French
DeutschГрафство Яфа и Аскалон – Уикипедия
| Графство Яфа и Аскалон Contea di Giaffa e Ascalona | |
| — васал на Йерусалимско кралство — | |
| 1100 – 1268 | |
 Знаме  Герб | |
 | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Яфа |
| Официален език | латински, старофренски, италиански, арабски и гръцки |
| Религия | римокатолицизъм, източно православие, миафизитство, юдаизъм, ислям |
| Форма на управление | васално графство |
| граф на Яфа и Аскалон | |
| История | |
| |
| Днес част от |  Израел |
Графство Яфа и Аскалон е държава на кръстоносците, една от четирите главни васали на Йерусалимското кралство от 1100 до 1268 г.
Графството Яфа (от 1153 г. заедно с Аскалон) е обикновено в собственост на кралския род – на краля или на негов роднина.
Яфа е завладяна в края на май 1099 г. от първия кръстоносен поход, от Готфрид дьо Буйон е заздравен с крепост през 1100 г. Дагоберт от Пиза, първият латински патриарх на Йерусалим има безуспешни претенции за Яфа.
Когато Хуго II дьо Пюизе през 1134 г. се бунтува против крал Фулк, графството е разделено на редица по-малки части, Яфа става собственост на кралската корона. През 1187 г. Аскалон е завладян от Саладин, през 1239 г. отново взет, но не е отново присъединен към графство Яфа. Аскалон вместо това през 1243 г. е продаден от император Фридрих II на ордена на хоспиталиерите и завладян през 1247 г. от мюсюлманите. Въпреки това графът от 1247 г. Жан от Яфа се нарича още граф на Яфа и Аскалон. На 3 март 1268 г. Яфа е завладян от мамелюците на Байбарс I.
Графската титла се носи титулярно дълго след падането на графството.
Васали[редактиране | редактиране на кода]
Графство Яфа и Аскалон има няколко собствени васали:
- Сеньория Рамла (1099–1101)
- Сеньория Ибелин (1141–1187)
- Сеньория Мирабел (1162–1170, 1187 г. завладяна от Саладин)
Графове на Яфа и Аскалон[редактиране | редактиране на кода]
- Рожер и Герхард (1100)
- Кралски домен (1100–1110)
- Хуго I дьо Пюизе (1110–1118), братовчед на Балдуин II
- Алберт от Намюр (1118–1122) като регент на Хуго II дьо Пюизе
- Хуго II дьо Пюизе (1122–1134)
- Кралски домен (1134–1151)
- Амалрих I (1151–1163)
- Кралски домен (1163–1176)
- Сибила (1176–1185)
- ∞ Вилхелм Монфератски (1176–1177)
- ∞ Ги дьо Лузинян (1180–1185)
- Кралски домен (1185–1187)
- Жофруа дьо Лузинян (1191–1193), брат на Ги дьо Лузинян
- Амалрих II (1193–1197)
- Кралски домен (1197–1221)
- Валтер IV от Бриен (1221–1246)
- Жан д’Ибелин (1247–1266)
- Жак д’Ибелин (1266–1276)
- Ги д’Ибелин (титулярграф 1276–1304)
- Филип д’Ибелин (титулярграф 1304–1316)
- Хуго д’Ибелин (титулярграф 1316–1349)
- Балиан д’Ибелин (титулярграф 1350–ок. 1351)
- Мария д’Ибелин (титулярграфиня ок. 1351–1367)
- Флорин (титулярграф ок. 1450)
- Жан Перез Фабриче (титулярграф)
- Луи Перез Фабрице (титулярграф)
- Джиоржио Контарини (титулярграф)
- Н. Контарини (титулярграф)
- Джиоржио Контарини (титулярграф ок. 1579)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- John L. La Monte, Feudal Monarchy in the Latin Kingdom of Jerusalem, 1100-1291. The Medieval Academy of America, 1932.
- Jonathan Riley-Smith, The Feudal Nobility and the Kingdom of Jerusalem, 1174-1277. The Macmillan Press, 1973.
- Steven Runciman, A History of the Crusades, Vol. II: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East, 1100-1187. Cambridge University Press, 1952.
- Steven Tibble, Monarchy and Lordships in the Latin Kingdom of Jerusalem, 1099-1291. Clarendon Press, 1989.
