French
DeutschГеография на Северна Македония – Уикипедия
| География на Северна Македония | |
 Физикогеографска карта на Северна Македония | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Регион | Югоизточна Европа Балкански п-ов |
| Площ | |
| • Общо | 25 333 km2 |
| Граници | 159 km – Косово 62 km – Сърбия 165 km – България 262 km – Гърция 191 km – Албания |
| Най-висока точка | Голем Кораб 2764 m |
| Най-ниска точка | бряг на река Вардар, граница с Гърция 46 m |
| Най-дълга река | Вардар 301 (388) km, Брегалница 225 km, Църна 207 km, Пчиня 128 km |
| Най-голямо езеро | Охридско 358 km² Преспанско 274 km² Малко Преспанско 48 km² Дойранско 43 km² |
| Климат | континентално - средиземноморски |
| Северна Македония в Общомедия | |
Северна Македония е държава разположена в централната част на Балканския полуостров
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Северна Македония заема северната част древната историческа област Македония (Пеония) и е без излаз на море. Площта ѝ възлиза на 25 333 km². На север граничи с Косово (159 km) и Сърбия (62 km), на изток с България (165 km), на юг с Гърция (262 km) и на запад с Албания (191 km. [1]
Територията на Северна Македония се простира между 40°51′ и 42°22′с.ш. и между 20°27′ и 23°02′и.д. Крайните точки на страната са следните:
- крайна северна точка – (), на границата със Сърбия.
- крайна южна точка – (), на границата с Гърция, на източния бряг на Преспанското езеро.
- крайна западна точка – (), на границата с Албания, на десния бряг на река Черни Дрин.
- крайна източна точка – (), в Малешевска планина, на границата с България.
Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]
Голяма част от територията на страната е заета от средно високи планини с плоски пенепленизирани върхове и стръмни, дълбоко разчленени склонове. Те са изградени от кристалинни шисти, доломити и варовици, в които има силно развити карстови форми и се намират в силно сеизмичен район. По-големите планини са: Осогово (Руен 2252 m), Влахина (1924 m), Малешевска (1356 m), Плачковица (1754 m), Беласица, Кожух (2182 m), Баба (2600 m), Галичица, Якубица (2540 m), Кораб (тук на границата с Албания се издига връх Голем Кораб 2764 m, най-високата точка на страната), Шар (2748 m), Скопска Църна гора (1651 m) и др. Най-ниската точка на Северна Македония е 46 m н.в. се намира при река Вардар на границата с Гърция. Планините са разделени от дълбоки речни долини, значителни долинни разширения (Тетовско поле, Скопско поле, Гевгелийско поле, Пелагония) и тектонски понижения, заети от езера (Охридско, Преспанско). Основните полезни изкопаеми са магнетитови, железни и оловно-цинкови руди.[1]
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в затворените котловинни полета и в по-високите части на страната е умерен, преходно-континентален, а по долината на река Вардар, южно от пролома Велешка клисура - преходно-средиземноморски, като лятото е горещо, а зимата мека и дъждовна. Средната температура за януари е от 1 до 5 °С, а за юли от 22 до 25 °С. Годишната сума на валежите е 400 – 600 mm.[1] С типичен планински климат и устойчива снежна покривка през зимният период се характеризират районите с надморска височина над 1500 м.
Води[редактиране | редактиране на кода]
Реки[редактиране | редактиране на кода]
В Република Северна Македония има над 360 реки с дължина над 10 km. Те се отнасят към 4 главни водосборни басейна: Егейско море, Адриатическо море, Черно море и един безотточен водосборен басейн на Преспанското езеро. От своя страна водосборния басейн на Егейско море се поделя на два основни водосборни басейна – този на река Вардар с притоците си Треска, Пчиня, Бабуна, Брегалница, Черна и Бошава, обхващащ над 3/4 от територията на страната и този на река Струма, с десния си приток Струмешница, простиращ се в югоизточната част на Северна Македония. Към водосборния басейн на Адриатическо море пренадлежи река Черни Дрин, лява съставяща на река Дрин, вливаща се в Адриатическо море на албанска територия. Към водосборния басейн на Черно море принадлежи най-горното течение на река Южна Морава, дясна съставяща на Велика Морава, която е десен приток на Дунав.[1]
Езера[редактиране | редактиране на кода]
Трите най-големи езера в Северна Македония са Охридското, Преспанското и Дойранското, като и трите са частично разположени на нейна територия.[1]
Растителност[редактиране | редактиране на кода]
По данни от 1993 година, 40% от територията на страната е заета от гори, следват – 25% пасища, 24% обработваемата земя, 2% трайни насаждения. Склоновете на планините на височина до 2000 m н.в. са заети от смесени гори и храсти, а нагоре следват остепнени планински пасища.[1]
.svg)
