French
DeutschГеорги Илиев (футболист) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Илиев.
| Георги Илиев | |||||||||
 Илиев като пом. треньор на Локомотив (Пловдив) през 2022 г. | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Георги Илиев Русев 5 септември 1981 г. | ||||||||
| Ръст | 178 см | ||||||||
| Пост | Полузащитник | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 15 декември 2019. * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
| Георги Илиев в Общомедия | |||||||||
Георги Илиев Русев е бивш български футболист, полузащитник. Легенда на Черно море (Варна) и дългогодишен капитан на „моряците“. Той е футболистът с най-много изиграни мачове в „А“ футболна група – 461.[1] С Локомотив (Пловдив) е Шампион на България за сезон 2003/04 и носител на Суперкупата на България за 2004, с ЦСКА (София) също е Шампион за сезон 2007/08, носител на Купата на България за 2005/06 и Суперкупата на България за 2006.
Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Роден на 5 септември 1981 г. във Варна, Илиев започва да тренира футбол в ранна детска възраст в школата на местния Черно море. Минава през всички възрастови формации на „моряците“. През февруари 2000 г. е преотстъпен на Светкавица (Търговище), където официално дебютира в професионалния футбол. До края на сезон 1999/2000 записва 5 мача в „Б“ група.
През лятото на 2000 г. се завръща в Черно море и е взет в първия отбор от тогавашния наставник Божил Колев. Дебютира в „А“ група на 14 октомври 2000 г. при загуба с 0:1 като гост на Ботев (Пловдив). Само седмица по-късно, на 21 октомври, бележи първия си гол при победа с 3:2 над Литекс (Ловеч) на стадион „Тича“. Илиев много бързо се утвърждава като основен футболист на Черно море и до края на сезон 2000/01 изиграва общо 18 мача с 2 гола. В началото на своята кариера той е използван предимно като външен полузащитник.
След 3 сезона в родния си клуб, през лятото на 2003 г. Илиев преминава в Локомотив (Пловдив). Превръща се в основна единица на отбора, воден от Едуард Ераносян, който през сезон 2003/04 за първи път в своята история става шампион на България. За Локомотив халфът изиграва общо 67 мача в „А“ група, в които бележи 8 гола. На 29 септември 2005 г. той бележи първи гол в евротурнирите в своята кариера при домакинска загуба на пловдивчани с 1:2 от английския Болтън Уондърърс в турнира Купата на УЕФА.[2]
През декември 2005 г. Илиев е привлечен в ЦСКА (София) заедно с още трима играчи от Локомотив – Кирил Котев, Александър Тунчев и Даниел Георгиев. В началото на престоя му там, традиционната му позиция е променена и той заиграва като вътрешен полузащитник. С „армейците“ става шампион на България през 2008 г., носител на купата през 2006 г. и на Суперкупата през 2006 г.
На 30 май 2008 г. Илиев се завръща в родния си клуб Черно море, като подписва договор за 2 години. На 2 октомври 2008 г. реализира попадение на стадион Мерцедес-Бенц-Арена в мач от Купата на УЕФА срещу немския Щутгарт, който завършва 2:2. През есента на 2009 г., след гласуване между футболистите, Илиев сменя Александър Александров-Кривия като капитан на Черно море.[3] През следващите 4 години той е най-изявеният лидер на „моряците“. Превръща се в символ на варненския клуб и абсолютен любимец на местните привърженици. На 18 април 2012 г., Илиев реализира за първи път хеттрик при победа със 7:1 над Калиакра (Каварна). Сезон 2011/12 е най-резултатния в кариерата му, като по време на него полузащитникът бележи 10 гола.
На 6 януари 2014 г. Илиев за първи път в своята кариера преминава в чужд клуб. Той е продаден на китайския втородивизионен Шъдзяджуан Юнчан за сумата от 100 000 евро.[4] През първия си сезон в Китай халфът става голмайстор на отбора с 9 попадения в 26 мача, а Шъдзяджуан Юнчан за първи път в своята история печели промоция за Китайската Суперлига.
На 28 юни 2019 г. се завръща в Локомотив (Пловдив) като подписва договор за шест месеца.[5] На 29 октомври 2019 г. Георги Илиев изиграва 455-ия си двубой в „А“ група, с което става футболистът с най-много изиграни мачове в историята на българския елит.[6] На 15 декември 2019 г. Илиев изиграва последния си 461-ви двубой в „А“ група като извежда с капитанската лента черно-белите срещу Левски (София).[7]
Кариера в националния тим[редактиране | редактиране на кода]
Георги Илиев е извикан за първи път в националния отбор през есента на 2004 г., когато селекционер е Христо Стоичков. Дебютира за България на 29 ноември 2004 г. в контролен мач срещу Египет. Бележи първи гол с националната фланелка на 7 септември 2005 г. при победа с 3:2 над Исландия в квалификация за Световното първенство по футбол през 2006. Впоследствие минават 5 години, преди Илиев да стане отново част от националния отбор през 2012 г. На 4 юни 2013 г. се разписва за втори път за „трикольорите“ в контрола срещу Казахстан в Алмати.
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
Шампион на България (1 път) – 2003/04
Суперкупа на България (1 път) – 2004- Купа на България (1 път) - 2019/2020
Бронзов медалист (1 път) – 2004/05
- Шампион на България (1 път) – 2007/08
Купа на България (1 път) – 2005/06- Суперкупа на България (1 път) – 2006
Индивидуални постижения
- Играчът с най-много мачове в историята на „А“ група – 461
Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]
Към 25 февруари 2015 г.
| Клуб | Сезон | Първенство | Купа | Евротурнири | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | ||
| Черно море | 2000/01 | 18 | 2 | 3 | 2 | – | 21 | 4 | |
| 2001/02 | 36 | 8 | 2 | 0 | – | 38 | 8 | ||
| 2002/03 | 18 | 3 | 1 | 0 | – | 19 | 3 | ||
| Локомотив (Пд) | 2003/04 | 27 | 1 | 5 | 0 | – | 32 | 1 | |
| 2004/05 | 27 | 5 | 4 | 0 | 2 | 0 | 33 | 5 | |
| 2005/06 | 13 | 2 | 1 | 0 | 3 | 1 | 17 | 3 | |
| ЦСКА | 2005/06 | 12 | 0 | 2 | 0 | – | 14 | 0 | |
| 2006/07 | 28 | 2 | 3 | 0 | 5 | 0 | 36 | 2 | |
| 2007/08 | 16 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 16 | 1 | |
| Черно море | 2008/09 | 20 | 3 | 1 | 0 | 5 | 1 | 26 | 4 |
| 2009/10 | 16 | 4 | 2 | 2 | 4 | 0 | 22 | 6 | |
| 2010/11 | 26 | 9 | 2 | 0 | – | 28 | 9 | ||
| 2011/12 | 28 | 10 | 1 | 0 | – | 29 | 10 | ||
| 2012/13 | 29 | 7 | 2 | 0 | – | 31 | 7 | ||
| 2013/14 | 16 | 2 | 2 | 0 | – | 18 | 2 | ||
| Шъдзяджуан Юнчан | 2014 | 26 | 10 | 0 | 0 | – | 26 | 10 | |
| 2015 | 11 | 3 | 0 | 0 | – | 11 | 3 | ||
| Черно море | 2015/16 | 14 | 4 | 0 | 0 | – | 14 | 4 | |
| 2016/17 | 30 | 3 | 2 | 0 | – | 32 | 3 | ||
| 2017/18 | 20 | 3 | 0 | 0 | – | 20 | 3 | ||
| Общо | 431 | 82 | 33 | 4 | 19 | 2 | 483 | 88 | |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Георги Илиев в историята на родния футбол - легенда на Ботев (Пд) го награди на "Лаута"
- ↑ Нелепа загуба на Локомотив срещу Болтън sport.plovdiv24.bg 29 септември 2005 г.
- ↑ Черно море с нов капитан – Георги Илиев gong.bg 19 септември 2009 г.
- ↑ Георги Илиев подписа за 2 години с Шъдзяджуан dariknews.bg 6 януари 2014 г.
- ↑ Георги Илиев подписа официално с Локо (Пловдив)
- ↑ Георги Илиев поставя исторически рекорд
- ↑ Георги Илиев се отказа след 461 мача и паметен спринт при хикс срещу “Левски”
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- РЕКОРД - Халфът на Локомотив Пловдив Георги Илиев, постави рекорд - 455 мача в елита
- Профил на Георги Илиев в сайта National-Football-Teams.com
|
