав, Джаланги.[13]

Долно течение и устие на реката[редактиране | редактиране на кода]

Ръкавът Мегхна в делтата на Ганг.
 Основна статия: Делта на Ганг

Преминавайки през низината 160 km, ръкавите Бхагиратхи и Джаланги се съединяват в общия ръкав Хугли, на който е разположен град Колката. След съединяването си с река Дамодар край град Чанданагар, Хугли става достъпна за морски кораби, а близо до остров Сагар, по-надолу от Колката, се влива в Бенгалския залив.

Отдавайки част от водите си на Хугли, Падма (основния канал на Ганг) продължава да се движи на югоизток и се разделя на плитки ръкави (Мартабангу, Гуру, Чундну). Сред това приема отляво големия приток Махананду, а близо до град Раджбари се съединява с Джамуна, голям ръкав на друга свещена за бенгалците река – Брахмапутра.

Делтата на Ганг.

Съединените води на двете реки се изливат в Бенгалския залив, сливайки се с Мегхна. Започвайки от Раджбари, делтата на Ганг и Брахмапутра е най-сложната и най-голямата в света и е подложена на постоянна промяна. Участъкът земя между Хугли и Мегхна се нарича Сундарбан. Това е лабиринт от блата, реки, ръкави и заливи по брега на Бенгалския залив с дължина от 265 km и ширина от 350 km. В него често изникват и също толкова често и бързо изчезват кални и пясъчни острови, покрити с огромни гори, частично потопявани от наводнения и морски приливи, които оставят по островите слоеве наноси и отмиват остатъците от растения и животни.[13]

Делтата на Ганг е разделена на източна (по-активна) и западна част. Сундарбан, най-големия регион на мангрови гори в света, е част от делтата на Ганг. По-далеч от брега, във вътрешността на континента, делтата пресъхва много бързо след наводнения, образувайки плодородната част на Бенгалия. В днешно време тя почти изцяло се използва за селскостопански цели, а последните ненаселени райони са покрити от почти непроходима растителност. Въпреки рисковете от наводнения, цунами и тропически циклони (както през 1961 и 1991 г. когато от природни явления намират смъртта си повече от 700 000 души), в делтата на Ганг продължават да живеят над 145 милиона души.

Политическа география и население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически и религиозен състав на населението[редактиране | редактиране на кода]

Общият брой на населението в басейна на Ганг за 2001 г. е около 500 млн. души, живеещи на територията на Индия, Непал и Бангладеш, както и малка част в Китай и Бутан. Обикновено, разделение на етнически групи не се извършва, етническата принадлежност (с изключение на малцинствата) не е включена при преброяването на населението, а отделните групи обикновено се определят по езикови и религиозни признаци.

Населението в басейна на Ганг е със смесен произход. В западните и централните части на течението, жителите са предимно потомци на древните дравидски народи, към които по-късно се присъединяват говорещите индоарийски езици. В течение на столетията, с тях се смесват тюрки, монголи, афганистанци, перси и араби. На изток и на юг, особено в Бенгалия, дравидите са смесени с индоарийци и говорещите местни тибетско-бирмански езици. Европейците, които пристигат последни, са незначителна част от населението по реката.[15]

Като цяло, жителите в района на речния басейн говорят на няколко десетки различни езика, повечето от които са от индоарийската група, и на повече от 200 диалекта от тази и други групи. Най-разпространени от тези езици са хинди (51 – 61%), бенгалски (25%, главно в Бенгалия), урду (6%), майтили (3%, предимно в Непал и Бихар) непалски (3%, освовно в Непал) панджаби (0,7%), боджпури (0,4 – 7,5%), тару (0,3%), тамангски (0,3%), ория (0,3%), магахи (0 – 2,3%, в ​​Бихар), мунда и английски[17] Английският, въпреки че не е включен в публикуваните данни от преброяванията, е доста разпространен като втори език сред населението и се използва в писмена форма.

Сред жителите на региона, най-голямата религиозна общност са индусите – около 75%, друга основна религиозна група са мюсюлманите, които са около 23% и от които приблизително една трета живее в Бангладеш, където са преобладаващата част от населението. По-малки религиозни групи са будистите (0,8%), сикхите и християните (по около 0,5%) и джайнистите (0,1%).[18]. Малки, но културно значими са групите на анимистите (сред адивасите) и зороастрийците.

Политическа география[редактиране | редактиране на кода]

Река Ганг тече главно на територията на Индия, като малко преди вливането си в Бенгалския залив преминава на територията на Бангладеш. В Индия реката преминава през щатите Утаракханд, Утар Прадеш, Бихар, Джаркханд (на границата) и Западна Бенгалия. В Бангладеш, главният ръкав на реката, Падма, служи като граница между областите Раджшахи и Кхулна, а след това преминава през областта Дака. Областите Кхулна и Барисал влизат изцяло в делтата, а областите на Раджшахи, Дака и Читагонг – отчасти. Към басейна на реката спада и Непал, тъй като на практика почти всички реки, извиращи от Хималаите на територията на тази страна, текат в посока на гангската долина и са притоци на Ганг.

Градове на бреговете на Ганг[редактиране | редактиране на кода]

Ришикеш
Варанаси
Колката
Барисал

Долината на Ганг е едно от най-гъсто населените места на планетата. По-долу са изброени най-големите градове, разположени по реката. Списъкът е подреден по посока на течението, с изключение на делтата (в индийския щат Западна Бенгалия и Бангладеш). Голяма част от Западна Бенгалия и почти една трета от територията на Бангладеш влизат директно в басейна на Ганг – в списъка градовете там са разположени главно по ръкавите Хугли и Падма (основния канал), както и по множеството по-малки канали. В скоби е указан броят на населението според преброяването от 2001 г. за Индия и приблизителна оценка за периода 2000 – 2008 г. за Бангладеш.

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на ранната ведическа цивилизация Ганг няма голямо значение, а основните реки в „Ригведа“ са Инд и легендарната Сарасвати. По-късно, ведите започват да обръщат повече внимание на Ганг, за което свидетелстват многобройните ѝ споменавания.[19]

Вероятно, първи сред представителите на западната култура споменава реката Мегастен в своя ръкопис „Индика“:

„Индия има много реки, големи и плавателни, които започват от северните планини и пресичат страната, и повечето от тях, обединявайки се заедно, се вливат в реката, наречена Ганг. Тази река, широка до 30 стадия, тече от север на юг, и се влива в океана в държавата Гангаридаи която има голяма армия от слонове.“.[19]

Бенарес (Варанаси) през 1861 г.

През вековете, Индо-Гангската равнина е средище на многобройни индийски цивилизации. По бреговете на Ганг е разположен центъра на империята на Маурите, най-вече по времето на цар Ашока. Столица на империята е бил и град Патлипутра (днешния Патна). Канаудж, също на брега на Ганг, е център на империята Харша, която през 7 век обхваща цяла Северна Индия. Центрове на последвалата Империя на Великите моголи са Агра и Делхи, разположени на брега на основния приток на Ганг – Ямуна. По време на управлението на мюсюлманите, властта им се разпростира по цялата дължина на реката, включително Бенгалия. Други центрове на властта на мюсюлмански държави са градове, намиращи в делтата на Ганг – Дака и Муршидабад.[15].

Най-новата история на Ганг се отнася предимно до британското управление. Британската източноиндийска компания основава град Калкута (сега Колката) на брега на ръкава Хугли в края на 17 век и постепенно разширява влиянието си върху цялата територия на долината на Ганг, достигайки Делхи в началото на 19 век. През 1848 г. териториите на компанията са реорганизирани в Британска Индия, която владее цялото течение на Ганг и по-голямата част от басейна ѝ до обявяването на независимостта на Индия през 1947 г.[15]

В резултат на разделянето на Британска Индия, по-голямата част от реката остава на територията на Индия, а част от нейната делта – на тази на Пакистан. През 1971 г. бенгалските територии на Пакистан се отделят в резултат на Войната за независимост и образуват независимата държава Бангладеш.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Индийски гавиал.
Ганг в района на град Ришикеш.

Историческите сведения за долината на реките Ганга и Джамна сочат, че те били покрити от гъсти гори, които се запазили частично до 16 – 17 век. Тези гори били обитавани от слонове, биволи, носорог, лъвове, тигри. Крайбрежната зона на Ганг е притегателно място за изключително разнообразие от птици, около 140 вида риби, 35 влечуги и 42 вида бозайници.

На територията в близост до реката и нейните притоци днес са разпространени редки видове животни, които днес са защитени – маймуни, мечки, лисици, леопарди, снежен барс, няколко вида елени (в това число и петнист елен), кабарга, бодливи свинчета и други. Тук са разпространени много видове пеперуди и други разнообразни насекоми. Районът около делтата на Ганг е известен като Сундарбан („Красиви гори“), където гъстите мангрови гори са обитавани от бенгалски тигри.

Два вида делфини живеят в Ганг – Platanista gangetica и Orcaella brevirostris. Ганг е обитавана и от рядък вид сладководна акула – Glyphis gangeticus, за който се знае малко.

Замърсяване[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Ганг е изключително плодороден и около 8% от населението на света живее там. Поради тази изключителна гъстота на населението обаче, ръстът на замърсяването и унищожаването на естествената среда се увеличава бързо. Голям дял в замърсяването на реката имат предприятията от кожарската промишленост, особено в Канпур, която се развива с високи темпове.

Освен това в реката се изхвърля голямо количество отпадни води. Религиозната символика на Ганг е причина индусите да кремират покойниците на брега на реката и да хвърлят човешките останки и изгорените въглища в нея. Тази практика е особено популярна във Варанаси. Под влиянието на тези фактори естествените качества на водата за къпане и задоволяване на питейните нужди са силно редуцирани и носят риск за населението.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Parua 2010, с. 33.
  2. ↑ Arnold, Guy. World strategic highways. Taylor & Francis, 2000. ISBN 9781579580988. p. 223 – 227. Посетен на 26 април 2011. (на английски)
  3. ↑ Bhattacharji, Sukumari et al. Legends of Devi. Orient Blackswan, 1995. ISBN 9788125007814. p. 54. Посетен на 27 април 2011. (на английски)
  4. ↑ а б Ghosh, A. An encyclopaedia of Indian archaeology. BRILL. ISBN 9789004092648. OCLC 313728835. p. 334. Посетен на 27 април 2011. (на английски)
  5. ↑ а б The Ganga is dying // ibnlive.in.com. IBN, 2007. Архивиран от оригинала на 2012-06-06. Посетен на 23 октомври 2011. (на английски)
  6. ↑ Up to their necks in it // economist.com. The Economist, 2008. Посетен на 23 октомври 2011. (на английски)
  7. ↑ Haberman, David L. River of love in an age of pollution:the Yamuna River of northern India. University of California Press, 2006. ISBN 0520247906. p. 160. (на английски)
  8. ↑ Gardner, Gary. Engaging Religion in the Quest for a Sustainable World // State of the World: 2003. W. W. Norton & Company. ISBN 0393323862. p. 152 – 176. (на английски)
  9. ↑ Sheth, Jagadish N. Chindia Rising. Tata McGraw-Hill Education, 2008. ISBN 0070657084. p. 67 – 68. (на английски)
  10. ↑ Singh, Munendra et al. Bibliography of Environmental Studies in Natural Characteristics and Anthropogenic Influences on the Ganga River // Environ Monit Assess 129. 2007. DOI:10.1007/s10661-006-9374-7. p. 421 – 432. (на английски)
  11. ↑ Tiwari, R. C. Environmental Scenario in India // Explorations in Applied Geography. PHI Learning Pvt. Ltd., 2008. ISBN 8120333845. p. 92. (на английски)
  12. ↑ Puttick, Elizabeth. Mother Ganges, India's Sacred River // The Healing Power of Water. Hay House Inc., 2008. ISBN 1401908772. с. 241 – 252.
  13. ↑ а б в г д е ж Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
  14. ↑ Ganges-Brahmaputra River Delta Архив на оригинала от 2007-08-02 в Wayback Machine. Earth from Space
  15. ↑ а б в г д Ganges-River
  16. ↑ Ganges discharge at Farakka station, India, 1949 – 1973 // River Discharge Database. Архивиран от оригинала на 2022-06-17. Посетен на 2013-09-27.
  17. ↑ Данните са изчислени въз основа на Преброяване на населението в Индия през 2001 г. и Преброяване на населението в Непал през 2001 г. Архив на оригинала от 2008-09-24 в Wayback Machine., населението на Бангладеш се счита за бенгалоезично – US dept. of State Background Note.
  18. ↑ Данните са изчислени въз основа на Преброяване на населението в Индия през 2001 г., преброяване на населението в Бангладеш през 2000 г. (данни в Banglapedia Архив на оригинала от 2010-03-30 в Wayback Machine.) и Преброяване на населението в Непал през 2001 г. Архив на оригинала от 2008-09-24 в Wayback Machine..
  19. ↑ а б History of Ganga River Geography of India
Цитирани източници
Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: р. Ганг
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ганг&oldid=12162994“.