French
DeutschГеологически институт „Страшимир Димитров“ – Уикипедия
| Геологически институт „Страшимир Димитров“ | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Основана | 1947 г. |
| Седалище | София |
| Ръководител | Радослав Наков |
| Сайт | www.geology.bas.bg |
Геологическият институт „Страшимир Димитров“ е научен институт на Българската академия на науките.
Основната научна дейност на института се фокусира в палеонтологията, стратиграфията, тектониката, минералогията, геохимията, петрологията, хидрогеологията и инженерната геология. Тя е свързана с националните интереси и устойчивото развитие и използване на ресурсите на страната. Обучават се докторанти по 10 специалности. Институтът си сътрудничи по 13 международни проекта.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Геологическият институт е основан през септември 1947 г. от Георги Бончев, който става и негов пръв директор. Ръководител на катедрата по минералогия и петрография е Страшимир Димитров, чието име носи днес института. В следващите години институтът се занимава с разработването на теоретичните основи за установяване на минерално-суровинната база на страната, развиване на теорията на движението на подземните води и тяхната регионална характеристика, специализирана консултантска дейност при изграждането на някои от най-големите язовири и хидрокаскади в страната (яз. Искър, яз. Голям Беглик, яз. Белмекен и др.) и на важни национални обекти (АЕЦ Козлодуй, ЕК Марица изток, химическите заводи в Девня и др.).[2]
Първоначално институтът издава „Известия на Геологическия институт“ (1951 – 1974 г.), които по-късно преминават в 6 специализирани поредици. От 1959 до 1966 г. излизат „Трудове върху геологията на България“ в 5 специализирани серии.[2]
В днешно време редовно се публикуват списанията: „Геологика Балканика“ (((en))), „Геохимия, Минералогия и Петрология“ (((en))), „Палеонтология, Стратиграфия и Литология“, „Тектоника, Тектонофизика и Геодинамика“, „Инженерна геология и хидрогеология“.[3]
Структура[редактиране | редактиране на кода]
Институтът е съставен от 7 научни секции, 2 лаборатории и една експериментална база:[2]
- Палеонтология, стратиграфия и седиментология;
- Геотектоника и регионална геология;
- Минералогия и минерални ресурси;
- Геохимия и петрология;
- Хидрогеология;
- Геоложки рискови процеси;
- Геотехника на околната среда;
- Проблемна лаборатория по сеизмотектоника;
- Лаборатория по геоколекции;
- Експериментална база по геотехника в гр. Русе.
Научноизследователската дейност се води по два основни приоритета:[2]
- комплексни регионални изследвания за получаване на модерни геоложки познания за територията на България, Балканския полуостров и Източното Средиземноморие.
- геоеколожки изследвания, изучаване и оценка на процесите на геоложката опасност за ограничаване на риска и осигуряване на устойчивото развитие на страната.