Джон Пристли – Уикипедия

Джон Пристли
Джон Пристли, 1940 г.
Джон Пристли, 1940 г.
ПсевдонимДж. Б. Пристли
Роден13 септември 1894 г.
Починал14 август 1984 г. (89 г.)
Професияписател, драматург, сценарист
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1925 – 1984
Жанрдрама, хумор, детска литература, документалистика, критика
НаградиОрден за заслуги
СъпругаПат Темпест (1921 – 1925)
Джейн Уиндхам-Люис (1926 – 1953)
Жакета Хоукс (1953 – 1984)
ДецаБарбара, Силвия (първи брак)
3 (втори брак)
Уебсайтjbpriestley.co.uk
Джон Пристли в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Джон Пристли (на английски: John Priestley) е английски драматург, театрален режисьор, сценарист и писател на произведения в жанра драма и документалистика. Пише под псевдонима Дж. Б. Пристли (J. B. Priestley).

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Джон Бòйнтън Пристли е роден на 13 септември 1894 г. в Брадфорд, Западен Йоркшър, Англия, в семейство на учител. Майка му умира, когато е 2-годишен, а баща му се жени отново след 4 години. След гимназията работи известно време в местната търговия с вълна. Едновременно с работата си започва да пише в свободното си време и публикува статии в местни и лондонски вестници.

В началото на Първата световна война се включва в армията и е изпратен във Франция през 1915 г. Участва в битката при Лоос, а през 1916 г. е тежко ранен и се лекува шест месеца в Англия. Завръщайки се като офицер на Западния фронт през 1918 г., е засегнат от германска газова атака и е лекуван в Руан. Обявен е за негоден за активна служба и е прехвърлен в тилната секция на британската армия.

След демобилизацията през 1919 г. учи в Кеймбриджкия университет и завършва специалност „Нова история и политически науки“. Работи като театрален рецензент за „Daily News“, а също така пише за „Spectator“, „Challenge“ и „Nineteenth Century“.

Първите му книги са The English Comic Characters (1925), The English Novel (1927), и English Humour (1928). Става известен през 1929 г. с романа си „The Good Companions“ (Добрите спътници) удостоен с наградата „Джеймс Тайт Блек“. Славата му се затвърждава и след това с романа „Улица Ангелска“.

В своите документални книги, като „English Journey“ (Английското пътуване) изразява загрижеността си за социалните проблеми и за благосъстоянието на обикновените хора.

Автор е на много пиеси, някои от които са актуални до днес, сред които е популярната „Посещението на един инспектор“ от 1946 г. Много от неговите пиесите са структурирани около времеви приплъзвания, които свързват миналото, настоящето и бъдещето. Значителна част от творчеството му е екранизирана за киното и телевизията.

През 1940 – 1941 г. по време на Втората световна война излъчва в Би Би Си поредица от кратки пропагандни и много популярни радио предавания, за които се смята, че укрепват цивилния морал по време на битката за Великобритания. Свален е от ефира по настояване на кабинета заради изразяване на леви идеи. През 1942 г. е съосновател на социалистическата Партия на общото богатство. През 1958 г. е един от активистите на Кампанията за ядрено разоръжаване.

През 1973 г. е удостоен с титлата „доктор хонорис кауза“ от университета в Брадфорд. През 1977 г. получава Ордена на честта.

Джон Пристли умира от пневмония на 14 август 1984 г. в Стратфорд на Ейвън. В негова чест пред Националния музей на медиите в Брадфорд е поставена негова статуя. Литературното му наследство се съхранява в центъра „Хари Рансън“ на Тексаския университет в Остин.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Джон Пристли в Брадфорд

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Adam in Moonshine (1927)
  • Benighted (1928)
  • The Good Companions (1929)
  • Farthing Hall (1929) – с Хю Уолпол
  • Angel Pavement (1930)
    Улица Ангелска, изд.: „Народна култура“, София (1969), прев. Тодор Вълчев
  • Faraway (1932)
  • I'll Tell You Everything (1932) – с Джералд Булет
  • Wonder Hero (1933)
  • Dangerous Corner (1933)
  • Albert Goes Through (1934)
  • They Walk in the City (1936)
  • Laburnum Grove (1936)
  • The Doomsday Men (1937)
  • Let the People Sing (1939)
  • Black-out in Gretley (1942)
    Затъмнение в Гретли, изд.: „Народна култура“, София (1946), изд. „Век 22“ (1992), прев. Нели Доспевска
  • Daylight on Saturday (1943)
    Дневна светлина в събота: Роман за един авиационен завод, изд. „Иван Коюмджиев“ (1945), прев. Васил Каратеодоров
  • Three Men in New Suits (1945)
    Трима в нови костюми, изд. „Слънце“ (1947), прев. Васил Каратеодоров
  • Bright Day (1946)
  • Jenny Villiers (1947)
  • Festival at Farbridge (1951)
  • Low Notes on a High Level (1954)
  • The Magicians (1954)
  • Saturn over the Water (1961)
  • The Thirty-First of June (1961)
  • Salt Is Leaving (1961)
  • The Shapes of Sleep (1962)
  • Sir Michael and Sir George (1964)
    Сър Майкъл и сър Джордж: Повест за НАКОНИЗ и ДИКУС и за новите елизабетяни, изд.: „Народна култура“, София (1967), прев. Петко Бочаров
  • Lost Empires (1965)
  • It's an Old Country (1967)
  • Found, Lost, Found (1976)

Серия „Художникът“ (The Image Men)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Out of Town (1968)
  2. London End (1968)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • The Roundabout (1931)
  • Опасен завой, Dangerous Corner (1932)
  • Laburnum Grove (1933)
  • Eden End (1934)
  • Cornelius (1935)
  • Time and the Conways (1937)
  • I Have Been Here Before (1937)
  • When We Are Married (1938)
  • Johnson Over Jordan (1939)
  • The Long Mirror (1940)
  • They Came to a City (1943)
  • Посещението на един инспектор, An Inspector Calls (1945)
  • The Linden Tree (1947)
  • Summer Day's Dream (1949)
  • Mother's Day (1950)
  • Last Holiday (1950)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • The English Comic Characters (1925)
  • Essays of To-day and Yesterday (1926)
  • The English Novel (1927)
  • English Humour (1928)
  • Apes and Angels (1928)
  • The Balconinny (1931)
  • English Journey (1934)
  • Midnight on the Desert (1937)
  • Rain Upon Godshill: A Further Chapter of Autobiography (1939)
  • Postscripts (1940)
  • Out of the people (1941)
  • The Secret Dream: an essay on Britain, America and Russia (1946)
  • The Arts under Socialism (1947)
  • Delight (1949)
  • Journey Down a Rainbow (1955)
  • Margin Released (1962)
  • Man and Time (1964)
  • The Moments and Other Pieces (1966)
  • The Prince of Pleasure and his Regency (1969)
  • The Edwardians (1970)
  • Over the Long High Wall (1972)
  • Victoria's Heyday (1972)
  • The English (1973)
  • A Visit to New Zealand (1974)
  • Instead of the Trees (1977)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата J. B. Priestley в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​