Гревена – Уикипедия

Гревена
Γρεβενά
Часовниковата кула на площад „Елевтерия“
Часовниковата кула на площад „Елевтерия“
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Надм. височина550 m
Население13 137 души (2011 г.)
ПокровителАхил Лариски[1]
Пощенски код511 00
Телефонен код24620
Официален сайтwww.dimosgrevenon.gr
Гревена в Общомедия

Гревена[2] или Гребена (на гръцки: Γρεβενά; на арумънски: Grebini) е град в Гърция, център на дем Гревена, административна област Западна Македония. Градът е център и на Гревенската епархия на Църквата на Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Площад „Емилиан Лазаридис“ с паметника на митрополита

Градът се намира на 550 m надморска височина[3] на около 400 km от Атина и на около 180 km от Солун. Гъстотата на населението е най-малка през 1990-те години. Гревена е свързан посредством магистралата Егнатия Одос на запад с Игуменица и на изток с Дедеагач (Александруполи) на границата с Турция. През Гревена преминава Гревенската река, приток на река Бистрица (Алиакмонас).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Етимологията на думите Гревена идва или от латинското gravis, което означава трудно, неравномерно, или от славянското гребен, тоест грубо и стръмно място.[4]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Градът съществува още от Средновековието. През XI век той става център на епархия на Охридската архиепископия, вероятно отделена от Костурската.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

„Гребена има 80 турски кѫщи, 120 гръцки и 20 аромѫнски. Прѣзъ зимата числото на аромѫнскитѣ фамилии се възкачва на 200, които се прибиратъ отъ околнитѣ лѣтни села: Самарина, Смикси и Фурка. Освѣнъ това въ Гребена има гарнизонъ отъ 600 души. Околията брои 15,000 гърци, 12,500 аромѫне и 10,000 турци (турци и албанци).“[6]

Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822): „Гревена е малко градче, населявано от гърци и турци, които са най-невежи“.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Гребена (Гревена) брои 1550 жители, от които 500 турци, 600 гърци християни, 200 гърци мохамедани, 150 власи и 100 цигани.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гревена е селище, център на Гревенската каза в Серфидженския санджак с 300 къщи, от които 200 къщи влашки и 100 къщи помашки (гръцки мохамедански).[9]

Според гръцка статистика от 1904 година в Гревена живеят 850 гърци елинофони, 745 гърци влахофони, от които 260 румънеещи се и 260 валахади.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в града влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Гревена остава в Гърция.

В 1924 година мюсюлманското население на селото е изселено в Турция и на негово място са заселени 373 гърци бежанци от Турция. Малко по-рано в селото са заселени власи от Авдела, Самарина и други влашки села.[11]

На 13 май 1995 година става земетресение от 6,6 степен по скалата на Рихтер, като са нанесени само материални щети. Друго сериозно земетресение близо до Гревена става на 5 януари 2005 година с магнитуд 4,9 по скалата на Рихтер, без разрушения.

В 2007 година общинският съвет в града решава да му даде официано прозвището Градът на гъбите (Πόλη των Μανιταριών).[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Гревена на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Хамин Рахи[13] Χαμίν Ράχη Заргояни Мандри Ζαργόγιαννη Μαντρί[14] връх З от Гревена[13]
Дамбиес[13] Ντάμπιες Пироволия Πυροβολεία[14] връх Ю от Гревена[13]
Орлякас[13] Ὂρλιαγκας Агриотопос Άγριότοπος[14] връх Ю от Гревена[13]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1723[3] 3108[11] 3747[11] 3977[11] 4789[11] 6892[11] 8016[11] 7433[11] 9345[11] 10177 13137

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В Гревена е роден гръцкият политик Александрос Ладас. Други известни гревенци са гръцкият андартски капитан Николаос Цолакис, гръцкият революционер, участник във Войната за независимост и печатар Константинос Димидис и други.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Σαράντης, Θεοδ. Κ.Π., „Τα Γρεβενά“, Μακεδονικά 26, Θεσσαλονίκη 1988.
  • Παπαϊωάννου Μ.Ι., Το Γλωσσάριο των Γρεβενών, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, Θεσσαλονίκη 1976.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Карта България. Мѣрка 1:1,000,000. София, Книгоиздателскво Хр. Г. Дановъ - О. О. Д-во.
  3. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 112. (на македонска литературна норма)
  4. Γρεβενίτης // Natura Graeca. Посетен на 31 декември 2020 г.
  5. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 191.
  6. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 127.
  7. Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 239.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.
  9. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
  10. Κωνσταντίνος Σπανός. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
  11. а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 113. (на македонска литературна норма)
  12. Γρεβενά, η πόλη των μανιταριών, Μακεδονία, Νοε 29, 2007.
  13. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)