Георги Капчев – Уикипедия

Георги Капчев
български журналист
Капчев в Загреб през 1890-те.
Роден	1868 г. Охрид, Османска империя
Починал	1936 г. (68 г.) Земун, Кралство Югославия
Работил в	Белградски университет

Георги Иванов Капчев е български журналист, деец на македонската емиграция.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Капчев произхожда от българския охридски род Капчеви. Чичо му Георги Капчев е участник в отрядите на Джузепе Гарибалди, а баща му Иван Капчев е член на въстаническия щаб на Кресненско-Разложкото въстание. Майка му е от охридския род Сапунджиеви. Според рапортите на загребската полиция Капчев е роден в 1868 година в Охрид, а според списъка на офицерите на българската армия е роден в 1872 година в Русе.^[2] В края на 80-те и до 1892 година Георги Капчев следва в Москва.^[3]

Започва да се занимава с публицистика. В януари 1889 година в търновското литературно-научно списание на Цани Гинчев „Труд“ Капчев публикува статия посветена на българския правопис, като отстоява идеята, че в правописа трябва да залегнат особеностите на всички български говори, включително и на македонските:

Капчев пише и във вестника на Коста Шахов „Македония“. В 1890 година в брой №26 от 12 април в дописка от името на „българската македонска учаща се младеж“ в Москва Капчев протестира срещу сръбските претенции към Македония. В следващия брой от 19 април излиза голяма негова статия „По повод сръбските претенции на Македония“, в която показва, че основният етнос в Македония са българите и че областта е неразривно свързана с България. В статията Капчев използва значителни отклонения от налагащия се правопис, като например отпадането на краесловния ер, отпадането на ю и замяната му с i + у и други. Подобен правопис използват по-късно авторите на списание „Лоза“ на Младата македонска книжовна дружина.

От февруари 1893 до март 1894 година Капчев отбива военната си служба в българската армия и до 1902 година е адвокат в Русе. От 1894 година Капчев се включва активно в живота на македоно-одринската емиграция в България. Той е сред основателите на Македоно-одринското дружество в Русе и негов пръв председател до юни 1895 година. Дружеството участва в учредителния конгрес на Македонската организация в София в 1894 година. В Русе Капчев поддържа тесни връзки със своя съгражданин от Охрид и ръководител на офицерското братство в града капитан Александър Протогеров. След Четническата акция Капчев заедно с Методий Кусев, Георги Паунчев и Илия Георгов е член на делегация, която от името на Македонския комитет в Плоещ моли руското правителство за прилагане на обещаните от Берлинския конгрес реформи в Македония. Капчев е делегат на Втория македонски конгрес в София през декември 1895 година, като участва в седемчленната законодателна комисия, която преработва „Статутите“ на организацията от Първия конгрес. В 1896 година Капчев е сред лидерите на шестхилядния митинг в Русе срещу опитите за вдигане на схизмата срещу Екзархията, а в 1897 година издава възвание срещу турските репресии при Винишката афера.

През юли 1898 година е делегат от балчишкото македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.^[4] След конгреса заминава за Австро-Унгария и се установява в Загреб. В Хърватия с помощта на връзки, които има още от Русе, Капчев развива бурна дейност по македонските дела. Публикува няколко статии и издава брошурата „Македония или глас на роба“, която излиза в две издания на хърватски и трето на български. Първата статия в брошурата започва с обръщение „в името на измъчения и в агония живущия политически български народ в Македония“. Капчев прави преглед на действащите според него в Македония четири политически и три религиозни пропаганди – българска, сръбска, гръцка и румънска и униатска, протестантска и православна – които пречат на правилното решаване на Македонския въпрос. Според Капчев от 2 и половина милиона жители на Македония най-голямата част – 1 300 000 са българи:

В брошурата си Капчев развива идеи за автономия на Македония и Одринска Тракия, а в по-далечно бъдеще и за Балканска южнославянска федерация по подобие на САЩ.

В Загреб Капчев поддържа активни контакти с видни български и хърватски общественици. Продължава да поддържа активна кореспонденция с Александър Протогеров. В едно от своите писма изразява съмнение, че идващият при него Стефан Дедов се е ангажирал със сръбската пропаганда в Белград. Кореспондира си с българския търговски агент в Скопие Димитър Ризов, с видния публицист Антон Драндар, среща се с професор Иван Шишманов, който го насърчава в деността му. Финансова подкрепа на Капчев оказват епископите Йосиф Щросмайер и Юлий Духобекски, както и поетът политик, водач на Домовинската партия на правото Август Харамбашич, който пише стихотворението „На братята българи в Македония“, специално за брошурата на Капчев. Загребският вестник „Обзор“ му предоставя възможността да публикува статии по македонския въпрос.

От края на ноември 1898 година Капчев започва да издава в Загреб вестник „Македония“, който след установяването му в Женева в началото на януари 1899 година, продължава да излиза там. Междувременно, през 1897-1898 г. в Женева група български студенти учредяват Македонски таен революционен комитет, който развива идеите на политическия екстремизъм – анархизма и тероризма. Отслабването на ръководния център в лицето на ВМК дава възможност на някои второстепенни дейци от периферията на движението да предприемат опити са създаване на алтернативни организации, които обаче се оказват ефимерни и нетрайни. В Женева на 12 януари 1899 от името на така наречения Централен македонски комитет, за чиито председател се самопровъзгласява, Капчев разпраща апел до много дипломати, учени, общественици и публицисти в България и други страни за свиквнето на Международен конгрес за решаване на македонския въпрос и прилага програма за необходимите реформи.

Програмата на Капчев съдържа 12 точки и е преработен вариант на програмата за реформи, изработена от Върховния комитет в 1896 година. Според нея Македония и Одринска Тракия трябва да образуват една автономна област със законодателна и изпълнителна власт. Проведеният през февруари от Капчев в Женева конгрес не среща добри отзиви в България, тъй като дублира инициативата на Върховния комитет от януари, която включва писма до посланиците на Великите сили с приложена програмата от 1896 година.

Вестникът на ВМОК „Реформи“ отразява опита на Капчев да създаде свой Централен Македонски комитет по следния начин:

Капчев се връща в България и през май 1899 година е делегат на Шестия македонски конгрес, макар Върховният комитет и Андрей Ляпчев да се опитват да го бламират. Постепенно вижданията на Капчев еволюират и той започва да приема доминиращата във ВМК тенденция за налагане на въоръжената борба. Капчев чете публични лекции и изпълнява поръчения на ВМОК.

В 1902 година се мести в София и е секретар на държавния обвинител на Първия държавен съд срещу бившите министри от кабинета на Тодор Иванчов, като издава книга за процеса. След това Капчев издава 6 книги, посветени на паметници и музеи на Руско-турската освободителна война. Така той доразвива идеята за български музей, създавайки един нов жанр – пътеводителите, разкриващи чрез научно обяснение на историческите факти, събитията от Руско-турската освободителна война. В 1908 година Капчев е в Русия, където прави луксозни издания на някои от книгите си и получава аудиенция при цар Николай II.

Участва в Балканската война и след превземането на Одрин прави край него аматьорски археологически разкопки, като подарява находките на Археологическия музей в София. В 1912 година се среща с Кръсте Мисирков в Одеса, а в 1913 с Димитър Чуповски в Петербург, но не приема развивания от тях македонизъм. През лятото на 1914 година издава в София вестник „Балканско знаме“, който е на крайни проруски славянофилски позиции. Схващанията на Капчев по македонския въпрос обаче си остават непроменени – той смята, че хървати, сърби и словенци трябва да образуват славянска държава в Западните Балкани, а Македония да се присъедини към България в Източните, под егидата на Русия:

След намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили Капчев емигрира в Русия и се записва доброволец в руската армия, където служи и синът му Иван Капчев. В 1917 година издава в Петроград книгата „Турецкое „наследство“ и Мировая война“. След войната Капчев се връща в България и работи в Министерството на правосъдието. С подкрепата на правителството на Александър Стамболийски в 1923 година издава в Берлин книгата „Народният погром пред Държавния съд“, която след две години е преведена на френски. В нея Капчев продължава да отстоява възгледа, че основният етнически елемент в Македония е българският, и че решението на македонския въпрос е автономията.

Като панславист, той активно подкрепя федералистката и проюгославска политика на Земеделския съюз и на премиера Стамболийски. След Деветоюнския военен преврат през 1923 година Георги Капчев емигрира в Югославия, където според спомените на негов правнук преподава в Белградския университет. Според Иван Михайлов, Капчев като про-югославски ориентиран емигрант е назначен на държавна работа и получава месечно възнаграждение в Белград в размер на 4000 динара.^[5]

Умира в 1936 година в Земун.

През 1942 година, брат му Йордан Капчев е член на Охридската общогражданска фондация „Свети Климент Охридски“.^[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 – 1899), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, 2003, стр. 241 – 268

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• "Турецкое „наследство“ и Мировая война", Санкт Петербург, Русия, 1917 година
• "Признателна България. Паметници, въздигнати от Комитета "Цар-Освободител Александър II" за вечен спомен на героите от освободителната война през 1877–1878 г.", София, 1907 година
• "Македония или глас на роба", Загреб, 1898 година

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Портал „Македония“