Гданск – Уикипедия

Гданск
Gdańsk
— град —
Знаме
      
Герб
Nec temere, nec timide
„Нито безразсъдство, нито плахост“
Страна Полша
ВойводствоПоморско войводство
ОкръгГданск
Площ261,96 km²
Надм. височинаот -1 до 180 m
Население460 517 души (2012)
1758 души/km²
КметАлександра Дулкиевич
ОсноваванеVII век
Първо споменаване997 г.
Пощенски кодот 80 – 008 до 80 – 958
Телефонен код(+48) 58
МПС кодGD
Официален сайтwww.gdansk.pl
Гданск в Общомедия

Гданск или Данциг (на полски: Gdańsk; на кашубски: Gduńsk; на немски: Danzig) е шестият по големина град в Полша, най-важното полско пристанище и столица на Поморското войводство.

Административно е обособен в отделен окръг (повят) с площ 261,96 км2.[1] Градът е част от агломерацията Труймясто. Смята се за традиционна столица на Кашубия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Река Мотлава

Градът се намира в историческия регион Гданска Померания. Разположен е край Гданския залив в южната част на Балтийско море, в устието на река Мотлава при вливането и в Ленивка, един от ръкавите на река Висла.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на града възлиза на 460 517 души (2012 г.). Гъстотата е 1758 души/км2.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Гданск е споменат за първи път през 997 година в летопис за Св. Адалберт Пражки с името – Gyddanyzc. Известен е и с немското име Данциг (на немски: Danzig).

Археологическите разкопки установяват, че на територията на Гданск е имало поселение още през V век. Славяни от племето поморяни започват да заселват района през VII век, а немски колонисти в XII век.

На 14 ноември 1308 година Гданск е завладян от Тевтонския орден. От 1361 година градът става член на Ханзейския съюз.

След края на Тринадесетгодишната война между Жечпосполита и Тевтонския орден (1466) Гданск става част от Полша.

Около 1500 г. през града се търгува шведско зърно.[2]

В резултат на разделението на Полша през 1793 година градът е присъединен към Кралство Прусия, в което остава до края на Първата световна война.

Според Версайския мирен договор Гданск получава статут на свободен град, управляван от Общество на народите. През 1939 година Третият райх си връща града.

След края на Втората световна война Гданск преминава към Полша, с което от Германия са отделени региони от изключителна важност за историята и културата на немския народ.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Гданск е умерен със студена зима и меко лято с чести валежи. Средните температури варират от -1.0 °C до 17.2 °C. Количеството валежи е от 31.0 мм до 84.0 мм за месец. Климатът е морски, влажен, променлив и мек.

Сезоните са ясно разграничими. Пролетта започва през март и първоначално е студена и ветровита (променяйки се след това в топла и слънчева). Лятото започва през юни с преобладаващо топло, на моменти горещо време (температурите достигат до 30 – 35 °C през лятото). Средното количество на слънчевите часове е около 1600. Есента обикновено започва през септември със слънчево и топло време, променящо се в студено, влажно и мъгливо през ноември. Зимата продължава от декември до март. Характерни са ниски температури (стигащи до -15 °C) и снеговалежи.

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Градът е център на нефтохимическо и машиностроително производство. Има голямо пристанище на Балтийско море.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

ПГЕ Арена Гданск

Гданск е дом на футболния клуб „Лехия“.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гданск
Други
  • Лех Валенса (р. 1943), политик, живее в града от 60-те до 80-те години

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Панорама
Панорама

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Старият град

Гданск е побратимен със следните градове:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Powierzchnia i ludność w przekroju terytorialnym w 2012 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2012, стр.24 (посетен на 25.03.2013 г.)
  2. Финдайзен, Йорг-Петер. Швеция. От наченките до наши ни. София, Рива, 2008. ISBN 9789543201761. с. 92 – 100.