Георги Аспарухов – Уикипедия

Тази статия е за футболиста. За стадиона вижте Георги Аспарухов (стадион).

Георги Аспарухов
Гунди през 1969 г.
Лична информация
ПрякорГунди
Роден
Георги Аспарухов Рангелов
4 май 1943 г.
Починал30 юни 1971 г. (28 г.)
Ръст186 см
ПостЦентрален нападател
Награди Орден „Стара планина“
Юношески отбори
1953 – 1959България Левски (София)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1960 – 1961
1961 – 1963
1963 – 1971
Общо:
България Левски (София)
България Ботев (Пловдив)
България Левски (София)
23
47
176
246
(7)
(25)
(118)
(150)
Национален отбор
1962 – 1970България България49(18)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Георги Аспарухов в Общомедия

Георги Аспарухов Рангелов, известен още като Гунди, е български футболист, централен нападател, обявен за най-великия български футболист на XX век. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г.

Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест. В непосредствена близост е издигнат бюст-паметник на легендарния футболист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.

През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От есента на 1961 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).

Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава – „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – Златната топка.
В историята влизат мачовете за Купата на европейските шампиони през сезона 1965/66, когато „Левски“ играе равностойно срещу един от най-силните отбори в света по това време „Бенфика“ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски титли в турнира през последните 6 години и с португалската звезда Еузебио. Първия мач в Португалия българският шампион завършва наравно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавашния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „Левски“ в двата мача вкарва Георги Аспарухов. Европа заговорва за нова футболна звезда, португалците искат да купят този нападател, но комунистическото правителство на България не разрешава това. Поканен е да играе в европейския шампион „Милан“, но по това време още няма практика български футболисти да играят в чуждестранни клубове и офертата е отказана. Лично известният треньор на „росонерите“ Нерио Роко е готов да му помогне да емигрира в Италия, ако приеме много изгодната оферта на „Милан“, но Георги Аспарухов демонстрира любов и преданост към родината и клуба си и отказва с думи, които остават в историята: [1]

„Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един отбор Левски, може и да не са чували за него, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!“

Отговор на Георги Аспарухов към офертата на Милан през 1967 година.

Гунди има 18 мача (12 за „Левски“ – 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за „Ботев“ в КНК) и 18 гола (12 за „Левски“ – 8 за КЕШ и 5 за КНК и 6 гола за „Ботев“ в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с „Ботев“ и през 1970 г. с „Левски“.

За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 49 мача и 18 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства). Той е един от малкото българи, отбелязали гол на отбор на Великобритания на стадион „Уембли“: 1:1 срещу световния шампион Англия. Другите са Димитър Миланов - Пижо и Георги Димитров - Червения, които през 1956 г. вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания. [2] Голът на Гунди през 1968 г. се оценява като шедьовър и остава паметен в историята. Аспарухов поема топката в центъра на терена, със самостоятелен дрибъл преминава половината игрище, като преодолява трима английски национали и я вкарва във вратата.

Играе на три световни първенства: в Чили1962 (1 мач и 1 гол), Англия1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико1970 (3 мача). В Чили той става най-младият играч, играл в националния отбор на България на световно първенство: на 19 г. и 30 дни в мача срещу Унгария (1:6) на 3 юни 1962 г., когато вкарва първият гол за България на световен финален турнир [3][4]. С това се нарежда на 8-мо място сред най-младите голмайстори на световно първенство. Четири години по-късно на СП в Англия отново той отбелязва единствения гол за България, отново срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с Белгия – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола за 2 минути и класира България за финалите в Англия); 12.11.1967 с Швеция – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 г. с Италия – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) – СП.

Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.

На погребението на двамата футболисти присъстват към 150 хиляди души – повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия – като това на Георги Димитров. Освен това то съвпада по време и напълно засенчва пропагандираното от властите символично погребение на трима загинали съветски космонавти. Масовото посещение на погребението на Аспарухов и Котков поражда опасения в правителството и довежда до отстраняването на присъствалия именно на него вътрешен министър Ангел Солаков.[5]

През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век.

На 21 май 2014 година, с указ на Президента Росен Плевнелиев, Георги Аспарухов е награден посмъртно с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.[6]

На 1 октомври 2023 г. в столичния парк „Гео Милев“ е открит паметник в цял ръст на Гунди.[7]

Гробовете на Георги Аспарухов и Никола Котков на Централните софийски гробища.

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Клуб Мачове Голове
1959/60 Левски 2 0
1960/61 Левски 14 3
1961/62 Левски 7 4
1961/62 Ботев (Пд) 14 5
1962/63 Ботев (Пд) 27 16
1963/64 Ботев (Пд) 6 4
1963/64 Левски 22 15
1964/65 Левски 29 27
1965/66 Левски 22 13
1966/67 Левски 11 7
1967/68 Левски 25 14
1968/69 Левски 27 22
1969/70 Левски 24 12
1970/71 Левски 16 8

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

С България[редактиране | редактиране на кода]

С Левски[редактиране | редактиране на кода]

С Ботев Пловдив[редактиране | редактиране на кода]

  • Вицешампион – 1962/63
  • Купа на Съветската Армия – 1 (1962)
  • Четвъртфинал на КНК – 1962/63
  • Голмайстор на КНК – 1962/63 (6 гола)
Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Повече информация[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодоров, С., Стефанов, М., „Георги Аспарухов“, София, 1978
  • Тодоров, Г., „Майстори и голмайстори“, София, 1988
  • Евтимов П. „Ехо от стадиона“, изд. „Народна младеж“, 1978

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гунди Архив на оригинала от 2018-02-21 в Wayback Machine., сайт на ПФК Левски (София).
  2. Медиите тиражират гаф – Миланов, а не Гунди е с първи гол на „Уембли“!, архив на оригинала от 4 март 2008, https://web.archive.org/web/20080304144826/http://www.dnesplus.bg/Sport.aspx?f=104&d=209133, посетен на 4 март 2008 
  3. World Cup 1962, RSSSF.
  4. Според ФИФА автор на гола е Георги Соколов: Hungary – Bulgaria 6-1, FIFA.
  5. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 167 – 168.
  6. Указ № 122 за награждаване посмъртно на Георги Аспарухов Рангелов с орден „Стара планина“ първа степен // Държавен вестник, dv.parliament.bg. Република България, 30 май 2014. Посетен на 10 януари 2015.
  7. [1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Награди
Предходна година
Никола Котков
Футболист №1 на България
1965
Следваща година
Александър Шаламанов
Предходна година
Боян Радев
Спортист №1 на България
1965
Следваща година
Продан Гарджев